Разпореждане № 15103 от 08.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15103 гр. София , 08.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в закрито заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ТД като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело № 20211110148980 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на „А К П З“ ЕООД срещу БЛ. АЛ. АНГ. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него, намира следното:

На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът намира, че заявеното вземане за разходи за извънсъдебно събиране на вземането се основава на нищожна клауза, поради което заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.

Съгласно тарифа на „И А М“ АД, при забава в плащането погасителна вноска с повече от 30 дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер на 9 лв. за всеки следващ 30-дневен период на забава, които не могат да бъдат повече от 45 лв. Съдът намира, че посочената клауза, предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за 1 времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Таз и наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.

Приетата от съда нищожност на клаузата от тарифата към договора, предвиждаща заплащането на разходи за извънсъдебно събиране на вземането, обуславя неоснователност на заявлението в частта, с която се претендира сумата в размер на 18 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, поради което същото подлежи на отхвърляне в посочените части.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. № 44505/24.08.2021 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендира сумата в размер на 18 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването на заповед за изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2