Определение № 1093 от 06.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 06.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002104678 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Реално и вълшебно” ЕООД, ЕИК[ЕИК], действащо чрез управителя си М. А., срещу въззивно решение № 2771 от 09.05.2024 г., постановено по в. гр. дело № 11395/2022 година по описа на Софийски градски съд (СГС), с което е потвърдено решение № 8986 от 08.08.2022 г., постановено по гр. дело № 33480/2021 г. по описа на СРС, 70-ти състав, в обжалваните части.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е признал за незаконно уволнението на Р. С. Г., извършено със заповед № 7/09.04.2021 г. на управителя на „Реално и вълшебно“ ООД, и го отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; осъдил е „Реално и вълшебно“ ООД на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на Р. С. Г. сумата от 3 053.46 лева - обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 01.06.2021 г. до 09.10.2021 г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 127.23 лева, представляваща брутен размер на полагащото му се обезщетение за неизползвани 3 дни платен годишен отпуск; на основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата от 1 484.33 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 01.06.2021 г. до 19.07.2021 г., вкл., като е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за горницата до пълния предявен размер от 5 598 лева и за периода от 09.10.2021 г. до 01.12.2021 г., иска по чл. 224, ал. 1 КТ за горницата до пълния предявен размер от 254.45 лева, иска по чл. 226, ал. 2 КТ за горницата до пълния предявен размер от 1 823.59 лева и за периода от 20.07.2021 г. до 29.07.2021 г., и иска по чл. 213, ал. 2 КТ за сумата 1 822 лева - обезщетение за недопускане до работа за времето от 02.04.2021 г. до 01.06.2021 г., като неоснователни.

1

Първоинстанционното решение не е било обжалвано в частта му, в която исковете са отхвърлени. Обжалвано е от ответника, настоящ касатор, в останалата му част.

В касационната жалба въззивното решение се обжалва в неговата цялост с твърдения, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като поставя следните въпроси:

1. Допустимо ли е установяване на дисциплинарно нарушение от страна на работодателя в условията на косвено доказване посредством косвени доказателства в производство по чл.

344 от КТ?

2. Допустимо ли е използването на видеозаписи в производството по чл. 344 от КТ?

Допустимо ли е доказването на дисциплинарното нарушение от страна на работодателя посредством видеозаписи?

3. Осъществено ли е процесуално нарушение от страна на въззивния съд при недопускането на доказателствено искане, релевирано на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, за събиране на доказателства, които не са били допуснати от страна на първоинстанционния съд поради съществени процесуални нарушения или при събирането им в хода на съдебното дирене пред първата инстанция са били осъществени съществени процесуални нарушения?

4. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички възражения във въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения?

5. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?

6. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?

7. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни?

8. Посредством какви доказателствени искания е допустимо установяването на задължението, вменено на работодателя по силата на чл. 193, ал.1 от КТ, в производство по чл. 344 от КТ?

Отделно се твърди, че обжалваното решение е вероятно нищожно или недопустимо, както и постановено при очевидна неправилност.

Ответната по касационната жалба страна, действаща чрез своя процесуален представител адвокат И. Д. Е. от САК, е депозирала отговор на касационната жалба със становище за нейната недопустимост поради просрочие, евентуално - неоснователност.

Настоящата касационна инстанция приема, че депозираната касационна жалба е процесуално допустима в частта, в която въззивното съдебно решение се обжалва в частта 2 му на уважените по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ искове. Подадена е в срок (препис от обжалваното решение e връчен на касатора на 27.05.2024 г., а касационната жалба е подадена чрез ССЕВ на 27.06.2024 г.), от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

В останалата й част касационната жалба се явява недопустима, поради обстоятелството, че същата има за предмет искове с цена на иска под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг за касационно обжалване. Касационната жалба по отношение на уважените по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ искове следва да се остави без разглеждане, а касационното производство да се прекрати в тази му част.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че не е спорно по делото, че страните са обвързани от трудово правоотношение на основание сключен между тях трудов договор от 15.02.2021 г. с условие за обучение по време на работа по реда на чл.

