Решение № 148 от 24.07.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Панагюрище, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело № 20225230100280 по описа за 2022 година

Производството е по смисъла на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 342 и сл. от Търговския закон и във връзка с чл. 79, ал.1, чл. 92, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба „Амиго Финанс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Г.М. Димитров“ № 16 А, представлявано от управителя П И, със съдебен адрес: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 40, ет. 8 – чрез юрисконсулт К. И. К., срещу О. Д. С., от с.

Панагюрски колонии, община Панагюрище, ул. „****“ № 2, ет. 3, ап. 12, сочат, че на 09.10.2019 г. между „Мого България“ ООД (старо название на ищцовото дружество), като лизингодател и ответника О. Д. С., като лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG 0009406 и в изпълнение на задълженията си, лизингодателят са придобили собствеността върху лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел В 200 CDI, със съответно посочени номера на рама и двигател и ДР № ** **** **, като са предоставили ползването му на ответника С. и затова е съставен Приемо-предавателен протокол от 09.10.2019 г.

Ищците твърдят, че С. е заплатил първоначални разходи по общите условия, като размерът на финансирането му възлиза на 7000,00 лв., приети от ответника в цялост, като неразделна част от договора за лизинг. Договорен е срок на лизинга в размер на 36 месеца, който изтича на 08.10.2022 г., съгласно погасителен план, също представляващ неразделна част от договора за финансов лизинг. С този договор е уговорен и лихвен процент в размер на 41,16% и месечни анюитетни вноски в размер на 341,53 лв.- всяка.Ищците твърдят, че ответникът О. С. е преустановил плащанията по договорения погасителен план на 20.12.2019 г., когато е заплатил вноска на стойност 345,00 лв. – последно плащане, което е послужило за погасяване на вноска № 2 с падеж 08.12.2019 г.

Съгласно исковата молба, към 24.02.2020 г. не е платена вноска № 3 с падеж 08.01.2020 г.;

1 вноска № 4 с падеж 08.02.2020 г. Поради допуснатото неизпълнение на договора за лизинг, лизингодателите „Мого България“ ООД са отправили изявление до ответника С. за разваляне на договора, което е лично връчено на длъжника. Сочи се, че лизингополучателят О. С. е ползвал лизинговия актив до 24.02.2020 г., когато лизинговият актив е върнат във владение на собственика и лизингодател- „Мого България“ ООД, сега „Амиго Финанс“.

Според ищцовото дружество, основание чл. 345 от Търговския закон и приложимите към договора за лизинг Общи условия, ответникът дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителния план с номера 3 и 4, и част от вноска № 3, пропорционална на дните за ползване от 09.02.2020 г. до 24.02.2020 г. в общ размер на 867,89 лв., от които главница в размер на 284,76 лв. и възнаградителна лихва в размер на 583,13 лв.

Ищците твърдят, че на основание чл. 15.1 от приложимите Общи условия и предвид допуснатата забава в плащанията на вноска е начислена неустойка в размер на 91,93 лв. към 24.02.2020 г., която сума представлява сбор от неустойка за забава в плащането на вноска № 3 с падеж 08.01.2020 г. в размер н 1,41 лв. и неустойка за забава в плащането на вноска № 4 с падеж 08.02.2020 г. – 0,52 лв.

В исковата молба се сочи, че С. дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска в размер на 1 024,59 лв., дължима еднократно към датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни вноски, всяка в размер на 341,53 лв.

„Амиго Финанс“ ЕООД, с предишно наименование „Мого България“ ООД, молят съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че О. Д. С. дължи на ищците претендираните суми: – незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните внроски с падеж от 08.01.2020 г. до 24.02.2020 г. в размер на 284,76 лв.; сумата от 583,13 лв., представляваща неизплатена лихва по лизингови вноски включена в анюитетните внроски с падеж от 08.01.2020 г. до 24.02.2020 г.; сумата от 1,93 лв., представляваща неустойка за забавени плащания за периода 08.01.2020 г. до 24.02.2020 г. и сумата от 1 024,59 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор за лизинг по вина на лизингополучателя.

Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.

Молят да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Представят писмени доказателства, които са приети по настоящото гражданско дело.

С Определение № 268/12.08.2022г., Панагюрският районен съд е назначил на ответника О.

Д. С. особен представител- адвокат от Пазарджишка адвокатска колегия, който да защитава законните права и интереси на ответника, поради невъзможността същият да бъде призован. От Пазарджишка адвокатска колегия за особен представител е определен адвокат С. И. Д., на когото са изпратени преписи от исковата молба и писмените доказателства към нея.

В законоустановения срок, особеният представител на ответника О. Д. С. - адвокат С. Д. от ПзАК, представя писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че ответникът се намира във ФР Германия. Сочи, че следва да се имат предвид разпоредбите на Регламент /ЕС/ №1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, относно определената международна компетентност по потребителски договори. Сочи се в Раздел 4 на Регламента, според който в чл. 18 е предвидено, че другата страна по потребителски договор може да предяви 2 иск срещу потребителя само в съдилищата на държавата – членка, където е местоживеенето на потребителя.

Съгласно установеното по делото, според особения представител на ответника, О. Д. С. няма местоживеене в Република България и български съд не е компетентен да разгледа дело, когато искът е предявен срещу ответник с местоживеене в друга държава и това се следи служебно от съда. Иска се служебно събиране на данни от РУ Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик- за напускането на пределите на Република България от ответника О. Д. С., както и дали се е връщал и кога.

