Акт от 22.04.2020, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 381

22.04.2020 г., град Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД VІ-ти

ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на 05.03.2020г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр.дело

№ 4105 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

К.В.Х. и Л.В.Х. излагат в исковата си молба, че заедно с Ц.Г.Т.-Х. са наследници- те дъщери, а ответницата- преживяла съпруга, на В. Л. Х., който след смъртта си на 19.06.2018г. им оставил следното имущество, което те доброволно не могат да поделят:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в гр. Т., ул. „Ч.” № ..., с площ 545 кв.м., ВЕДНО с построените в него: сграда с идентификатор ***, с площ 79 кв.м., брой етажи – 2(два), начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор *** с площ 43 кв.м., брой етажи - 1(един), начин на трайно ползване: хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор *** с площ 76 кв.м., брой етажи - 1(един), начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор *** с площ 17 кв.м., брой етажи - 1 (един), начин на трайно ползване: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор *** с площ 35 кв.м., брой етажи - 1(един), начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна.

2.ДВОРНО МЯСТО, образуващо парцел XІI-279 в кв. 55 по плана на с. С., община Т., цялото състоящо се от 925 кв. м., ВЕДНО с построената в имота ПОЛУМАСИВНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 57 кв. м., строена през 1958 г., състояща се от две стаи, както и НАВЕС със застроена площ 18 кв.м. построен през 1958 г. разположена в УПИ ХІІ-279 по действащия ПУП —ПР на с.С., община Т., одобрен със Заповед № 1900/25.09.1964 г.

3.ОВОЩНА

ГРАДИНА, находяща се в местността „Чикаларе”, с площ от 1,198 дка, съставляваща имот № 073033 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499.

4.ОВОЩНА

ГРАДИНА, находяща се в местността „Чикаларе”, с площ от 1,396 дка, съставляваща имот № 077062 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499.

5.ЛОЗЕ, находящо се в местността „Меджерлишки лозя", с площ от 1,600 дка, съставляващо имот № 238040 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499.

6.НИВА, находяща се в местността „Трънова кория”, с площ от 1,998 дка, съставляваща имот № 146002 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499, всички те придобити от В. Л. Х. по наследство, както и

7.закупения от него по време на брака си с ответницата Ц.Т.-Х. лек автомобил „СУЗУКИ ВИТАРА'’ с per. № ....

Според ищците, недвижимите имоти следва да се допуснат до делба при квоти от по 1/3ид.ч. за всеки съделител, а моторното превозно средство- при квоти от по 1/6ид.ч. за всяка от тях двете и 2/3 ид.ч. за ответницата.

На последната бе връчен препис от исковата молба и в писмения си отговор тя признава иска и обстоятелствата, на които е основан.

В проведените съдебни заседания страните бяха представлявани от пълномощници- адвокати, чрез които по същество поддържат вече заетите от тях в писмен вид становища.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съда приема за установени следните факти:

Удостоверението изх.№ 94-00-1065 от 11.06.2019г., издадено от община Сливен, е за наследниците на лицето К. Ж. К.. От него обаче може и съда го възприема, да се установи и наследодателя на страните по делото: съпругът на тази жена- Л. Х. К., е починал няколко години след нея- на 15.11.2000г. След смъртта си е оставил единствен наследник - сина им В. Л. Х., но и той е починал - през 2018г. Негови наследници са преживялата съпруга Ц.Г.Т.-Х. и децата К.В.Х. и Л.В.Х..

От документа, представляващ лист № 51 от материалите по делото се установява, че Л. К. и К. К. са съпрузи от 1955г., когато на 19.02. са сключили граждански брак.

От удостоверение № **********/ 07.02.2017г. на община Т. се установя, че В. Л. Х. и Ц.Г.Т. са съпрузи, като сключването на гражданския брак е на датата на издавена на документа.

