Решение № 163 от 03.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000128 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по т. дело № 1514/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, решение № 273 от 21.10.2022 г.

Едната е подадена от ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С. и с нея решението се обжалва в частта, с която ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № *, ет. * е осъдено да заплати на А. Т. Т., ЕГН **********, обл. С. З., община О., с. С. сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени травматични увреждания в резултат на ПТП от 15.08.2021 г., равнява се на разликата между присъдените с решението на Сз ОС 24 000 лв. и дължимите според застрахователя 12 000 лв. и е платима по банкова сметка IВAN **********************, ВIС:

******** с титуляр адв. П. Х. К..

1

В нея се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част , иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за присъждане на неимуществени вреди и за този размер.

Втората е подадена от А. Т. Т., ЕГН **********, обл. С. З., община О., с. С.. С нея решението се обжалва в частите, с които са отхвърлени исковете му за осъждането на ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С., ж. к. „В.“, ул.

„С. С.“ № *, ет. * да му заплати сумата от 6 000 лв. ведно със законната лихва от 21.11.2021 г., която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени травматични увреждания в резултат на ПТП от 15.08.2021 г., равнява се на разликата между претендираните с исковата молба 30 000 лв. и присъдените с решението на Сз ОС 24 000 лв. , както и сумата от 31, 72 лв. ведно със законната лихва от 21.11.2021 г., която представлява обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП от 15.08.2021 г. и се равнява на разликата между претендираните такива от 158, 60 лв. и присъдените от Сз ОС 126, 88 лв.

В нея се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тези му част, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете за имуществени и неимуществени вреди в пълните им размери.

Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на изходящата от другата въззивна жалба.

Те обжалват решението и в частта за разноските като претендират същото да се измени съобразно уважаването или не на жалбите им.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 30. 12. 2021 г. в СзОС е постъпила изходяща от А. Т. Т., ЕГН **********, обл. С. З., община О., с. С. искова молба против ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 15. 08. 2021 г. около 21, 10 ч. в с. С., община О. на път III - 503, км 0+020 станало ПТП между управлявания от Б. Д. Б., ЕГН ********** лек автомобил марка „А.“, модел "**", рег. № ******** и велосипедиста А. Т. Т., ЕГН **********.

Твърди се, че произшествието станало с оглед на това, че движейки се с 2 несъобразена скорост при извършване на мА.ра завой наляво водачът на лекия автомобил навлезнал в лентата за насрещно движение и блъснал движещото се срещу него пътно превозно средство - велосипед „Carrat“, управляван от А. Т. Т., ЕГН **********. Направен е извод, че вина за ПТП-то имал водачът на лекия автомобил, който не следял пътната обстановка, предприел мА.ра завой наляво с несъобразена скорост и навлезнал в лентата за насрещно движение и така блъснал движещото се срещу него ППС.

След пътнотранспортното произшествие ищецът бил прегледан в Спешен център , гр. С. З.. Там той се оплакал от силни болки, ограничени и болезнени движения в областта на таза, както и от болки в областта на крайниците и главата. Направили му нужните кръвни и образни изследвания и се установило наличие на фрактура на десен глезен, травма на главата и множество разкъсно-контузни рани по тялото и крайниците. Бил хоспитализиран в Клиника по Неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“ АД, гр. С. З.. Травмата на десния крайник била фиксирана чрез гипсова имобилизация след направена репозиция. По отношение на травмата на главата се сочи, че било констатирано и мозъчно сътресение, което довело до загуба на съзнание. Споменава се, че при постъпване в лечебното заведение били установени и множество разкъсно-контузни рани по тялото и крайниците.

Тези травматични увреждания се свързват от ищеца с претърпяването, а и с търпенето понастоящем на множество силни болки и страдания в травмираните области. Твърди се, че дълго време му се налагало да се движи с помощни средства, а и да изпитва болка, дискомфорт и слабост в крайника.

Той лесно се уморявал и не можел да задоволява дори най-елементарните си битови потребности сам.

Ищецът споменава и че преживеният стрес повлиял върху психическото и емоционално му състояние, като отключил появата на психотравма. След инцидента той станал силно притеснен, неспокоен, потиснат и напрегнат.

Непрекъснато мислел за случилото се, което провокирало появата на страхови изживявания. Рязко ограничил социалните си контакти, нямал желание да извършва обичайните за него дейности и да контактува с хора.

Известен период от време имал проблеми със съня, а и до момента се страхувал от автомобили.

3

Посочено е също, че получените травматични увреждания наложили извършване на разходи за помощни средства, медикаменти и консумативи в общ размер на 58, 60 лв.

Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди от виновния водач.

