Решение № 38 от 14.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20213001000349 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД против Решение № 260051/04.03.2021 год., постановено по т.д.№ 784/2020 год. по описа на ВОС, с което съдът е осъдил застрахователното дружество ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, „Евлоги Георгиев” №10, ет.2, ап.7, сумата 28 750 лева (двадесет и осем хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща част от дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.04.2016г. по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна към отбивката за бар „Наздраве”, по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206”, с рег.№ В 4102 РК, А М И.а, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/22/116001074407, издадена от ЗК „Лев Инс” АД, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2020г. (датата на предявяване на иска) до окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.2, във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ, както и сумата 3 268 лева (три хиляди двеста шестдесет и осем лева), представляваща сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

1

Решението се обжалва единствено в осъдителната му част за разликата от 18 000 лева до присъдените 28 750 лева.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Постъпилата въззивна жалба е допустима и надлежно администрирана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в сила решение № 4974/04.12.2018г., постановено по гр.д. № 16825/2017 г. по описа на Варненски районен съд са уважени предходно водени от ищцата С. К. П., ЕГН **********, срещу ответния застраховател на застрахования деликвент по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, частични искове за плащане на част от полагащите й се обезщетения за причинените й в резултат на процесното ПТП вреди (имуществени и неимуществени), сред които и сумата от 1250 лева, съставляваща част от претенция, цялата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2016 год. по вина на А М И.а – водач на л.а. „Пежо 206“ с ДК № В 4102 РК, застрахован по договор за гражданска отговорност в ЗК „Лев инс“ АД , на основание чл. 432, ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 01.11.2017 год. до окончателно изплащане на претендираната сума.

Съобразно дадените разрешения в ТР 3/2016 год. на ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Правопораждащите юридически факти са тези, които обуславят възникването на притезанието, респ. на субективното материално право. В настоящия процес съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо по предходно предявения частичен иск, поради което следва да приеме за установени всички елементи от фактическия състав за пораждане отговорността на ответника - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Възражението на въззивника – застраховател по чл. 47 ЗЗД, основано на твърдения за неедееспособност на делинквента и изключване на отговорността му, е недопустимо, тъй като касае установени със сила на пресъдено нещо правовопораждащи факти относно спорното субективно 2 материално право.

С доклада си по делото ВОС е приел, че предмет на съдебна защита е последващ иск за разликата /остатъка/ от вземането, която вече е установена с предходен влязъл в сила съдебен акт. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН е недопусимо в последващ процес да се спори относно основанието на вземането, правната квалификация и размера.

Въз основа на изложеното, съдът е приел, че влязлото в сила решение по предходен частичен иск преклудира възражението на ответника за съпричиняване.

Настоящата инстанция съобрази, че осъдителното решение № 4974/04.12.2018 г. на ВРС по частичния иск е потвърдено с окончателно решение по т.д.№ 474/2020 год. на ОС – Варна. В решаващите си мотиви въззивната инстанция е приела, че ищцата е съпричинала вредоносния резултат в размер на 1/3. В мотивите на съдебния акт е възприето, че ищцата е предприела маневрата изпреварване на два автомобила – л.а. „Сеат Кордоба“, управляван от Г. Д и намиращия се пред него л.а. „ Пежо 206“, управляван от делинквента А. И. Изпреварването е предприето в участък, обозначен с предупредителен пътен знак А28 – „Кръстовище с път без предимство отляво“. Поставянето на пътен знак А28 има за цел да предупреди водачите, че приближават конфликтна зона – кръстовище, където е възможно да се появят превозни средства, които се включват в главния път или такива, които напускат главния път. След възприемането на знак А28 водачът на ППС може и е длъжен да предвиди, че на пътя може да се появи препятствие – друго превозно средство, което извършва маневра завой в обозначеното кръстовище. При това положение, преди да предприеме изпреварване, водачът е длъжен да се увери, че движещият се пред него автомобил не е сигнализирал, че ще предприеме завой наляво, т.е. ч е ще пресече лентата за насрещно движение, в която предстои да се извърши и изпреварването. В случай, че пред изпреварващия има повече от един автомобил и евентуално подаден сигнал от намиращия се по-напред автомобил не може да бъде възприет поради ограничаване на видимостта от непосредствено движещото се пред изпреварващия ППС, водачът, следва да започне изпреварването като съобрази възможността това, намиращо се по-напред, ППС да е подало или да подаде сигнал за предприемане на завой наляво или дори да предприеме маневрата без да е подало светлинен сигнал, и да съобрази скоростта си с възможната промяна в траекторията на движение. В случая, ищцата не е съобразила скоростта си с възможното предприемане на маневрата завой наляво от движещия се пред „Сеат“-л.а „Пежо“ 206, с което е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Завиващият наляво л.а. „Пежо“ е бил предвидимо препятствие, тъй като маневрата е извършена на място, обозначено с пътен 3 знак А28 – „Кръстовище с път без предимство отляво“. Невъзможността на ищцата да намали скоростта, колкото е необходимо, или да спре и да избегне сблъсък със завиващия автомобил като остане на пътното платно, е резултат от несъобразяването на скоростта на движение с конкретните пътни условия.