Видно от нотариален акт № 110, том III, дело № 1244/1961 г., Л. Х. К. е закупил на 19.09.1961г. празно дворно място, находящо се в с.Т., Сливенски окръг, в кв.№ 8, образуващо парцел Х-457 по плана на селото, с площ 500кв.м. Този имот, видно от удостоверението изх.№ 94-00-372/ 04.02.2020г. на община Т., е идентичен с имот, индивидуализиран по регулационния план на града от 1983г. като УПИ ХІ-73 в кв.15 и с имот с идентификатор *** по КККР на гр.Т. и по скица №15-548193-19.06.2019г., издадена от СГКК-Сливен. Последната е част от доказателствения по делото материал, като от съдържанието й се установява, че имота се намира на административен адрес: гр.Т., ул.“Ч.“№... и в него са построени пет сгради: сграда с идентификатор ***, с площ 79 кв.м., брой етажи – 2(два), начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор *** с площ 43 кв.м., брой етажи - 1(един), начин на трайно ползване: хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор *** с площ 76 кв.м., брой етажи - 1(един), начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор *** с площ 17 кв.м., брой етажи - 1 (един), начин на трайно ползване: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор *** с площ 35 кв.м., брой етажи - 1(един), начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна.

Видно от нот. акт № 148 том, дело № 1768 от 1993 г., К. Ж. К. е собственик, по силата на извършена преди това доброволна делба, на следния недв.имот: дворно място с пл.№ 279 в кв.55, образуващо парцел ХІІ по плана на с.С., Сливенска обл., с площ 925кв.м. и намиращия се в него навес от 50 куб.м. За имота е представена скица, издадена от община Т. на 20.06.2019г., от която е видно, че освен навеса, в имота има и полумасивна жилищна сграда. Последната е построена през 1958г. без строителни книжа, с площ 57кв.м.е и представлява търпим строеж, видно от удостоверение за търпимост № 94-00-1221/ 02.07.2019г. и от удостоверение № 94-00-1222/ 04.07.2019г.

С договор, извършен в нот. акт № 18, том XV, дело № 4600/1997 г. Л. Х. К. е продал на сина си В. ¾ ид.части от този поземлен имот и също толкова от навеса.

По силата на

Договор за доброволна делба на зем.земи, възстановени по ЗСПЗЗ от 13.04.2019г.- вписан под № 208, том ІІ, дв. вх. рer. № 2055/13.04.2009 г., представляващи наследство на Ж. С. К., поч.1982г. в с.С., В. Л. Х. е получил в дял, т.е. станал е собственик, на шест такива недвижими имота, сред които и: ОВОЩНА ГРАДИНА, находяща се в местността „Чикаларе”, с площ от 1,198 дка, представляваща имот № 073033 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499; ОВОЩНА ГРАДИНА, находяща се в местността „Чикаларе”, с площ от 1,396 дка, представляваща имот № 077062 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499; ЛОЗЕ, находящо се в местността „Меджерлишки лозя", с площ от 1,600 дка, съставляващо имот № 238040 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499 и НИВА, находяща се в местността „Трънова кория”, с площ от 1,998 дка, представляваща имот № 146002 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499.

За всеки от тези имоти са представени скици- листи №№12-15вкл. от материалите по делото.

Видно от свидетелството за регистрация № *********, част І, на 11.12.2017г. В. Л. Х. е закупил лек автомобил марка „СУЗУКИ ВИТАРА'’, сив на цвят; с per. № .... АС и рама № .....

От личната карта №*********, издадена 11.11.2019г.- л.№46 от делото, съда установи, че фамилното име на втората от ищците е променено на М.. Ето защо с него ще бъде изписана в диспозитива на решението.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е иск за делба на общо имущество. Съгласно чл.34 от Закона за собствеността, всеки съсобственик, по всяко време, може да поиска делба на т..

В случая страните по делото са родственици и са наследници на В. Л. Х., поч. 2018г., който е баща на ищците и съпруг на ответницата.

Установи се по делото от официален документ, че той е сключил граждански брак с Ц.Г.Т. през м.02.2017г. Поради това и на осн.чл.21 ал.1 от Семейния кодекс СК/ закупения от него през м.декември същата година лек автомобил „СУЗУКИ ВИТАРА'’ с per. № ... е станал съпружеска имуществена общност. Тя е прекратена със смъртта му- чл. 44 т.1от СК и се е превърнала в обикновена, дялова съсобственост. По силата на чл.

28 от СК ответницата е получила, като преживяла съпруга, половината от собствеността върху МПС-то, а останалата ½ ид.ч. си е поделила по равно с двете им дъщери- чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от Закона за наследството. Ето защо всяка от ищците е получила по 1/6 ид.ч. от автомобила, а ответницата, в крайна сметка 4/6 ид.части / 1/2 + 1/6 /.

