Определение № 16175 от 29.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16175 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100507073 по описа за 2026 година Производството е образувано по подадена от „Ел Диагностик“ ЕООД частна жалба от 08.06.2026 г. срещу определение №18401/18.05.2026 г., постановено по гр.д.

№25867/2025 г., на СРС, 66 състав, с което съдът е допуснал изготвянето на повторна съдебно – техническа експертиза.

Жалбоподателят развива подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и мотивите на СРС за допускането на повторна СТЕ.

Ответната страна по жалбата „Ма-Це“ ООД оспорва жалбата като недопустима, тъй като атакуваното определение не е измежду предвидените в закона съдебни актове, подлежащи на обжалване. При условията на евентуалност счита жалбата за неоснователна.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, намира частна жалба за процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона, т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба.

Съгласно т. 5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС преграждащи са определенията за прекратяване, спиране или отказ за възобновяване на спряно производство, тоест тези, с които фактически се прегражда възможността за постановяване на акт по същество на заявеното искане за защита на спорното материално право. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни състезания, събиране на доказателства и др.) не попадат в посочените по-горе категории и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, извън 1 постановеното по делото решение.

В мотивите на т. 1 от ТР №5/12.07.2018 г., по тълк. дело №5/2015 г., на ОСГТК на ВКС е пояснено, че според чл. 274, ал. 1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт (за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и пр. от същия характер), както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му – определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор.

В настоящия случай се обжалва определение №18401/18.05.2026 г., постановено по гр.д. №25867/2025 г., на СРС, 66 състав, с което районният съд е допуснал изготвянето на повторна СТЕ, определил е вещо лице и неговото възнаграждение, както и е формулирал задачи към експертизата. Този съдебен акт не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в нито е една от двете хипотези на чл.

274, ал. 1 ГПК – не прегражда развитието на висящото пред първоинстанционния съд производство, нито изрично в закона е предвидено неговото обжалване. Подробно развитите в жалбата съображения за погрешни изводи на СРС относно наличието на предпоставките за допускане на повторна СТЕ, както и правилността на обжалваното определение, следва да бъдат разгледани по същество единствено от въззивния съд при евентуален инстанционен контрол на самото съдебно решение, но не и в производството, инциирано по частна жалба. По своя характер обжалваният акт представлява определение по допускане и събиране на доказателства, което няма правна пречка да бъде и служебно инциирано от съда, щом са необходими специални знания (арг. чл. 195, ал. 1, предл. 2 от ГПК), и не подлежи на самостоятелно обжалване според разясненията, дадени в мотивите на т. 1 от ТР №5/12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горните съображения частната жалба се явява процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Ел Диагностик“ ЕООД частна жалба от 08.06.2026 г. срещу определение №18401/18.05.2026 г., постановено по гр.д.

№25867/2025 г., на СРС, 66 състав.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на „Ел Диагностик“ ЕООД в случай че обжалва настоящото определение да приложи доказателства за внесена по банкова сметка на Софийски апелативен съд държавна такса от 7,67 евро., и един препис от нея за насрещната страна, като при неизпълнение жалбата му ще бъде върната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3