Определение № 3393 от 09.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3393 гр. Варна, 09.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Тони Кръстев мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501490 по описа за 2024 година Производството е по реда на 413,ал.1вр.чл.274 и сл. ГПК Образувано е по частна жалба с вх.№ 31082/15.04.2024г. подадена от адв. В. В. Ч. - М. от ВАК, действаща като пълномощник на заявителя Г. П. С.

ЕГН ********** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 1617/26.03.2024г, в частта за разноските по отношение размера на адвокатското възнаграждение. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта в обжалваната и част относно претендираното адвокатско възнаграждение.

Счита, че първоинстационният съд неправилно е оставил искането да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 400 лева без уважение. Твърди, че заповедния съд погрешно е изключил приложението на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и е приложил Наредбата за плащане на правна помощ при определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение.

Сочи, че адв. В. Ч.- М. не е вписана в националния регистър за правна помощ и съответно не е била определена и назначена от адвокатска колегия като защитник на заявителя С. в заповедното производство, а договора за правна защита и съдействие със е сключен директно със заявителя С..

Частният жалбоподател настоява присъденото адвокатско възнаграждение да бъде определено при спазване разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която хонорарите за оказване на правна защита в производствата за издаване на заповед за изпълнение се определят по правилата на чл.7, ал.2, а именно според размера на защитавания материален интерес на базата на половината от стойностите на претендираните суми, но не по-малко от 400 лева при защитаван материален интерес до 1000 лева. Сочи, че съгласно цитираните разпоредби не се предвижда по-ниско адвокатско възнаграждение от 400 лева. Обосновава извода си твърдейки, че определеното адвокатско 1 възнаграждение е драстично под минимума по Наредбата за минимален размер на адвокатските възнаграждения на ВАС, като същото се явява неоправдано ниско. Акцентира, че неоснователно ВРС е приложил нормата на 25,ал1 и чл.26 от Наредбата за заплащането на правна помощ.

Въз основа на изложеното се настоява да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна Заповед за изпълнение № 1617/26.03.2024 по гр. д. № 3563/2024 на ВРС , в частта за разноските и да се даде указания на заповедния съд за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредба № 1 ма ВАС.

Акционерното дружество „Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларь не е дало становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, частната жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 3563/2024г. по описа на ВРС е образувано въз основа на заявление от Г. П. С. ЕГН ********** чрез пълномощник адв. В.

Ч. -М. ВАК № 1500167590, при договорено възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА поради материално затруднено положение на клиента, видно от приложен към заявлението договор за правна защита и съдействие/л.6 от делото/. В конкретния случай заявлението е прието изцяло за основателно. С разпореждане № 12663/26.03.2024г. първоинстанционният съд е разпоредил да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК в полза на в полза на заявителя Г. П. С.

ЕГН ********** срещу длъжника Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларь /Turkish Airlines/, дружество, регистрирано в Истанбул, с рег. № 75184/014968, за сумата 400 евро /четиристотин евро/, с левова равностойност 782.33 лв., представляваща обезщетение за вреди, дължимо от длъжника на основание чл.

5, пар. 1, б. „в“ вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., за закъснение с над 3 часа на полет № ТК1069, излитащ по разписание на 02.12.2023 г. в 20:30 часа от Летище Истанбул, Турция, и пристигащ по разписание на 02.12.2023 г. в 20:35 часа /местно време/ на Летище Варна, България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното производство разноски – платена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, която сума е дължима в полза на адв. В. В. Ч.-М. за оказаната правна защита и съдействие на заявителя, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. ,като същото е определено съобразно чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата за заплащане на правна помощ и съдействие.

В издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, заповедния съд се е произнесъл по искане за адвокатско възнаграждение, като е присъдил част от тях в размер на 100 лева, като е счел, че не следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско в пълния им заявен размер от 400 лева. От своя 2 страна действието на първоинстанционният съд фактически представлява отказ да се присъди този размер и в конкретна хипотеза и за заявителя на осн.чл.413 ГПК съществува право да атакува постановената заповед в частта за разноските.

Заявителят в бил представляван в производството от адв В. В. Ч.-М., която е предоставила безплатна правна помощ на последния като материално затруднено лице на осн. чл. 38, ал. 1,т. 2 от ЗА. За заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение е отправено изрично искане до съда. По делото е представен подписан от страните, надлежно заверен договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и адв. В. Ч.-М. , с предмет изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК и процесуално представителство по делото за всички инстанции, както и представителство по изпълнително дело. В договора изрично е предвидено, че правната помощ ще бъде предоставена безплатно поради материално затруднено положение на клиента. Представено е и пълномощно за учредяване на представителната власт на адв. В. Ч.-М. В чл. 38, ал. 2 от ЗА се сочи, че ако насрещната страна е осъдена за разноски в производството, адвокатът предоставил безплатната правна помощ на представляваното от него лице има право на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде заплатено от осъдената насрещна страна.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024 г., постановеното на 25.01.2024 г. решение на СЕС по дело С-438/22 г., където е посочено, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 633 ГПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Настоящият съдебен състав споделя виждането, че относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката, следва да се приложат посочените в решение по дело С-57/15 на СЕС критерии за разумност и пропорционалност. В случая следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, броя на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми; броя на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище; извършени процесуални действия в открито съдебно заседание; значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната; изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна; икономическите условия и стандартът на живот в страната. Размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. могат да служат 3 само като примерен ориентир, относно преценка на съда за определяне на адекватното дължимо възнаграждение.

В конкретния случай, заявителят чрез пълномощника си адв. В. Ч.- е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е използвана бланка съгласно Приложение 1 към чл. 3 от Наредба № Н-2 за утвърждаване на образци и книжа, във връзка със заповедното производство, като в т. 7 заявителят изрично и конкретно е посочил основанието за компетентността на съда, позовавайки се на Тълкувателно решение на СЕС по дело С-204/08. В същата подробно в т. 12 е изписала обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане, след като е извършила съответното проучване. Видно от преписката по заповедното производство съдът не е намерил основание за обездвижване на заявлението, поради което същото е уважено изцяло.

При така установените параметри на извършената работа от адвоката, съдът намира, че сумата от 400 лева е неин адекватен паричен еквивалент.

Поради така изложеното обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските досежно определеното адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, като бъде присъдено такова в размер на 400 лева.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение №1617 на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 3563/2024 г. по описа на Районен съд- Варна, в частта, в която е отхвърлено заявлението на Г. П. С. ЕГН 7907041027, за присъждане на направените по делото разноски –възнаграждение за адвокат за сумата над присъдения размер от 100/сто/ лева до размера на отхвърлената част от 400/четиристотин/ лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заявление с вх. № 24093/25.03.2024 г. по описа на Районен съд-Варна от Г. П. С. ЕГН ********** за сумата над присъдените разноски по делото като възнаграждение за адвокат в размер на 100/ сто/ лева до претендирания пълен размер от 400/четиристотин/ лева-тоест- за сума в размер на още 300/триста/ лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5