Решение № 24 от 24.06.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Емил Златев Христов (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Наказателно дело за възобновяване № 20212000600083 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на адвокат С. Г. С. от АК-Хасково в качеството му на упълномощен защитник на осъденото лице К. Г. П. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 403/2020г. по описа на Окръжен съд – Ямбол и отмяна на постановеното по него решение №260012 от 23.03.2021г., с което е потвърдена присъда №260027 от 10.11.2020г., постановена по НОХД № 1037/2020г. по описа на Районен съд – Ямбол и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В искането е посочено, че присъдата на РС – Ямбол и решението на ОС – Ямбол са постановени в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е наложено явно несправедливо наказание – основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1,т.2 и 3 от НПК, тоест в искането се релевират всичките касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

В искането се излагат доводи, че в обвинителния акт не са посочени точните стойности на апарата, с който е тествано осъденото лице, а само било 1 посочено наличието на наркотични вещества, твърди се,че въззивният съд е отказал назначаването на токсикологчна експертиза и с това е нарушил правото на защита на осъденото лице и,че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като съдът е отказал приложението на института по чл.

58А ал. 4 НК и не е отредил наказанието с прилагане на разпоредбата на чл.

55 ал. 1 от НК

В съдебно заседание осъденото лице - искател К. П. се явява лично и с упълномощения защитник адвокат С.С. от АК – Хасково. Поддържа наведените в искането за възобновяване на делото доводи за допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалния и на материалния закон и моли същото да бъде уважено.

Прокурорът от Апелативна прокуратура –Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение.

Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК – атакувано е ВНОХД № 403/2020г. по описа на Окръжен съд – Ямбол като се иска отмяна на постановеното по него решение №260012 от 23.03.2021г., с което е потвърдена присъда №260027 от 10.11.2020г., постановена по НОХД № 1037/2020г. по описа на Районен съд – Ямбол влязла в сила на 23.03.2021г.

Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1т. 2 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК от процесуалнолегитимирана страна – защитник. Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:

І. Относно оплакванията по т.2 на чл. 348, ал.1 от НПК, апелативният съд се съгласява с представителя на Апелативна прокуратура-Бургас, че не са допуснати твърдените в искането съществени процесуални нарушения – доказателствения материал не е тълкуван превратно и въззивният съд е отговорил на повдигнатите пред него възражения на защитата.

В искането се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, произтичащи от пороци в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата. Защитата на осъдения твърди, че е отказано 2 от въззивния съд назначаването на токсикологична експертиза, която да установи точните параметри на количеството наркотично вещество в кръвта на осъдения, предвид представената Епикриза № и.з.7371/21г за проведена детоксична терапия

Тези оплаквания настоящият съд намира за неоснователни. Независимо от обстоятелството, че първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т 2 от НПК при което е недопустимо събирането на нови доказателства, свързани с квалификацията на деянието на подсъдимото лице, следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващите съдебни инстанции, като в извънредното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, съдът се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Ямболският окръжен съд като инстанция по същество не е допуснал нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по основните факти от предмета на доказване в настоящия наказателен процес относно обвинението по чл.343 „б“ ал. 4 от НК. Декларираните в искането доводи за превратна интерпретация на приобщената по делото доказателствена съвкупност са голословни. Апелативният съд на свой ред прецени, че въззивната инстанция е реализирала необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина и стриктно е изпълнила императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК при анализа и оценката на доказателствата.

Всички възражения в искането са правени и пред въззивната инстанция, която им е дала мотивиран и правилен отговор.

II. Бургаският апелативен съд намира, че релевираното отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не е налице.

В контекста на изложеното по-горе и при съобразяване на приетата по делото фактическа обстановка неоснователно е заявеното в искането 3 оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Апелативният съд намира, че са налице релевантните обстоятелства относно обективната и субективната страна на престъплението по чл.343Б, ал.4 от НК, за което е осъден К. П.. Както бе установено въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения в дейността си по събиране и оценка на доказателствата, които да са довели до опорочаване на постановения от него съдебен акт.

Въззивният съд е съобразил обстоятелството,че деянието е извършено при условията на повторност, по смисъла на чл. 343Б ал. 4 от НК, тъй като К. П. е бил осъждан по силата на споразумение, одобрено със определение № 259/12.11.2018г по НОХД № 1001/2018г по описа на ЯРС, влязло в сила на 12.11.2018 г. за извършено престъпление по чл. 343 Б ал. 3 НК на 22.11.2017г, за което е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години, при което настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на тази предходна присъда. Правилно е приложен и института по чл. 68 ал. 1 от НК, правилно е определен и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието – „общ“.

III. Основното възражение на осъденото лице и на неговия защитник е по отношение на наложеното наказание, в частност неприлагането на разпоредбата по чл.58а ал. 4 от НК, представляващо според защитника касационното основание по чл. 348 ал. 1, т 3 от НПК.

Пред въззивния съд, защитникът е поискал назначаване на токсикологична експертиза и това искане е основано на обстоятелството,че подсъдимият е наркозависимо лице.Това обстоятелство според защитата е основание за приемане на наличието на изключително смегчаващо вината обстоятелство, даващо основание за приложението на института по чл. 55 от НК и за определяне на наказание в границите на предвидения в общата част на НК минимум на наказанието „лишаване от свобода“.В лична защита осъденото лице заявява,че е бил спортист, че е млад човек и че осъзнава постъпката си, която оценява като неправилна.

Правилно въззивният съд не е споделил доводите на защитата и на осъденото лице в тази насока, като е приел,че смегчаващите вината обстоятелства не са нито многобройни в тяхната съвкупност, нито някое от тях има качеството на изключително. Въззивният съд правилно е приел, че оценката на смегчаващите вината обстоятелства, осъществена от 4 първоинстанционния съд е дала основание единствено за определяне на наказанието в границите на предвидения специален минимум за процесното престъпление, което наказание е редуцирано с 1/3 по реда на чл. 58а от НК.

Правилна е и преценката на въззивния съд, че е без значение за конкретното престъпление, обстоятелството колко време преди да предприеме управлението на МПС, П. е употребил наркотично вещество, тъй като изпълнителното деяние на престъплението изисква от обективна страна единствено доказване на употреба на наркотично вещество от водача на МПС, а не се оценява въздействието на това вещество върху водача на МПС, така както е предвидено за употребата на алкохол.

По изложените съображения настоящият съд намира, че искането на осъденото лице К. Г. П. за възобновяване на делото е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице К. Г. П. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 403/2020г. по описа на Ямболския окръжен съд и за отмяна на постановеното по него решение №260012 от 23.03.2021г., с което е потвърдена присъда №260027 от 10.11.2020г., постановена по НОХД № 1037/2020г. по описа на Районен съд – Ямбол

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5