Решение № 1198 от 12.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. Пловдив, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330203122 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-29 от 19.04.2024г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.Данов” № 37, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, с което на основание чл.

60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, ред. ДВ. бр. 86 от 2023г. е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение по чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отм. ДВ, бр. 28 от 2024г. /Наредба № 6/24.02.2014г./.

Жалбоподателят, редовно призован в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. С., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, издадено в нарушение на процесуалните правила.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна - Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране, в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез юрк. Н. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното НП да бъде 1 потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Дружеството жалбоподател „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, е с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2014г. за дейността „Разпределение на електрическата енергия“.

Със Заповед № З-Е-236/02.08.2023г., изменена със Заповед № З-Е379/14.12.2023г., всички на Председателя на КЕВР, била възложена планова проверка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с цел изпълнение на условията на издадената му лицензия за дейността „Разпределение на електрическа енергия“.

В хода на проверката, извършена от експерти в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР, сред които актосъставителят К. В. Н., било установено, че на 11.04.2023г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД било подадено от *** искане за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност 193,375 kW, предвидена за изграждане в имот № ***. В тази връзка като мрежови оператор, дружеството жалбоподател следвало съгласно чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи - Наредба № 6 отм. ДВ. бр. 28 от 2024г., да изпрати на *** писмена покана за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 193,375 kW, предвидена за изграждане в имот № ***, в срок до 14 дни от подаването на искането за сключване на договор за присъединяване, т.е. до 25.04.2023г. Проверката установила, че този срок не бил спазен от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като на 26.05.2023г. с писмо изх. № 33639 дружеството изпратило на заявителя проект на договор за присъединяване.

2

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № Е- 2/18.01.2024 г. Въз основа на тях било прието, че "Електроразпределение Юг" ЕАД е нарушило чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. отм., с което е осъществило състава на чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ, ред. ДВ. бр. 86 от 2023г., който се явява по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, тъй като в срок до 21.06.2023г. не е изготвило и предложило от гр. Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 писмена покана за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 193,375 kW, предвидена за изграждане в имот № ***. За горното К.

Н., на длъжност *** в *** съставил срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Е-КРС-19 от 31.01.2024г.

В законоустановения срок, на 07.02.2024г. дружеството е подало възражение с вх. № Е-13-262-31 по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Възражението било прието за несъществено.

Впоследствие било издадено и процесното НП, с което

"Електроразпределение Юг" ЕАД било санкционирано с "Имуществена санкция" в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. на основание чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ (ред. ДВ. бр. 86 от 2023г.) за извършено нарушение на чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014г. отм.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по административнонаказателна преписка (приобщени по предвидения в НПК ред), в това число Констативен протокол № Е2/18.01.2024 г., искане от 11.04.2023г. за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа и писмо с изх. № 33639 от 26.05.2023г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, дотолкова доколкото служат за установяване на обективната истина и са съответни едно на друго.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и съответства на събрания доказателствен материал, че правилно административно-наказващият орган е квалифицирал констатираното нарушение като такова по чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Нарушената норма вменява на мрежовия оператор да изпрати писмена покана до възложителя за сключването на договор за присъединяване в срок 14 дни от подаването на искането за сключване на договор за присъединяване. В случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД е следвало да изпрати такава покана на ***, което е отправило искане за скльчване на догоовр за присйединяване към електроразпределителната 3 мрежа на ФЕЦ с мощност 193,375 kW, предвидена за изграждане в имот № *** в срок до 25.04.2023г., след като на 11.04.2023г. дружеството *** е поискало сключване на такъв договор. След като не е сторил това в нормативно установения 14-дневен срок от постъпване на искането, на 26.04.2023г жалбоподателя е нарушил горецитираната разпоредба от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.

