Решение № 3786 от 27.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3786 гр. Варна, 27.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110112738 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.

В., ул. А.Д. № * срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р.

Л., бул. Ч.в. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4308,93 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *, настъпили при ПТП от 04.08.2022 г. реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, чрез адв. А. Х., че на 04.08.2022 г. около 8:15 ч., управлявала собствения си лек автомобил л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № * в гр. В., по бул. „Осми Приморски Полк“, като изчаквала на червен светофар на кръстовището пред ТД на НАП-Варна. В този момент нейният автомобил бил блъснат отзад от л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № *, управляван от К.И., който не спазил дистанция и не могъл да спре. За настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен посочили л.а.

„Пежо Партнер”, с ДК № *, който бил застрахован по „Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът уведомил застрахователя на 09.08.2022 г. за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и Опис на щета № *. В описа били отразени като увредени следните детайли: праг десен, заден капак; задна броня; заден успокоител; задна маска; под багажник; задна вътрешна зав ламарина; Л задни светлини. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 929,42 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2890,25 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 1960,83 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „Л. И.“ АД, чрез юрк. А. Г., с който искът се оспорва изцяло. Сочи, че извънсъдебно изплатеното обезщетение от 929,42 лв. отговаря на действително претърпените вреди. Сочи, че претендираната сума за извършването на ремонт на увредения автомобил е завишена. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски.

В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. А. Х., чрез който поддържа изразената позиция по същество.

В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, представлява се от адв. Н. В., чрез който поддържа изразената позиция по същество. В първо съдебно заседание не е прието искането на ответника за допълване на доклада по делото с възражение, че е налице „тотална щета“ на л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *, че на посочената дата 22.08.2022 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинноследствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № *, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 04.08.2022 г.; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение от общо 929,42 лв.

От приетото като доказателство по делото копие от свидетелство за регистрация част І се установява, че ищецът е собственик на л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *.

На следващо място възникването на процесното ПТП и механизмът на неговото настъпване се установяват от изслушаните заключения на първоначалната и допълнителната САТЕ изготвени от вещото лице А. В., съответно А. В., които съдът кредитира като пълни, обективни и компетентни, в частта, с която и двамата експерти са приели за установено, че на 04.08.2022 г. в гр. Варна, л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № * управляван от К.И. по бул. „О.

Пр.п.“ застигнал на кръстовището с ул. „Цр.“ спрелия в посоката му на движение за изчакване на червен светофар л.а. „Ситроен Ц3”, с ДК № *, управляван от ищцата, като не успял да спре навреме и с предната си част ударил задната на спрелия автомобил.

Заключенията в тези част не са изрично оспорени от ответника, а същите видно от констативно-съобразителната част са изготвени и при съпоставка на получените увреждания по автомобила на ищеца съгласно описа по щета и изготвения снимков материал, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от *г.

На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия.

Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата. Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти. Подписаният и от двамата водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, включително, че водачът 2 на л.а. „Пежо Партнер”, с ДК № * е признал вината си. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № 1273/2016 г. на ВОС. Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола не е проведено от ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло. Нещо повече.

Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба начин и от него е настпила именно процесната вреда се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като е бил сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 929,42 лв. Така с конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена застраховка.

На следващо място видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от преставения по делото опис за щети по претенция № */* г., в който като увредени са описани следните детайли – праг десен, заден капак; задна броня; заден успокоител; задна маска; под багажник; задна вътрешна зав ламарина; Л задни светлини. Визираният опис съставен от служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдяните от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.

Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение.

В тази връзка съдът съобрази, че при настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) - арг. от чл.

386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.

В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата предвид въведените от страните твърдения в процеса, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, II т.о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, I т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази част). Наред с това стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о.).

В обобщение съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие.

В случая критерият средна пазарна цена на ремонта, формално е включен във варианти по т.2, т.5 и т.6 от заключението на първоначалната САТЕ в размер от съответно 5238,35 лв., 5224,73 лв. и 4359,27 лв. Същевременно при вариантите по т.2, т.5 не е конкретизирано изрично дали определената от експерта стойността на небходимите за ремонта резервни части от 3795,21 лв., касае нови оригинални или нови алтернативни 3 такива. Наред с това вещото лице по т.5 от първооначалната САТЕ е имало задача да усредни цената на труда като вземе оферти в официалния сервиз на марката и поне пет неофициални, но видно от констативно съобразителната част, стойността на труда е формирана само от четири неофициални сервиза. В т.6 на първоначалната експертиза не са посочени и конкретните сервизи, от които е са взети ценови оферти, нито техния брой, поради което съдът намира за недостатъчно информативно формирана средната пазарна цена на труда по този вариант.