230, ал. 1 КТ като обучението е свързано с договор № МЗ-3-01-07-2857 за осигуряване на заетост по проект "Нова възможност за младежка заетост" по заявка № МЗ-3-01-07- 55441, по силата на който трудов договор ищецът Р. Г. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил при ответника на длъжност - "изпълнителен продуцент-телевизия"; че не е спорно и това, че със заповед №27/09.04.2021 г. на управителя на "Реално и вълшебно” ООД на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение.

Въззивният съд е посочил, че от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същото е наложено на ищеца за това, че от 01.04.2021 г. до 09.04.2021 г. същият не се е явявал на работа без уважителна причина и без разрешение от страна на работодателя; на 01.04.2021 г. престоят в офиса от страна на работника е под 2 часа за целия работен ден; на същата дата е упражнил въздействие над останалите служители да не се явят на работа без уважителна причина, както и да не отговарят на телефонните обаждания на управителя, с което е лишил ответника от възможността да извършва част от основната си дейност - създаване на телевизионна програма; както и е подбудил да не се явяват на работа без уважителна причина и други три лица, от които едно лице доброволец и две нови лица, за които е предвидено да започнат работа; злоупотребил е с доверието на работодателя като е насърчил останалите служители към унищожаване на интелектуална собственост с оглед бламиране на цялостната дейност на работодателя и унищожаване на собствеността му чрез изтриване на работните файлове с леъри от компютрите в офис.

Съдът е констатирал, че в заповедта за уволнение е посочено, че установеното поведение на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 КТ, както следва: т. 1 Закъснение, преждевременно напускане на работа и неявяване на работа в продължение на 7 работни дни; т. 8 - Злоупотреба с доверието на работодателя; т. 9 - Увреждане на интелектуалното имущество на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др.; т. 10 - Неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и други 3 нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, определени при възникването на трудовото правоотношение като работодателят е преценил, че така вменените на ищеца дисциплинарни нарушения, ценени по реда на чл. 190, ал. 2 КТ, обуславят най-тежкото дисциплинарно наказание, съобразно разпоредбите на чл.190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 КТ.

Въззивният съд е разгледал релевираното от въззиваемата страна възражение за недопустимост на въззивната жалба като подадена от лице, което няма надлежна представителна власт по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ГПК да представлява дружествотоработодател, като е отхвърлил същото като неоснователно. Обобщил е мотивите на първоинстанционния съд, с които е уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 от КТ, а именно: че при носената от работодателя тежест за пълно и главно доказване, изрично указана му с доклада на делото, да установи в процеса твърдените в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца, по делото се установява единствено закъснението на ищеца за работа на 01.04.2021 г., което нарушение на трудовата дисциплина обаче не е достатъчно тежко по смисъла на чл.189, ал.1 КТ да обуслови налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", предвид на което е прието, че оспорената заповед за уволнение се явява незаконосъобразна.

Въззивният съд е достигнал до извода, че така изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил изцяло към тях.

Отделно от това е обсъдил доводите във въззивната жалба като е изтъкнал, че дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя; реализира се чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника, или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В конкретния случай въззивният съд не е споделил довода на работодателя, че е спазена процедурата по реда на чл. 193 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на ищеца като е изискал от него да даде обяснения за всички описани в оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е посочил, че видно от представено по делото искане за обяснения изх. № 001/05.04.2021 г., неоспорено от страните, се установява, че съгласно чл. 193 КТ работодателят е изискал от ищеца обяснения за това, че на 01.04.2021 г. от 09:30 часа е отсъствал от работа без предупреждение и насърчил подчинените си служители също да отсъстват, както и да извършат груба кражба и унищожаване на собствеността на продуцента, изтривайки работните файлове на работните варианти на създадената аудиовизуална продукция, собственост на продуцента.

Съдът е посочил, че за останалите, описани в заповедта, нарушения на трудовата дисциплина - неявяване на работа за дните след 01.04.2021 г. до 09.04.2021 г., насърчаване на подчинените служители да не отговарят на телефонните обаждания на управителя, 4 подбуждане да не се явяват на работа без уважителна причина и други три лица, от които едно лице доброволец и две нови лица, за които е предвидено да започнат работа, по делото, не са представени доказателства работодателят да е искал обяснения от ищеца по реда на чл.