По наследство и след доброволна делба, през 2009г. В. Х. е станал собственик на общо 6 бр. земеделски земи, четири от които са заявени за делба: ОВОЩНА ГРАДИНА, находяща се в местността „Чикаларе”, с площ от 1,198 дка, представляваща имот № 073033 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499, шеста категория; ОВОЩНА ГРАДИНА, находяща се в местността „Чикаларе”, с площ от 1,396 дка, представляваща имот № 077062 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499; ЛОЗЕ, находящо се в местността „Меджерлишки лозя", с площ от 1,600 дка, съставляващо имот № 238040 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499 и НИВА, находяща се в местността „Трънова кория”, с площ от 1,998 дка, представляваща имот № 146002 по плана за земеразделяне на землище с. С., общ. Т., ЕКНМ 65499. Макар и по това време Х. вече да е бил в брак с Ц.Т.-Х., то това имущество не е станало съпружеска имуществена общност, а индивидуална собственост на мъжа- чл. 22 ал.1 от СК. По тази причина след смъртта на мъжа, преживялата го съпруга и двете му деца са станали техни съсобственици при равни квоти от правото на собственост- чл. 5 ал.1 и чл. 9 ал.1 от ЗН, т.е. по 1/3 ид.ч.

За поземления имот в гр.Сливен, с пет сгради в него и поземления имот в с.С. и две сгради в него:

Първият от тях е придобит от дядото на ищците- Л. Х. К., през 1961г. Тъй като тогава той вече е бил в брак с К. К., защото те са съпрузи от 1955г., то същия е съпружеска имуществена общност- по силата на чл.103 от ЗПР на СК от 1968 г./отм./. Последователно във времето двамата съпрузи са починали-през 1993г. жената, а през 2000-та година- мъжа. Единствен техен наследник е сина им В. Л. Х. и поради това имота е станал негова индивидуална собственост.

Такава е и поради факта, че гражданския брак с ответницата по делото той е сключил едва през 2017г.- т.е. дълго след като поземления имот е влязъл в патримониума му.

От издадена от община Т. скица /№ 15548193 от

19.06.2019г./ се установи, че в имота има пет сгради- също заявени с исковата молба. За тях по делото липсват данни, съотв. и доказателства, кога са строени, но със сигурност не са били налични към момента на закупуване на поземления имот. Това означава, че са издигнати по-късно и представляват приращение на имота. Тъй като между съделителите няма спор, а и липсват доказателства, които да налагат различен извод, трябва да се приеме, че са съществували преди В. Х. да сключи гр.брак с ответницата. Т.е. и те са били негова индивидуална собственост. След смъртта му двете ищци и преживялата съпруга са придобили равни квоти от това имущество- по 1/3 ид.ч.- чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН. От официален свидетелстващ документ се установи идентичността на имота по нотариалния акт от 1961г. и поземления имот по споменатата по-горе скица. Ето защо, той и намиращите се в него пет сгради ще бъдат допуснати до делба с индивидуализиращите ги белези по Закона за кадастъра и имотния регистър- с идентификатори.

Имотът в с.С.- легитимационния за него документ е този, представляващ л.№ 10 от делото- нот.акт №148 на нотариус Ел.Ш.. Както изрично е записано в титулната му част, това е констативен акт и според съда е напълно излишен /въобще/, щом е издаден въз основа на договор за доброволна делба, който при това е от същата година! Очевидно е, че единствения ефект от него е, че К. К. се е охарчила със сумата за нотариална такса за съставянето му! Не е възможно от данните по този нот.акт и останалите събрани по делото доказателства да се прецени кога и от кого е било придобито преди това разделеното през 1993г. имущество. За щастие на делото това в случая без значение; както без значение е и прехвърлителната сделка от 1997г. за ¾ от същия и още толкова от навеса в него- тъй като приобретател е В. Л. Х., който така или иначе е станал техен собственик, а собственик и на втората сграда там- полумасивна жилищна, след като и двамата му родители са починали във времето, преди него. Поземленият имот и двете сгради в него са били индивидуална собственост на В.Х. до момента на смъртта му, тъй като, както се коментира по-горе, граждански брак той е сключил с ответницата по делото през 2017г. След смъртта му през 2018г. двете ищци и ответницата като преживяла съпруга са придобили равни квоти от това имущество- по 1/3 ид.ч.