Тъй като това поведение е противоправно и се намира в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване от страна на ищцата в размер на 1/3.

Възражението на ответника за недължимост на част от претендираното обезщетение поради принос на пострадалото лице, представлява правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото застрахователно обезщетение /решение №92/07.09.2016г. по т.д.№185/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. Силата на пресъдено нещо на решението в производството по уважен частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняването, поради което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не може да преразглежда отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и размера на съпричиняването /Решение №89/28.01.2020 по дело №2741/2015 на ВКС, ТК, I т.о. /. При тези констатации, настоящият състав следва да се съобрази с приетия в производството по частичния иск размер на съпричиняването от страна на ищцата, а именно – 1/3. Възражението следва да се счита за доказано и без да се изследват събраните пред АС – Варна доказателства за механизъм на ПТП.

По размера на обезщетението:

От събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла контузия на главата, счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост в долна трета, травматичен оток, кръвонасядания, придружени с множество натъртвания, кръвонасядания по клепачите на двете очи, синини и по-леки охлузвания. По повод на получените травми ищцата е била двукратно на лечение в специализирано болнично звено. При първия престой в периода 2728.04.2016 год. е била извършена хирургическа интервенция, при която са били наместени счупените носни кости. Проведено е било и медикаментозно лечение. При втория престой в болница в периода 10-13.04.2019 год. е била извършена хирургическа интервенция по наместване на счупената лъчева кост на дясна ръка и поставяне на остеосинтезни метални плаки.

Според вещото лице по допуснатата от първа инстанция СМЕ , възстановителният процес е бил съпроводен с неудобства и затруднения в ежедневния бит като понастоящем същият е приключил, лъчевата кост на предмишницата на дясна ръка е зараснала. Съобщаваното от ищцата усещане за болка при промяна на времето и при по-голямо натоварване на ръката, е нормално и е характерно за всякакъв вид счупвания.

В показанията си разпитания по делото свидетел В П. – дъщеря на ищцата, сочи, че след катастрофата ищцата била цялата синя, обезобразена, 4 подута, със счупен нос, счупена ръка. Била уплашена, емоционално и психически неспокойна. Във възстановителния период разчитала изцяло на грижите и помощта на своите близки. Върнала се към нормален живот след приблизително 6 месеца. И понастоящем ищцата се оплаквала от ограничения в движенията на ръката. Изпитвала страх да се вози в автомобил.

Според свидетеля С П, съпруг на ищцата, първите седмици и месеци тя не можела да се обслужва сама. За къпане и ежедневен тоалет разчитала на близки. Гипсовите импланти в носа били болезнени. Свидетелят заявява, че понастоящем било налице разместване на каналите в носа и ищцата все още не можела да диша нормално, но поради изживените болки и стрес не можела да се престраши да се извърши корекция. И понастоящем пострадалата не можела да носи тежко и да извършва въртеливи движения с ръката. Дълго време отказвала да шофира. Понастоящем ползва автомобил, но само през деня, и само извън града.

Заключението на СПЕ оценява катастрофата като травмиращо за ищцата събитие. По-сериозни нарушения и смущения са били налични в периода от първите 6 до 12 месеца след претърпяната злополука. Установени са психологически маркери за преживян силен стрес, които се изразяват в нарушено социално функциониране, влошен сън, промяна в теглото. Според вещото лице, към настоящия момент се отчитат единствено нарушения в емоционалното и социално функциониране, не се откриват проблеми в когнитивните процеси и сфера, които да оказват влияние върху възможностите на ищцата да изпълнява ежедневните си задължения.