По отношение на възражението за неправилно посочване на мястото на което е извършено твърдяното нарушение е необходимо да се отбележи, че Съгласно трайната съдебна практика местната подсъдност на делото се определя от мястото на извършване на деянието, посочено в НП. В случая нарушението се състои в бездействие – неизпращане на писмена покана за сключване на договор за присъединяване. В НП са изложени твърдения, че действието (съответно на правомерно поведение) е било дължимо по седалището на нарушителя в гр. Пловдив, което е достатъчно, за да обуслови местната подсъдност на делото.

Съдът обаче намира за основателно възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Действително соченият в НП чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ (ред. ДВ. бр. 86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти.

От наказващият орган обаче не е съобразено правилото на чл. 3, ал. 1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.“

При това положение доколкото Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи е подзаконов акт по приложението на ЗЕВИ, а не на ЗЕ, то основателни се явяват доводите от жалбата, че действителната правна квалификация е по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, гласящ „Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59-67, се наказва от съответния компетентен административно наказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“

Доколкото чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ предвижда по-леко наказание от чл. 60а ЗЕВИ, то принципно съдът би могъл да упражни правомощията си да преквалифицира нарушението, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение.

Същевременно редакцията на чл. 60а, ал. 1 ЗЕВИ преди измененията с ДВ бр. 86, според която на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага имуществена санкция 4 в размер от 10 000 до 50 000 лв., е изцяло неотносима към установените факти. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ касае издаване на становище за условията и начина за присъединяване, а не изпращане на писмена покана за сключване на договор, каквато е процесната хипотеза, а разпоредбата на чл. 31, ал. 10 от ЗЕВИ касае въвеждането в експлоатация на енергийни обекти.

Това обаче не се налага, доколкото случаят се явява маловажен (така Решение № 2286 от 14.12.2023г., постановено по КАНД № 2272/2023 г. на Административен съд - гр. Пловдив) поради което не следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на санкционираното лице.

Съдът счита, че деянието на жалбоподателя разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т.

4 от ДР на ЗАНН, поради което не е следвало да бъде санкционирано. Този извод Съдът прави въз основа на установените в случая смекчаващи отговорността обстоятелства, които представляват по-ниска степен на обществена опасност на деянието спрямо обикновените случаи от същия вид.

Действително засегнатите отношения са такива със значим обществен интерес и следва да бъдат регулирани по начин, който охраняват в достатъчна степен правата на потребителите и националните интереси. Настоящият съдебен състав не споделя обаче санкционирането на всяка цена, при игнориране значението на смекчаващите обстоятелства и без реална съпоставка на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, за да се установи конкретната степен на обществена опасност. Твърдението правилата за маловажност да са изключени, тъй като неизпълнение на задълженията по ЗЕ всякога застрашават в съответна степен уредените от закона обществени отношения е напълно несъвместимо с действащия правен ред, тъй като представлява опит по тълкувателен път да се извеждат ограничения за административнонаказателно отговорните лица, които не са предвидени в нормативната уредба. В случая законодателят не е предвидил забрана да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в хипотеза на забавено изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., нито в самата Наредба, нито в Закона за енергетиката.

Макар процесното деяние да е формално, което означава, че съставът му не изисква доказването на конкретен вредоносен резултат, то несъмнено наличието или липсата на несъставомерни вредни последици също следва да бъде съобразявано при преценката за реалната степен на обществена опасност на деянието. В процесния случай не се доказват никакви вредни последици.

Макар и със забава, вмененото на дружеството задължение, като носител на лицензия за дейността „Разпределение на електрическа енергия“, е било изпълнено от него. За преценка степента на обществена опасност на деянието 5 не без значение е и дали нарушението е отстранено в кратък срок от порядъка на месец или изпълнението е било забавено два или повече месеца. Според Съда не всяка забава следва да се третира като достатъчно основание да се отрече приложимост на правилата за маловажност на нарушението. В случая установената от контролния орган забава е в кратък срок – само месец след допускането му. Като следва да се отчете, че нарушението е отстранено доброволно. Този срок на допуснато закъснение Съдът намира за кратък, за да се счете, че деянието има обичайна или по-висока от обичайната степен на обществена опасност. Това демонстрира, че засягането на защитаваните обществени отношения е в изключително нисък интензитет.