Моли делото да бъде прекратено, поради неподведомственост на спора на съдилищата на Република България, като се прогласи, че български съд не е компетентен да ръзгледа спора.

В писмения отговор се сочи, че договорът за финансов лизинг е сключен с финансова институция, като са определени главница, лихви и неустойки и е определена лихва в размер на 41,16%, както и годишен процент на разходите в размер на 49,88%, като особеният представител изчислява лихвеният процент на 91,88%. Съгласно писмения отговор, по съществото си, лизинговият договор е потребителски кредит и такава обща лихва надвишава допустимите размери на ЗПК, като тази клауза на договора е нищожна. Особеният представител подчертава, че такъв лихвен процент противоречи на добрите нрави и добросъвестност, поради което тази клауза е нищожна по реда на чл. 26 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП, като неравноправна.

Особеният представител на ответника О. Д. С. твърди, че неоснователно в договора са включени няколко неустойки, в противоречие с функциите на неустойката. Според писмения отговор на исковата молба, недопустима е претенция зе неустойка за предсрочно прекратяване на лизинговия договор по вина на лизингополучателя в размер на 3 лизингови вноски. Твърди се, че това е сума, която се претендира да се плати, след като активът е върнат на лизингодателя и той има възможност да получи доход от него.

Особеният представител счита, че искът относно неустойка за прекратяване на договора следва да се отхвърли, като недопустим, неоснователен и недоказан, като се прогласи нищожността на тази клауза от договора.

Моли делото да бъде прекратено, поради неподведомственост на спора пред съдилищата в Република България, като се прогласи, че български съд не е компетентен да разгледа спора и следва да бъде обезсилена Заповед за изпълнение, постановено по ч. гр. дело № 924/2021г. по описа на Районен съд Панагюрище.

Ако не се уважат тези искания, моли исковете да бъдат отхвърлени като недопустими, неоснователни и недоказани по основание и размер, като се отхвърли исковата претенция изцяло и се обезсили постановената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 924/2021 г. по описа на Районен съд Панагюрище.

Моли да му бъде предоставена възможност за представяне на писмени и гласни доказателства.

В открито съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-ищец „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД не изпращат представител. Депозират молба.

Ответникът О. Д. С. се представлява от назначения му особен представител адв. С. Д. от Пазарджишка АК.

3

Видно от приложения по делото Договор за финансов лизинг № AG0009406, със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, сключен на 09.10.2019 г. е, че ответникът О. С. е получил лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“ модел „В200CDI“, с ДР № ** **** **, за сумата от 7 000,00 лв., която се обявява като цена на МПС и пълна стойност на лизинга.

Посочено е, че общият разход по кредита, съгласно ЗПК възлиза на сумата от 5 295,08 лв., като е посочено, че сумата се дължи като лихва върху главницата. В договора е фиксирана общата сума, дължима от лизингополучателя, която възлиза на 12 295,00 лв., а годишният процент на разходите, който е уговорен възлиза на 49,88% и включва лихва върху главницата. Приложен е погасителен план за лизинговите вноски, от който се констатира, че първата вноска се дължи на 09.10.2019 г. и единствена възлиза на сумата от 300,00 лв., докато всички останали вноски възлизат на сумата от 341,53 лв. Съгласно погасителния план, последната погасителна вноска се дължи на 08.10.2022 г.

От приложения по делото Приемо-предавателен протокол, лекият автомобил е предаден на О. Д. С.. Същият е депозирал декларация на лизингополучателя, че паричните средства, които осигурява в бъдеще време за плащане на общата сума, възлизат на 12 295,08 лв. и ще бъдат събирани от трудовото му възнаграждение.

По делото са приложени Общи условия към договор за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ООД(предишно название на „Амиго Финанс“ с физически лица-потребители, като в същите общи условия, съгласно чл. 8, т.1 О. Д. С. се е задължил да заплаща дължимите суми в съответствие с посочените в договора размери и срокове, както и всички данъци, такси, мита, нотариални такси и разноски, във връзка с използването на лизинговия актив. Тук са включени и застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив, винетните такси, наложените глоби и имуществените санкции в случай на извършване на административни нарушения.

Фиксирано е, че лизингополучателят е длъжен да сключи и поддържа застраховка „Гражданска отговорност“ за лизинговия актив през целия срок на лизинга, като застрахователната сума по сключваните застрахователни полици за лизинговия актив следва да бъде не по-малко от определената от застрахователя действителна стойност на лизинговия актив.

Съгласно чл. 11.1 – лизингополучателят се съгласява, в случай на прехвърляне на права на трети лица, да има право да продължи да обработва плащанията по договора за лизинг, като уговорената опция за придобиване на лизинговия актив е необходимо писмено уведомление до лизингодателя, дали лизингополучателят желае да го придобие, в рамките на 10 работни дни, след плащане на последната лизингова вноска.

Съгласно чл. 15.1 – при забава на плащане на парично задължение от страна на ответника О. Д. С., ищците имат право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за целия период на забавата. В случай, на забава в изпълнение на задължението за връщане на лизинговия актив в срок от два работни дни от прекратяване на договора, по каквато и да било причина, с изключение на прекратяване при изпълнение на всички задължения, ответникът се е съгласил да дължи неустойка за ползване на лизинговия актив без основание за всеки календарен месец, който е започващ и е следващ датата на която лизингополучателят е следвало да върне лизинговия актив до датата на физическото му връщане на лизингодателя – ищеца по настоящото гражданско дело. Неустойката е уговорена в размер на последната лизингова вноска с настъпил падеж преди възникването на задължението за връщане на лизинговия актив.