Решение № 2027 от 25.07.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2027 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20211100512664 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 202699895/ 07.12.2020г., постановено по гр. дело № 41095/ 2019г. по описа на Софийския районен съд, 173 състав, е отхвърлен предявения от СТ.

Т. ЯНК. срещу С. П. Г. иск за осъждане на С. П. Г. да преустанови действията си, с които пречи на да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от таванско помещение на сграда- източна къща близнак, намираща се в гр. София, ул.

****, поземлен имот № 226, кв. 9, местност НПЗ “Орион- север” по плана на гр. София, с идентификатор на поземления имот ***, като осигури безпрепятствен достъп до таванското пространство чрез стълбището на входа на описаната сграда, врата на самостоятелния обект в сградата и вътрешното стълбище, водещо до таванското пространство, включително чрез предоставяне на ключ от самостоятелния ѝ обект в сградата или незаключване на същия, на основание чл. 109 ЗС, като неоснователен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от СТ. Т. ЯНК., действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Доводът за неправилност на решението е аргументиран с доводи, че неправило първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е създала и не поддържа противоправно състояние, водещо до лишаване от достъп на ищцата до подпокривното пространство. Жалбоподателят 1 изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че ответницата следва да предоставя достъп на ищцата до таванското помещение само в определени дни и само за постигане на конкретни цели, свързани с функциите на подпокривното пространство- ревизия, поддръжка и ремонт на покрива. Навежда доводи, че единственият достъп до подпокривното пространство е врата, намираща се в антрето на жилището на втория етаж, като в тази връзка излага довод, че поставянето на врата на това място не е предвидено по проект. Поддържа, че ответник е не само лицето, което е извършило неоснователно действие, но и лице, което поддържа такова. Сочи, че първоинстанционният съд е защитил единствено правата на ответницата, без да се съобрази с тези на ищцата.

В обобщение на заявените с жалбата оплаквания до въззивния съд е отправено искане да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендират се разноски за производството.

Въззиваемата страна оспорва жалбата, като в подадения отговор развива доводи, че решението е правилно, с оглед което заявява искане за неговото потвърждаване.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба доводи и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцата твърди в исковата си молба, че притежава правото на собственост върху недвижим имот, апартамент, намиращ се в гр. София, район “Надежда”, ул. ****, ет. 1, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско помещение и съответните идеални части от общите части и правото на строеж, и склад със самостоятелен вход. Твърди още, че ответницата притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в същата сграда, етаж 1, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско помещение и съответните идеални части от общите части и правото на строеж, и зимник. Сочи, че между страните е възникнала съсобственост върху таванското помещение. Навежда твърдения, че с действията си ответницата пречи на ищцата да упражнява прато си на собственост върху таванското помещение. Достъпът до таванското помещение се осъществявал от стълбище от входа на сградата, което осигурява достъп до самостоятелния обект на ответницата и представлява единствения начин да се стигне то таванското помещение. В края на стълбището имало врата на самостоятелния обект на ответницата, която била постоянно заключена. За да достигне до таванското помещение, ищцата трябвало да премине през тази врата. Ответницата отказвала да отключи вратата и допусне ищцата до таванското помещение.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че разпределението на сградата и достъпа до таванското помещение били организирани така, както е 2 договорено в договор за доброволна делба от 1996г. След извършената през 1996г. делба не било извършвано преустройство или надстрояване на процесната сграда.

Процесният таван, кота + 5.40, се появява за пръв път в договора за делба от 2009г., без да има разрешение за строеж и одобрени архитектурни проекти. Не съществува причинна връзка между поведението на ответницата и пречките за упражняване на правото на собственост за ищцата, тъй като св договора от 1996г. ищцата е дала писмено съгласие за създаване на това състояние. В случая не е налице предишно състояние , което да определи съдържанието на дължимото от ответницата поведение.

От представения договор за доброволна делба от 10.12.1996г. се установявя, че в общ дял на ищцата С.Т. А. и С.С.А. е поставена сграда, представляващ близнак Б, намиращ се в източната половина на дворното място, от масивна двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр. София, район Надежда.

Ищцата се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, район Надежда, ул. ****, ет. 1, по силата на договор за доброволна делба на недвижими имоти от 02.04.2009г., по силата на който в дял на ищцата е възложен апартамент, намиращ се в гр. София, район Надежда, ул.

****, ет. 1, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско помещение. По силата на същия договор в дял на С.С.А. е възложен недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.

София, район Надежда, ул. ****, ет. 2, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско помещение.

