Решение № 157 от 11.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20251100105645 по описа за 2025 година

Предявени са от ищцата Н. Е. С. срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 40 000.00 лв. главница, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, цялото в размер на сумата от 80 000.00 лв., за причинени неимуществени вреди, и сумата от 327.40 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медицински консумативи и очила, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 16.04.2024 г. до пълното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 07.02.2024 г. ПТП в гр.

София, по вина на водача на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ****, е претърпял неимуществени вреди, следствие на причинени телесни повреди и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медицински консумативи и очила. Поддържа, че деликтната отговорност на И.

А. В. - водач на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № **** е била обезпечена от „ЗД БУЛ ИНС” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то.

1

Сочи, че е предявил претенция към застрахователя, ответник в настоящото производство, но последният е отказал да изплати обезщетение.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че уврежданията на ищеца не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване от ищеца, който е пътувал в лек автомобил с марка „Хюндай Гетц” с рег. № **** без поставен предпазен колан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 15.10.2025 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ****, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К-74/07.02.2024 г., съставен от В.К. – младши автоконтрольор при О„ПП“ – СДВР, се установява, че на 07.02.2024 г., около 14.10 часа, в гр.

София, на кръстовище на ул. „Житница” и ул. „Хайдушка поляна”, е настъпило ПТП при следния механизъм - лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ****, управляван от И. А. В. се е движил по ул. „Хайдушка поляна”, с посока на движение от ул. „691-ва” към ул. „Съвет на Европа”, и на кръстовище с ул. „Хайдушка поляна” отнема предимството на движещия се по ул. „Житница” лек автомобил с марка „Хюндай Гетц” с рег. № ****, в резултат на което е настъпил сблъсък между двата автомобила, при което са причинени материални щети и на двете МПС, и е пострадала ищцата Н. Е. С..

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с 2 обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

От показанията на свидетеля И.Ц.И. (племенник на ищцата, водач на лек автомобил с марка „Хюндай Гетц” с рег. № ****), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че на 07.02.2024 г., свидетелят с управляваното от него МПС, в което като пътник на задната дясна седалка пътувала ищцата Н. Е. С., се движел в гр. София в посока от „Красно село” към гараж „Земляне” със скорост около 30 км/ч., когато бил ударен от лек автомобил с марка „Ситроен”. Свидителства, че е забелязал другото МПС едва след настъпване на удара с него.

От показанията на свидетеля И. А. В. (водач на лек автомобил с м а р к а „Ситроен Ц4” с рег. № ****), се установява, че свидетелят с управляваното от него МПС се движел по път без предимство и навлязал на кръстовище в ж.к. „Лагера”, където настъпило ПТП с друго МПС.

Свидетелства, че в резултат на ПТП-то били причинени материални щети и на двата автомобила.

От показанията на свидетеля А. Е. Н. (сестра на ищцата), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че след настъпилото на 07.02.2024 г., при което пострадала ищцата, свидетелката я посетила в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД. Сочи, че ищцата била обезобразена, имала порезни рани от стъкла по лицето и ушите, били счупени носа й и дясната й ръка. След ПТП-то ищцата останала в жилището на свидетелката, изпитвала силни болки и притеснения. Останала при свидетелката около седмица, тъй като имала нужна от чужда помощ в ежедневието си, а дясната й ръка била гипсирана. Около месец след ПТП-то ищцата не излизала и ограничила социалните си контакти, тъй като се притеснявала от външния си вид. Свидетелства, че и към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки при натоварване на дясната си ръка, има 3 проблеми с дишането, и продължава да изпитва притеснения и страх.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. И. Т., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на л е к автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ****, който е навлязъл върху платното за движение, по което се е движил лек автомобил с марка „Хюндай Гетц” с рег.

№ **** в момент, в който той го е приближавал от дясната му страна, навлизайки в опасната му зона за спиране.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Б. К., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила фрактура в дисталната (долна) трета на дясната лъчева кост (радиус) (Fractura radii dextri in partis distalis) и фрактура на носните кости (Fractura ossa nasalia), кръвонасядане с оток на корена на носа, кръвонасядания на клепачите на двете очи, множество порезни рани по лицето в ляво и кръвонасядане на лявото рамо и лявото коляно, които са довели до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Получената в резултат на процесното ПТП фрактура в дисталния край на дясната лъчева кост при ищцата е довела до реализирането на медикобиологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на десния горен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Описаните травми в областта на лицевия череп, горните крайници и лявото коляно при ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От приложената по делото медицинска документация вещото лице е констатирало, че всички травматични увреждания, получени от пострадалата в резултат на процесното ПТП, са били лекувани консервативно.

При правилно проведени консервативно лечение и последваща рехабилитация и ЛФК, в конкретния случай се очаква възстановяване на функцията и силата на увредения крайник за оптимален период от шест до осем седмици. По отношение фрактурата на носните кости, при липса на съпътстващи травми, сериозно затруднение в дишането и изразена деформация на носната преграда, в рамките на три до пет дни се наблюдава подобрение на 4 състоянието, а в срок от три седмици би трябвало да настъпи пълно възстановяване. Периодът за възстановяване на повърхностните увреждания в областта на меките тъкани на човешкото тяло е в рамките на 14 до 21 дни, в зависимост от силата и интензитета на кинетичната енергия на травматичния агент и съответно степента на травмата. Получените от ищцата увреди в областта на главата и крайниците са причинили болки и страдания, които са били най-силни и интензивни в периода след настъпване на самите травми, както и в ранния период след тяхното консервативно лечение (около един месец след имобилизирането на десния горен крайник), като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма. При извършения преглед на ищцата и предвид данните от клиничния и рентгенологичен преглед, вещото лице е посочило по отношение на локалния статус, свързан с процесните фрактури на носа и дисталната трета на дясната лъчева кост, ч е е налице пълно зарастване и на двете счупвания. Въпреки това, констатираното ограничение в обема на движенията в дясната китка, както и намалената кожна сетивност в областта на дясната ръка и пръстите, могат да се приемат за дефинитивни поради дългия времеви период, който е изминал вече след настъпване на травмите. При правилно поставен обезопасителен колан при процесното ПТП пътничката би останала в относително еднакво положение спрямо интериора на автомобила, при което фрактурата на носните кости е нямало да се реализира, поради което вещото лице е достигнало до заключението, че пострадалата е била без предпазен колан по време на инцидента. Раните в областта на главата нямат нищо общо с използването на предпазния колан, тъй като независимо от неговото наличие или липса, той по никакъв начин не би могъл да предпази лицето на пострадалата от хвърчащите навсякъде в купето парченца счупени стъкла. От друга страна, контузиите на лявото рамо и коляно, подобно на фрактурата на носните кости, са свързани с внезапното и рязко залитане на пътничката в предно-дясна посока към гърба на предната дясна седалка на автомобила и следователно биха могли да бъдат избегнати, при условие че същата е била с правилно поставен обезопасителен колан.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

5

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател.

Разпечатката съдържа 31 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bd0f009-20b4-4439-a2a7-29b80b56b7f6