Определение № 484 от 09.11.2021, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 424/2021
- Вид
- Определение № 484
- Подписан
- 09.11.2021
- В сила
- 09.11.2021
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ВАСИЛ АНАСТАСОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.107, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.4 - 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.4 - 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.4 - 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 484 гр. Ловеч, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20214300600424 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази :
С определение № 203/10.09.2021 г. постановено по ЧНД № 20214320200188/2021 г., Луковитският районен съд, е отменил Постановление от 18.06.2021 г. на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 213/2017 г. по описа на РУ- Луковит за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ от НК и е върнал на прокурора ДП № 213/2017 г. по описа на РУ на МВР Луковит.
Срещу цитирания съдебен акт, в предвидения от закона срок е подаден протест от Атанаска Маринова, прокурор в РП – Ловеч, ТО – Луковит. Счита, че определението на ЛРС е необосновано и неправилно. Твърди, че л.а. „Ф.П.“, управляван от Т. се е намирал на разстояние 5,45 м. от мястото на удара към момента в който водачът е имала техническа възможност и е възприела преминаващия велосипед върху пешеходната пътека. Излага, че дължината на опасната зона за спиране съобразно скоростта на движение 20,66км./ч., към момента, в който Т. е имала техническа възможност да възприеме велосипедиста и непосредствено преди удара е 9,29 м. Сочи, че водачът на лекия автомобил се е движела в своята лента и не е променяла направлението от момента на възприемане на велосипедиста до момента на установяване в покой, като в насрещната лента срещу нейната посока на движение са се движели колона от МПС, в непосредствена близост до пешеходната пътека е имало спряло МПС с височина по - голяма от тази на велосипедиста, което е ограничавало видимостта й.
Твърди, че максимално разрешената скорост за движение в процесния участък от пътя е била 30 км/ч, водача се е движела с 20,66 км/ч , а за да може да се движи и реагира със спиране за да предотврати ПТП в случай на възприемане на опасност, максимално 1 възможната би била 13,34 км/ч, което реално и технически означава движение на първа скорост или потеглящо МПС с минимално ускоряване за следваща предавка, без включването й.
Счита, че Т. няма вина за настъпилото произшествие , тъй като се е намирала на разстояние 5,45 м, което е по - малко от опасната й зона за спиране - 9,29 м в момента, в който се е открила видимостта й към опасността на пътя, в случая велосипедиста. Счита, че в тази ситуация тя не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а и не е имала техническа възможност да стори това, защото дори и да е реагирала с аварийно спиране е нямало как да предотврати удара, защото е възприела пешеходеца, чак когато се е сблъскал в предния калник на колата. Счита, че тя е била поставена в невъзможност да избегне последиците, като за това са допринесли и поведението на пострадалия - управлявал велосипеда по пешеходната пътека и спрелия бус, който е скривал видимостта й към пешеходната пътека. Счита, че тук следва да се съобрази и факта на конструиране на пешеходната пътека - не на самото пътно платно, а обхваща и част от паркинга за автомобили /без да е имало разграничение път - паркинг/ и свършваща в отбивката на отсрещната страна .
Във връзка с изложеното посочва съдебната практика - Решение № 162 от 20.IV. 1987 г. по н. д. № 122/87 г., и Решение № 579 от 28.VI.1981 г. по н.о.х.д. № 425/81 г. двете на IІІ Н.О. на ВС.
Счита, че в случая безспорно е установено, че Д. Л. е управлявал велосипеда пресичайки пешеходната пътека, с което е нарушил разпоредбата на чл.107, т.2 от ЗДвП : „Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата ...т.2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет. Счита, че посоченото обстоятелство не е било съобразено от съда в определението.
Изтъква, че според съда в постановлението не било обсъдено дали водачът на лекият автомобил е съобразила поведението си със задълженията по чл.119, ал.2 от ЗДвП. Твърди, че според същия : „Пpu заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.“ Изтъква, че в случая обаче водачът на лекия автомобил се е движела в своята лента и не е променяла направлението от момента на възприемане на велосипедиста до момента на установяване в покой.
