Решение № 108 от 10.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Сливен, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104189 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове за присъждане на издръжка на непълнолетнолетно дете и издръжка за минал период от време с правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК.

Непълнолетният ищец Р. Г. Г., ЕГН: **********, действащ със съгласие на своята майка Д. К. Н., твърди че ответникът Г. П. Г. е негов баща. Излага, че за него се грижи единствено майка му, а баща му не му е давал доброволно средства за издръжка, от която детето има нужда. На изложените основания моли ответникът да бъде осъден да му заплаща издръжка занапред в размер на 153,39 € /300 лв./ месечно, както и издръжка за минал период от време от 01.09.2024 г. до 01.09.2025 г. по 153,39 € /300 лв./ месечно или общо 1840,65 € /3600 лв./

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за присъждане на издръжка на непълнолетно дете в размер на 153,39 € месечно и с правно основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК за присъждане на издръжка 1 за минал период от време от 01.09.2024 г. до 01.09.2025 г. по 153,39 € месечно или общо 1840,65 €.

Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по същество са и изцяло основателни и доказани.

Установява се от писмените доказателства по делото, че ответникът е баща на ищеца.

По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, тоест за 2026 г. минималният размер е в размер на 155,05 €. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството да не е навършило пълнолетие. От своя страна съдът не е обвързан от определен максимален размер и с оглед на конкретните доказателства по всяко едно дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Ищецът Р. Г. е на 16 навършени години. Нуждите му са в рамките на нормалните за възрастта на детето разходи. Не се доказа необходимост от завишени средства за издръжка, поради специфични нужди на детето.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, че детето Р. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на не по-малко от 400 € - за подходяща за възрастта здравословна храна, битови нужди, за разходи за облекло, обувки, учебни помагала и покриване на разходи за мобилни услуги, подходящи социални и културни развлечения. Тази издръжка, съдът намира за справедливо майката и бащата да поемат поравно, а именно по 200 € месечно, но тъй като ищецът претендира издръжка в по-нисък размер, с оглед диспозитивното начало в 2 процеса, искът следва да бъде уважен в претендирания размер от 153,39 € месечно.

По иска с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК:

В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка за минало време обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Издръжката е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди, поради което по принцип тя би следвало да се дължи само за бъдеще време, а такава за минало време поначало е безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени.

Законодателят обаче е предвидил изключение, като е допуснал и търсене на издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от съображението, че нуждата вероятно е била налице.

От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на детето през процесния минал период от 12 месеца от 01.09.2024 г. до 01.09.2025 г.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК също следва да бъде уважен като бащата следва да бъде осъден да заплати на детето издръжка за миналия период от време от 01.09.2024 г. до 01.09.2025 г. в размер на 1840,65 €.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СлРС държавна такса в общ размер на 294,51 €, от които 220,88 € държавна такса по иска за присъждане на издръжка по чл. 143, ал. 2 СК и 73,63 € държавна такса по иска за издръжка за минал период от време по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ....................

ДА ЗАПЛАЩА на детето Р. Г. Г., ЕГН: **********, действащ със съгласие на своята майка Д. К. Н., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. ...................., на основание чл. 143, ал. 2 СК, издръжка в размер на 153,39 € /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ ежемесечно, считано от 01.09.2025 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ....................

ДА ЗАПЛАТИ на детето Р. Г. Г., ЕГН: **********, действащ със съгласие на своята майка Д. К. Н., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. ...................., на основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК, сумата от 1840,65 € /хиляда осемстотин и четиридесет евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща издръжка в общ размер за миналия период от 01.09.2024 г. до 01.09.2025 г.

ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ....................

ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС Сливен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 294,51 € /двеста деветдесет и четири евро и петдесет и един евроцента/, представляваща държавна такса в общ размер за производството по делото.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок, считано от 10.02.2026 г.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4