В тази връзка се споменава, че отговорността на същия била застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

По тази причина с молба вх.№ 867 от 20. 08. 2021 г. А. Т. Т. предявил претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и представил всички налични у него документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочил и банкова сметка за превеждане на обезщетението. С писмо от 25.08.2021 г. ответното дружество изискало предоставянето на допълнителни документи по заведената застрахователна претенция.

Като такива поради липсата на информация за установеното по образуваното във връзка с ПТП-то досъдебно производство били представени само медицински документи. С писмо от 22.11. 2021 г., застрахователят отказал изплащането на обезщетение

На тази база е направен извод, че за ищеца е налице интерес да претендира заплащане на обезщетението по съдебен път.

Отправено е искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 30 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди - претърпени болки и страдания от получените травматични увреждания и 58, 60 лв. имуществени вреди.

В хода на първоинстанционното производство искът за имуществени вреди е бил увеличен на 158, 60 лв.

Върху тези обезщетения се претендира и заплащане на законна лихва от 22.11.2021 г.

Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за МПС участвало в ПТП-то и факта, че водачът му е застраховано по смисъла на КЗ лице.

4

Направил е обаче на наличието на всички елементи от ФС обуславящи отговорността на застрахования водач по чл. 45 от ЗЗД. В тази връзка споменава, че от представените доказателства не може да се установи противоправния и виновен характер на деянието. В подкрепа на това се споменава за липса на яснота относно механизма на настъпване на произшествието.

Изложени са доводи, че вина за настъпването на същото има изключително пострадалият Т.. Това следвало от факта, че той управлявал велосипед, който не е имал функционираща спирачна система и изправен механичен или електронен звънец. В тази връзка е посочено, че се движел и на място от пътя, на което не е имал право и по тази причина водачът на лекия автомобил не е имало как да предположи, че се намира там при предприемане на мА.рата. Липсата на звукова сигнализация пък е довела до невъзможност да подаде такава, за да му привлече вниманието и така да предотврати ПТП-то.

Споменава се и че велосипедът не е имал монтирано устройство за излъчване на светлина отпред и отзад, светлоотразители, а велосипедистът светлоотразителна жилетка, поради което ППС и самият ищец са били потрудно забележим за останалите участници в движението. Възразено и че велосипедистът е отнел предимството на процесния автомобил.

Така изложеното се свързва от ответника и с основание да се направи извод за наличие на съпричиняване, което според чл. 51, ал.2 от ЗЗД налагало отхвърляне или съществено намаляване на обезщетението.

Направени са възражения, че претърпени неимуществени и имуществени вреди не са в пряко причинна връзка с деянието и увреждането, а и такива, че ищецът не е провел правилно лечението.

Наред с това са изложени и доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразяване на същото с принципа за справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е възразено, че ответното дружество не е изпаднало в забава и по тази причина не дължи лихва. Подчертано е и че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

Страните са подали ДИМ и отговор към същата, но в тях се преповтарят 5 първоначално направените твърдения и се взема становище по възраженията и доводите на другата страна.

Така след събиране на поисканите и относими по спора доказателства се е стигнало до постановяване на решението предмет на обжалване.

Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД и приетото в ППВС №4/ 1968 г. следва да се вземат предвид характерът на увреждането, болките и страданията на увреденото лице, всички неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, възрастта му и т.н.

Така съобразявайки се с изложеното съдът е направил анализ на събрания по делото доказателствен материал и е формирал извод, че дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в общ размер от 30 000 лв.

По отношение на имуществените вреди е прието, че по делото са представени доказателства за наличие на такива, които са в размер на 158, 60 лв.

Въпреки това не се достигнало до извод за присъждане на тези суми, а са разгледани и направените възражения за съпричиняване.

По повод на същите са приети за неоснователни тези за липса на светлоотразителна жилетка, за нарушение на изискването за движение найблизо до дясната граница на платното за движение, за неправомерно движение на велосипедиста по пътното платно и неизправна спирачна система.

За основателно обаче е намерено възражението, че с оглед липсата на механичен или електронен звънец и на устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад ищецът е допринесъл за настъпване на инцидента. Приносът за същия е определен на 20 %.

Така е прието, че определените по- горе обезщетения следва да се 6 намалят с този процент и са присъдени сумите от 24 000 лв. и 126, 88 лв.

Формиран е и извод, че върху тях се дължи законна лихва. Посочено е, че същата се дължи от по- ранната дата измежду тези на уведомяване на застрахователя от застрахования или предявяване на застрахователната претенция. Посочено е обаче, че лихвата се претендира от следващ тези дати момент и с оглед диспозитивното начало ще се присъди от същия - 22.11.2021 г.