Сочи, че след анализ на събраните по делото доказателство счита, че водачът на лекия автомбил не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а и не е имала техническа възможност да стори това.
В заключение моляи настоящата инстанция да отмени обжалваното определение с произтичащите от това законни последици.
Срещу така подадения протест е постъпило становище от Л.Б. С. - Л.а, от гр.Луковит, като 2 родител и законен представител на малолетния Д.М. Л., с ЕГН ********** чрез повереника си адв. Н.Д. от САК. Заявява, че поддържат изцяло аргументите изложени в жалбата си до РС – Луковит срещу Постановление от 18.06.2021 г. на Районна прокуратура - Ловеч, ТО – Луковит, като предлагат на настоящия състав да потвърди обжалваното определение.
Въззивният съд като съобрази изложеното с жалбата, становището и материалите по делото приема за установено следното :
Производството е по реда на чл.243, ал.4 - 6 от НПК.
Образувано е по жалба от малолетния пострадал Д.М. Л., действащ чрез своите родители и законни представители М. В. Л. и Л.Б. С. - Л.а, подадена чрез повереника му адв. Р.Л., срещу постановление на РП - Луковит от 18.06.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 213/2017 г. по описа на РУ– Луковит.
Досъдебно производство № 213/2017 г. по описа на РУ Луковит е образувано на 24.08.2017 г. със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие срещу Ц.К. Т. от с. Дерманци, обл. Ловеч за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 24.08.2017 г., около 16.00 ч., в гр. Луковит, обл. Ловеч, на ул. „М.“ № 16, при управлението на моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Ф.“, модел „....“ с ............ АХ, нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на велосипедиста Д.М. Л. от гр.Луковит, изразяваща се във фрактура на лявата ключица.
Настоящото прекратяване на наказателното производство по ДП № 213/2017 г. по описа на РУ - Луковит е трето по ред. Първоначално наказателното производство е било прекратено с постановление от 04.06.2018 г. на наблюдаващия прокурор на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението. Прекратителното постановление е отменено от РС - Луковит в инициирано пред него производство по чл.243, ал.4 от НПК с определение от 13.11.2018 г., и досъдебното производство е върнато за допълнително разследване, като с определение от 08.01.2019 г. ЛОС е потвърдил определението на РС - Луковит.
След това наказателното производство е било прекратено с постановление от 08.06.2020 г. на наблюдаващия прокурор на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Прекратителното постановление е било отменено от РС - Луковит с определение от 23.10.2020 г. по ЧНД № 148/2020 г . и досъдебното производство е върнато за допълнително разследване, като с определение от 26.11.2020 г. ЛОС е потвърдил определението на РС Луковит.
По делото няма привлечено обвиняемо Л..
От доказателствения материал събран в хода на разследването се установява следното :
От показанията на св.Л. Л.а / л.100/ е видно, че на 24.08.2017 г. около 15.30 ч. тя е излязла със сина си Д. Л. на 8 г. да карат велосипеди, като и двамата били с поставени каски.
Трябвало да отидат до офис на ул. „В..................“ в гр.Луковит за да заредят тонер за принтера и както обичайно Д. карал пред нея, за да може тя да го наблюдава.
3
Стигнали до ул. „М.“ - площада пред РУ МВР Луковит и спрели пред пешеходната пътека за да изчакат преминаващите автомобили, тъй като тогава движението било двупосочно. От лявата им страна спрял неустановен по делото товарен автомобил, като водача им дал знак с ръка да преминат и Л.а казала на детето да тръгват. Когато последното навлязло в пешеходната пътека /управлявайки велосипеда/, от лявата им страна /посока Плевен/ се появил червен автомобил, който не намалил, не спрял на пешеходната пътека и с дясната броня блъснал детето. Колата спряла, от нея слязла непозната за Л.а жена, която обиколила автомобила и след като видяла, че детето е станало, качила се обратно в автомобила и потеглила посока гр.София.