Ответницата се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ апартамент и намиращ се в същата сграда, етаж 2, по силата на правна сделкапродажба, за което е съставен н.а. № 3/ 18.01.2017г., т. I, рег. № 462, дело № 3/2017г., видно от който С.С.А. се разпоредил в полза на ответницата с правото си на собственост върху посочения имот.

Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която процесното таванско помещение представлява подпокривно пространство, без определена функция, предвидено за общо ползване от съсобствениците и ревизия и ремонт на покрива. Същото не отговаря на изискванията за самостоятелен обект, поради липса на нормален самостоятелен достъп до него, липсата на категоричното му функционално определение и в проектната документация, в част от документите за собственост и недостатъчната функцинална (светла) височина на цялото пространство. Към момента на огледа достъпът до таванското помещение се осъществява от врата, намираща се във входното антре на жилището на втория етаж. Вратата на жилището на втория етаж на сградата се намира на горния край на стълбището, като от нея се влиза в антрето, без стълбищна площадка.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания. От показанията на св. З.П. се установява, че 3 свидетелят е съпруг на ищцата, като бракът им е прекратен с развод. Установява се, че в сградата има мазе, гараж и таван. Достъпът до тавана се осъществявал от врата, която се намирала на етажа, където живеела ответницата, като входът за тавана бил на втория етаж, а не на вътрешните стълби. За да се стигне до тавана, трябвало да се отключи вратата към жилището на ответницата. Сочи, че ищцата и синът му споделяли, че ищцата няма достъп до таванското помещение, тъй като ответницата не я допускала до там. От показанията на св. М.П., син на ищцата, се установява, че сградата, в която се намирал апартамента, който обитавал се състои от три етажа- първи, на който се намира обитаваното от него жилище, втори, на който се намира жилището на ответницата и трети- който е общ. Таванът принадлежал на двете страни. Достъпът до тавана се осъществявал през жилището на ответницата. Свидетелят и майка му (ищец в производството) нямали достъп до тавана, защото ответницата не ги допускала до него, а вратата, чрез която се осъществявал достъп до таванското помещение била непрекъснато заключена. От показанията на св. С. се установява, че същият бил в брак с ответницата, като бракът им бил прекратен с развод. Свидетелят твърди, че в сградата, в която живее ответницата има подпокривно пространство, до което се стига през дупка, която се намира на втория етаж. Сочи, че на входа за подпокривното пространство в сложена врата, за да не духа. Свидетелят твърди, че не бил присъствал на случаи, когато ищцата иска достъп до подпокривното пространство и такъв не е осигурен. От показанията на св. Г., дъщеря на ответницата, се установява, че достъпът до подпокривното пространство на обитаваната от ответницата сграда се осъществява през жилището на ответницата. Свидетелката твърди, че ищцата казала на ответницата да остави отключена входната врата на жилището ѝ ило да ѝ даде ключ. Ответницата се притеснила да даде ключ за жилището си на ищцата, особено след като ищцата отправила заплахи,че ще подпали жилището. Твърди, че не била присъствала на случаи, когато ищцата искала да отиде на тавана и ответницата да е отказала, При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението съставът на съда приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

За уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е 4 осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), както и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по- големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Доказването на посочените обстоятелства е в тежест на ищцата.

По делото не е спорно, а се установява от събраните писмени доказателства- договор за доброволна делба на недвижими имоти от 02.04.2009г., че ищцата е придобила правото на собственост върху недвижим имот- апартамент, намиращ се в гр. София, район Надежда, ул. ****, ет. 1, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско помещение.

В случая общата сградата е построена като еднофамилна, а впоследствие, с извършането е възникнала етажна собственост

Както е посочено в Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д.

№ 11/83 г., ОСГК на ВС, когато подпокривното пространство (таван) или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба и е неизползуваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз към него, то представлява обща част по естеството си. Конкретиката на случая сочи, че процесното таванско помещение представлява подпокривно пространство, без определена функция, предвидено за общо ползване от съсобствениците и ревизия и ремонт на покрива. Същото не отговаря на изискванията за самостоятелен обект, поради липса на нормален самостоятелен достъп до него, липсата на категоричното му функционално определение и в проектната документация, в част от документите за собственост и недостатъчната функцинална (светла) височина на цялото пространство.

Ето защо подпокривното пространство представлява обща част по естеството си.

Безспорно е по делото, че страните са етажни собственици и като такива са съсобственици в общите части на сградата. При учредена етажна собственост общите части не са самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните жилища, а общите части са нужни само за да могат да се използуват отделните жилища.