Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4472 от 12.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7221/2023
Вид
Решение № 4472
Подписан
12.11.2024
В сила
29.11.2024
Състав
Надежда Георгиева Славчева - Андонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.140а · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4472 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330107221 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против А. Ц. А. се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Ответникът имала качеството на собственик на топлоснабден имот в ***, поради което и съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия. При неплащане в срок дължала обезщетение за забава по реда на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В изпълнение на законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ АД разпределило топлинна енергия на стойност 399.78 лв., от които 366.13 лв. главница – топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация, за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2021г. до 24.01.2023г. на стойност 33.65 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по образуваното ч.гр.дело № 1016/23г. заповедта била връчена по чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за признаване за установена дължимостта на горните суми, като са претендирани направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от А. Ц. А., чрез назначения 1 особен представител, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Нямало доказателства за пасивната легитимация на ответника, респ. че е потребител на топлинна енергия и в какво си качество. В системата на дружеството фигурирали различни имена, на които се водили партидите. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 1016 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед № 611 от 31.01.2023г., с която е разпоредено А. Ц. А. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от – 366,13 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021г. – 30.04.2022г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.12.2021г. – 24.01.2023г. в размер на 33,65 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.01.2023г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, в размер на 25лв. - държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив, публикувани във в.

„Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.

Представен е препис – извлечение от сметка на А. Ц. А., за обект на потребление ИТН: ***, ***, за дължима главница в размер на 366.13 лв. за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и за лихва от 33.65 лв. за периода от 02.12.2021г. до 24.01.2023г.

Представена е справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за посочения обект на потребление.

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № *** за извършена продажба от *** и *** на сина ми А. Ц. А. на недвижим имот – апартамент в ***, сега ***.

Представени са фактури, издадени от топлофикационното дружество за периода от 31.10.2021г. до 30.04.2022г.

По делото е представено заключение на СТЕ, според което през процесния период 01.10.2021г. до 30.04.2022г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *** е работила, като е подавала топлинна енергия само за отопление и БГВ. В имота на ответника всички 4 бр. отоплитетелни тела тип радиатор са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е начислявала потребена топлоенергия по визуален отчет на ИРУ, монтирани на същите. В имота има 1 бр. монтирано устройство водомерно за отчитане на изразходваното количество топла вода и БГВ. Отопляемият обем на имота е 172 куб.м. Вещото лице сочи, че през имота на ответника минава щранг лира, като потребената топлоенергия се начислява по максимална нормативна мощност, тъй като същата не се отчита с ИРУ. За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5. от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост” – приложение към чл.61, 2 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е било установено чрез сравнение на справки за начислена топлоенергия от „Нелбо” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 1016 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че издадената заповед за изпълнение № 611 от 31.01.2023г. е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № *** е собственик на процесния апартамент, който е в жилищна сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. Съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Предвид горното съдът намира, че ответникът през исковия период е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което и дължи заплащане на сумите за доставена топлинна енергия.

В конкретния случай с исковата молба се претендира стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление, отдавана от отоплително тяло тип щранг-лира, без монтирано ИРУ.

Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ.

Съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.145, ал.3 ЗЕ.

Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, 3 в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което количеството топлинна енергия, разпределено в имота на ответника за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г. по месеци е 1,79996MWh за отдадената сградна инсталация.

По отношение на топлинната енергия за отопление, констатирано е от вещото лице, че през имота на ответника минава щранг-лира като потребената топлоенергия от същата се начислява по максимална нормативна мощност, тъй като същата не се отчита с ИРУ. Щранглирата е посочена като отоплително тяло в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на топлоснабдяването, което служи за отдаване на топлина и при наличието й в сградата се начислява енергия за отопление. Начисленият разход за щранг-лирата е в пряка зависимост от нейните размери и мощност. Тя е част от отоплителната инсталация на имота, а не от сградната инсталация, поради което топлината енергия, отдадена от нея се заплаща като дял от енергията за отопление на имота, а не като дял от енергията, отдадена от сградната инсталация. Следователно, касае се за отоплително тяло, което през отоплителните сезони е действащо, поради което се налага извод, че се дължи заплащане на топлинна енергия за отопление, във връзка с неговата работа.

Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания.

Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение. Няма основание заключението да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Следва да се отбележи и това, че при така описаното топлотехническо състояние на имота, до него не е било необходимо да се оказва достъп за отчитане на показанията на ИРУ, в който смисъл са наведените доводи от особения представител на ответната страна, тъй като за процесния период се е разпределяла само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление, отдавана от отоплително тяло тип щранг – лира, без монтирано ИРУ. При тези данни съдът намира, че исковете са установени по основание, както и по размер, предвид представените от ищцовото дружество фактури, относими към процесния период.