Решение № 7261 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7261 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110168990 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Н. Н. К. (с предходно фамилно име Н.ова) срещу [фирма] установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 13.02.2023 г., евентуално съединен с иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от последния, предвиждаща сключването на договор за гаранция за обезпечаване на договора за кредит кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 177,22 лева (след допуснато изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 03.02.2025 г.), представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор/клаузата на чл. 5 от договора под формата на такса, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата Н. Н. Н.ова твърди, че на 13.02.2023 г. между нея, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор по реда на ЗПФУР е сключен договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на Н.ова е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 600 лева. Посочва се, че по силата на договора ищцата следвало да върне на [фирма] сума в общ размер от 620,28 лева, включваща главницата – предоставената заемна сума и договорна лихва в размер от 20,28 лева в срок от 30 дни, при посочен ГПР по договора в размер от 49,85 %. Сочи, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя следва да бъде обезпечено от трето за процеса лице – [фирма], чрез сключване на договор за гаранция с последното и срещу заплащането на възнаграждение. Посочва се, че от страна на ищцата не е сключван договор за предоставяне на гаранция. Изтъква се, че на основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит на Н.ова била начислена като дължима такса в размер 1 от 177,52 лева, която същата заплатила на ответното дружество, както и погасила изцяло задълженията си по кредита. С исковата молба ищцата оспорва действителността на договора за потребителски кредит с твърдения, че дължимите вноски по договора за поръчителство са останали непосочени в договора за кредит, а в Общите условия не е отразено, че сключването на договор за поръчителство е задължително условие за предоставяне на кредита. Поддържа се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което в случая липсва съгласие. Сочи се наличието на протИ.речие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е отразена единствено абсолютната стойност на ГПР, но не и конкретните компонентни, които са включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство реално не е взето предвид при определяне на ГПР, въпреки че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита. В случай на включването на този разход като компонент на ГПР, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. Ищцата намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност Н.ова излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора чрез сключване на договор за гаранция, като условие за отпускане на кредита. Намира тази клауза е неравноправна по см. на чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като съдържа уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните и задължава потребителя да заплати необосновано висока такса при неизпълнение на свое задължение, срещу която реално не получава услуга.

Наред с това се посочва, че с включването на таксата, начислена на основание тази договорна клауза, ГПР по договора надвишава повече от пет пъти законната лихва по просрочени задължения. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а в условията на евентуалност - в случай на извод, че договорът е действителен – за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия, както и за връщане на сумата от 177,72 лева като недължимо платена сума - при изначална липса на основание за това, по недействителния договор за кредит под формата на такса. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си адв. Ц., оспорва исковите претенции като неоснователни. Посочва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата паричен заем в размер на сумата от 3000 лева, която да бъде върната, заедно с договорна лихва с еднократно плащане. Поддържа, че с клаузата на чл. 3 от договора ищцата е поела задължение за връщане на заемната сума с възнаградителна лихва в размер от 600 лева, при ГПР в размер на 49,85 %. Излага, че договорът е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, чрез подаване от ищцата на електронно искане за отпускане на кредит на интернет страницата на [фирма] с избрани от нея параметри на кредита, в частност предпочитаното обезпечение. В отговора са поддържа, че след извършена оценка на кредитоспособността на лицето, искането за кредит е било одобрено от дружеството – кредитор, на ищцата са предоставени на електронен адрес преддоговорна информация под формата на СЕФ, заедно с проекти на договора за кредит, Общи условия. Посочва се, че договорът е сключен след изпращане от ищцата на кратко текстово съобщение по телефон – смс, че е съгласна да сключи договора при предложените условия. Ответното дружество оспорва да е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал.

2

1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК с довод, че лихвеният процент и ГПР, посочени в СЕФ са впоследствие възпроизведени в договора за кредит. Формирането на ГПР е нормативно и императивно установено съгласно изрична формула в приложение № 1 към ЗПК, чието включване в договора не е необходимо, а единствено вписване на изчисления според тези правила ГПР. [фирма] оспорва сключването на договор за поръчителство с [фирма] да е условие за отпускане на кредита или да увеличава възможностите за опускането му, тъй като ищцата Н.ова е имала възможност да обезпечи кредита по различни начини.

Възнаграждението по договора за гаранция, сключен с трето лице, не представлява разход, участващ при формиране на ГПР по договора за кредит, още повече, че се касае за услуга, която няма задължителен характер. Оспорва се твърдението на ищцата сключването на договора за гаранция да е насочено единствено към начисляване на допълнителни разходи по кредита, тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК право на кредитора е да изисква предоставяне на обезпечение от кредитополучателя. Посочва се, че ищцата е била уведомена за това задължение преди сключване на договора и е имала възможност за свободна преценка дали може да изпълни това изискване. Наред с това, посоченият в процесния договор ГПР е в съответствие с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото не надвишава петкратния размер на законната лихва за просрочени задължения. С тези доводи [фирма] отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, евентуално по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗПК:

Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищцата, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: сключването на процесния договор за потребителски кредит от 13.02.2023 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, както и наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез сключване на договор за гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на гаранта, респ. начисляване на такса в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази договорна клауза.

В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, в частност на конкретно и ясно посочен ГПР по договора; че оспорената клауза не поражда задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и индивидуалното й уговаряне.

По делото не спори, че между ищцата Н. Н.ова, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество [фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от 13.02.2023 г., по силата на който на ищцата е предоставена под формата на кредит паричната сума от 600 лева, реалното предаване на същата на кредитополучателя, както и наличието на клауза в договора, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение на договора.

Последните факти следват и от представените и приети по делото писмени доказателства, от които се установява сключването на договор № *** от 13.02.2023 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние между [фирма], в качеството му на 3 кредитор – заемател и Н. Н. Н.ова, в качеството й на кредитополучател - заемател за предоставяне на паричен заем в размер на сумата от 600 лева срещу задължението за връщането й в срок до 30 дни, считано от датата на превода на заемната сума или до 15.0.3.2023 г. с еднократно плащане, заедно с договорна лихва в размер от 20,28 лева при лихвен процент от 3,38 %, или сума в общ размер от 620,28 лева – арг. т. 2 и т. 3 от договора.

Съгласно клаузата на т. 4 от договора годишният процент на разходите (ГПР) по заема е в размер на 49,85. В т. 5 е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от третото за процеса лице *** в полза на дружеството-кредитор, чрез сключване на договор за поръчителство не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.

Предвидено е също, че одобряването на поръчителството от кредитора се извършва чрез одобряване на заема, след който момент уговорката, касаеща обезпечението, не може да бъде отменена от заемателя или от лицето, предоставило обезпечението. Съгласно клаузата на т. 9 заемателят има правото да се откаже от сключения договор за кредит чрез писмено уведомяване на кредитора в 14-дневен срок от сключването му, в който случай дължи връщане на заеманата сума и на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата. В т. 6 от договора е посочено, че извън уговорените в същия индивидуални условия за уреждане на взаимоотношенията между страните се прилагат Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на [фирма]. В т. 7 заемателят е изразил съгласието си кодът за потвърждение, предоставен от заемодателя и кредитор, като електронен подпис, да има силата на саморъчен подпис на лицето в отношенията между страните. Установява се, че договорът носи подпис на представител на [фирма], както и датата 13.02.2023 г.,, изписана в графа „заемател“.