Решение № 69 от 05.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51791/2024
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 05.01.2026
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 412 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110151791 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№
05.01.2026 година
В
И М Е Т О
Н А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София
Н А Р О Д А
ІII ГО, сто петдесет и пети
На седми октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 51791 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Д.О.З., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ******************, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. И Б.В., против С.О., с ЕИК ********, с адрес: гр.
*****************, представлявана от кмета В.Т.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 08.06.2021 г. в гр. София, в близост до кръстовището при бул.
„И.“ от ул. „И.С.“ водачът на лек автомобил „*****“, с рег. № ********, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по лекия автомобил. За последния имало сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“ при ищеца с полица № ************** от 07.01.2021 г. със срок на валидност от 05.03.2021 г. до 04.03.2022 г. При ищеца била подадена претенция, по която образувана преписка по щета № **************, по която ищецът платил застрахователно обезщетение в размер от 228,14 лв., като направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че мястото, където е настъпило ПТП-то е общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, поради което и ответникът е бил длъжен да вземе необходимите мерки. Излагат се твърдения, че ищецът е поканил ответника да плати дължимото обезщетение, но до предявяване на исковата претенция не било извършено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че СО на “Д.О.З. сумата от 243,14 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ************** с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.О., подаден от надлежно упълномощен процесуален представител. С отговора предявеният иск се оспорва като недопустим и по основание и размер. Оспорва надлежната материалноправна легитимация на ответника. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на настъпване на ПТП-то, наличието на компрометиран участък по пътното платно и размера на претърпените вреди. Излага твърдения за липса на съставен протокол за ПТП, както и липса на данни относно мястото на събитието. Оспорват размера на претърпените вреди и платеното от застрахователя обезщетение. Твърди, че между С.О. и „В.К.Г. е имало сключен договор за възлагане на текуща поддръжка на бул. „И.“ от ул.
„И.С.“ до ул. „П.И.Г.“, както и на ул. „И.С.“. Излагат се подробни съображения. Моли съда 2 да отхвърли предявения иск като неоснователен, претендира присъждане на направените разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
С протоколно определение от 13.05.2025 г. „В.К.Г. е конституирано в качеството му на трето лице помагач на ответника С.О. по предявените срещу ответника искови претенции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от конституираното трето лице помагач „В.К.Г., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
Излагат се твърдения, че съгласно с Договор № ********** от 17.06.2019 г., сключен между „В.К.Г. и С.О., дружеството има задължение за ежемесечна абонаментна поддръжка само при необходимост и на база конкретни възлагания. Оспорва установяването на точното място на настъпване на пътния инцидент, както и че причина за инцидента е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Твърди, че по-голямата част от бул. „И.“ не попада в участъците, за които дружеството е имало задължение за абонаментна поддръжка.
Сочи, че за участъци, непопадащи в района на абонаментно обслужване, дружеството е получило две писма за извършване на ремонтни дейности, които поръчки са били изпълнени и приети без забележки от С.О.. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск. С отговора на исковата молба са представени доказателства.
В съдебно заседание третото лице помагач, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от Застрахователна полица № ************** от 07.01.2021 г., е видно, че между „У.Л., в качеството му на собственик на лек автомобил „***“, с рег. № ********, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско+”, като срокът на покритие е от 05.03.2021 г. до 04.03.2022 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при „Д.О.З. е била образувана преписка по щета № **************, по повод постъпило уведомление, по която щета застрахователят е определил обезщетение в размер на 228,14 лв., изплатена на 15.02.2023 г.
Като доказателство по делото са приети и общите условия към автомобилна застраховка „Каско“ на ищеца.
3
Видно от приетата като доказателство покана, на 30.03.2023 г. ищецът е поканил ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № ************** в размер на 243,14 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като от приложената обратна разписка се установява, че ответникът е получил поканата на 10.05.2023 г.
От представения от ответника заверен препис от Договор № ********** от 17.06.2019 г., се установява, че същият е сключен между „В.К.Г. и С.О., по силата на който „В.К.Г. се е задължило да извършва на територията на С.О. – IV зона, включваща районите „Н.“, „Н.И.“ и „С.“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с техническата спецификация на възложителя, техническото предложение и ценовото предложение на изпълнителя, като в договора подробно са посочени видовите дейности по поддръжката. Като доказателства по делото са приети стойностна сметка за улици за текущо и превантивно поддържане по показатели на изпълнение в границите на IV зона, от която се установява, че е включен участъкът на бул.
„И.“ от ул. „И.С.“ до ул. „П.И.Г.“, както и фактура от 11.06.2021 г. за абонаментно месечно поддържане по сключения между страните договор. От приетите доказателства се установява, че за извършената поддръжка са били изготвени констативни протоколи, от които са установява, че С.О. е приела извършените работи без забележки.
От представените по делото писмени доказателства от третото лице помагач се установява, че С.О. е възложила на „В.К.Г. ремонтни дейности извън абонаментния участък, за което е бил съставен протокол и акт за фактическото приключване на СМР.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек автомобил „***“, с рег. № ********, при ремонт с нови части с начислен ДДС е 228,14 лв. Вещото лице съща така установява, че щетите, отстранени по процесния лек автомобил са в причинно-следствена връзка с посочения механизъм на ПТП. Разпитан в съдебно заседание вещото лице установява, че в посочената сума в заключението не са включени ликвидационните разходи, които средно са 15 лв.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че на 15.02.2023 г. с преводно нареждане за кредитен превод и банкова референция, посочена в заключението, от банковата сметка на „Д.О.З. по банковата сметка на „Б.А.К. в размер на 228,14 лв. с основание на превода: „щета ************** опис ****************“. В съдебно заседание вещото лице установява, че представеният по делото документ съдържа всички банкови реквизити.
От разпита на свидетеля Л. се установява, че е управлявал лек автомобил „***“, като в района на В.Р., където при заобикаляне на автобус преминал през дупка в пътното платно, 4 която не била обозначена. В резултат на това гумата на колата била разкъсана. Свидетелят също така установява, че мястото, където настъпил инцидентът, е еднопосочно, има място за обръщане на автобусите. Скоростта, с която се е движел свидетелят, не била по-висока от 10 км/ч. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля, като кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
За да се ангажира тази отговорност следва да се докажат елементите от фактическия състав на деликта, а именно: противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и твърдените от ищеца причинени вреди.
В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, вследствие преминаване на водача през необезопасено препятствие /дупка/ на платното за движение, при което са нанесени щети на лекия автомобил, като водачът няма вина. На основание сключения договор за застраховка “Каско” и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е платило обезщетение в общ размер 2228,14 лв., като е направил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., видно от събраните по делото доказателства. По делото липсват данни ответникът да е възстановил тази сума на застрахователя. Предвид извършеното плащане, съгласно чл. 412 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
По делото не се спори, че улиците в населените места са общинска собственост съгласно чл. 2 от ЗОС. В случая следва да се отбележи, че заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза съдът преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, по отношение на застрахователя, съгласно чл. 412 от КЗ.
Разпечатката съдържа 52 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bd1a84f-b251-4be7-b5a5-d5456e612164