Детето било силно изплашено, държало се за лявото рамо, но не казвало дали го боли.
Двамата отишли в поЛ.йското управление, оставили там велосипедите и едва тогава детето започнало да плаче, че го боли лявата ръка. За това Л.а уведомила съпруга си и завела детето в болницата, където след рентген се оказала счупена лява ключица. Вечерта Д. се оплакал на майка си, че изпитва болка, а на следващия ден се консултирали по телефона с лекар - ортопед от гр.Плевен, който извършил преглед чак на 28.08.17 г. тъй като до тогава бил в чужбина. Обяснил им, че оперативна намеса в случая не е нужна, тъй като детето е малко.
Малко след деянието, когато майката и пострадалото дете влизали в РУ МВР Луковит те се срещнали с поЛ.йски служител П.Й. / л. 101/ на когото Л.а разказала подробно за случилото се. Св. Й. възприел, че детето се държи за лявата ръка и видимо изпитва болка. Прегледал камерите записващи в района на въпросната пешеходна пътека, видял самото ПТП, както и, че детето е управлявало велосипеда, а не го бута. Установил, че удара бил между предната дясна част на автомобила с предната гума на велосипеда. След това прегледал и камерите за видеонаблюдение на града. Същата кола която видял в произшествието възприел да преминава 30 сек. по - рано покрай СОУ „А.Константинов“ и тогава разчел регистрационния й номер. Направил справка в базата данни и установил собственика – Ц.
Т.. Свързал се с нея по телефона, извикал я и тя веднага отишла в управлението. Не отрекла пред него за настъпилото ПТП, обяснила, че си е тръгнала, тъй като на детето нищо му нямало. След като се установило, че ключицата на Д. е счупена, Й. изпробвал водачката с дрегер за наличие на алкохол и пробата била отрицателна. Съставил констативен протокол за ПТП, който бил подписан от нея, като й бил връчен екземпляр.
Така изложените факти от св. Й. са били потвърдени и от другия поЛ.йски служител – св.
Ц.Н.Г. /л.103/ участвал с колегата си Й. по изясняване на случилото се. В показанията си св.
Г. освен горното е допълнил, че след произшествието се получило задръстване, тъй като движението било двупосочно.Той също бил изгледал записа и възприел спрял бял бус преди пешеходната пътека, малко по - вдясно и е категоричен, че същият е пречел на видимостта на водачката на автомобила.
Веднага след това бил извършен оглед /л.14, л.65/ на велосипеда управляван от Д. Л. и на автомобил „Ф.“, модел „....“, с ............ АХ предоставен от Т.. При огледа на последния се установило, на преден десен калник наличие на деруга с дължина 0,20 м. черна на цвят, до 4 нея следа от ожулване, бяла на цвят с размери 6/1см. За велосипеда било измерено междуосие, височина на седалка и височина на кормило.
Бил разпитан и пряк свидетел на случилото се – св. М.М. /л.102/. Същият заявил, че този ден е бил спрял на паркинга с микробус. Видял, че на пешеходната пътека чакат двама да преминат, а именно Д. Л. и неговата майка, които познавал. По пътеката първо тръгнало детето, което карало колелото и тогава в посока от към гр.Плевен дошъл червен автомобил, който заобиколил спрелите коли и блъснал детето. Момчето паднало в дясно, жената слязла от колата, минала от дясната страна й, след което се качила и си тръгнала.
При повторен разпит св. Л.а / л.104/ е уточнила ръста на сина си, като е допълнила, че колата която го е блъснала се е движела в лявата лента по посока на движението си, нямала спомен за марката и модела на буса, който им е дал път да преминат, както и не е видяла автомобила да е правил маневра да заобикаля.