Решение № 49 от 11.04.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500069 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 263820/29.08.2022 г. на БОС , подадена от Б. Г. Д. и П.

Д. Д., двамата от гр. Б., чрез процесуалния им представител адв.В. В., срещу решение № 260065/05.08.2022 г. по т.д.211/2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд, и по въззивна жалба вх.№ 260144/16.01.2023 г., подадена от въззивниците-ответници Б. Г. Д. и П. Д. Д. против решение № 260072/24.10.2022 г. по т.д.211/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд , представляващо неразделна част от решение № 260065/05.08.2022 г., по т.д.211/2013 г. по описа на БОС.

Въззивна жалба вх.№ 263820/29.08.2022 г. на БОС , е подадена от ответниците Б. Г. Д. и П. Д. Д., срещу решение № 260065/05.08.2022 г. по т.д.211/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК, допълнено и изменено в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК с решение № 260072/24.10.2022 г. и поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 260085/164.12.2022 г., В ЧАСТИТЕ му, с които е прието за установено в отношенията между ищеца „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен 1 път“ №260, като кредитодател и ответниците Б. Г. Д. и П. Д. Д., като кредитополучатели, че ответниците дължат солидарно на ищцовата страна главница в размер на 75 389,82 швейцарски франка, договорна лихва за периода 10.11.2011 г. - 18.02.2013 г. в размер на 10 449,68 швейцарски франка и такси за периода 17.08.2009 г. - 18.02.2013 г. в размер на 216,17 швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL25581 от 31.07.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 19.02.2013 г. до нейното окончателно изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 752 от 20.02.2013 г. по ч.гр.д.1182/2013 г. по описа на БРС, и В ЧАСТТА, с която въззивниците-ответници Б. Г. Д. и П. Д. Д. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД, сумата от 2 975,85 лв, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 2 736,09 лв - разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

Въззивниците твърдят, че в обжалваните части решението е недопустимо, неправилно, немотивирано, и несъобразено със събрания по делото доказателствен материал.

По отношение на твърдяната недопустимост на решението се сочи, че тя е резултат от това, че заявителят не е бил активно процесуално легитимиран да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, респ. да заведе иск по чл.422 от ГПК за задължение, прехвърлено му с договор за цесия от търговец, който не е от кръга на лицата по чл.417, т.2 от ГПК. Твърди се, че когато след банковата сделка са сключени различни по вид договори за вземането, е изключена възможността заявителят да се ползва от облекчения ред по чл.417, т.2 от ГПК, вр.чл.422 от ГПК. Цитирана е съдебна практика. Твърди се също, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по незаявена от банката искова претенция. Сочи се, че неправилно е прието от съда, че предсрочната изискуемост по кредита е настъпила с връчване на ответниците на препис от исковата молба, като това становище на съда противоречи на твърденията на ищеца в исковата молба, в хода на процеса и на съобщения на страните 2 доклад. Твърди се, че след като в заявлението и в исковата молба ищецът е посочил дата на предсрочната изискуемост - 10.01.2012 г., е недопустимо датата на настъпване на предсрочната изискуемост да бъде определяна служебно от съда и то с крайния акт по делото. Според въззивниците, като е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на дата, различна от сочената от ищеца, съдът е допуснал грубо нарушение на диспозитивното начало, уредено в чл.6 от ГПК, както и на принципа на равенство на страните уреден в чл.9 от ГПК, поради което обжалваното решение е постановено извън заявения петитум и като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

По същество се твърди, че решението на БОС в обжалваната част е неправилно.

Излагат се твърдения, че не са налице предпоставките от обективна страна за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като съдът неправилно е изчислил размера на задълженията на ищците приемайки, че последващите споразумения са нищожни, поради което не е зачел гратисните периоди по тях. Твърди се, че допълнителните споразумения не са изцяло нищожни, като в частите за договорените гратисни периоди, същите са в интерес на потребителя и са валидни, а съобразно практиката на ВКС и СЕС е следвало да бъдат зачетени при определяне на дължимите главници и лихви.

Твърди се, че изводът на съда, че ответниците са изпаднали в забава за дължимите месечни вноски е необоснован, тъй като те са плащали много над първоначално договореното, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, а към сочения от съда момент - 10.01.2012 г. надплатената сума е 3 222,25 швейцарски франка, съгласно заключението по СИЕ, прието в съдебното заседание на 19.07.2022 г.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчване на препис от исковата молба, тъй като уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не е факт по чл.253, ал.3 от ГПК, нито обуславя основателност на иска, като е цитирана практика на ВКС. Позовават се на ТР от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

На следващо място се сочи се, че тъй като кредитът е усвоен в евро, 3 неправилно е прието от съда, че сумата следва да бъде присъдена в швейцарски франка, като претендирането на сумата в швейцарски франка от ищеца, а не в евро, е самостоятелно основание за отхвърляне на иска, тъй като по договора задължение за връщане на сумата в швейцарска валута не е уговаряно. Твърди се, че по делото са установени нарушения от страна на банката при осчетоводяване на кредита, като дори да се приеме, че главницата е дължима в швейцарска валута, нейният размер е много по-малък от този, който съдът е приел за дължим.

Сочи се, че след като е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 19.02.2012 г., съдът е следвало да присъди законната лихва върху главницата считано от тази дата, а не от датата на подаване на заявлението.

По отношение на присъдената договорна лихва се твърди, че при липсата на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, неправилно първоинстанционният съд е приел, че се дължи възнаградителна лихва върху цялата главница. По отношение на размера на договорната лихва се сочи, че неправилно съдът го е определил като е зачел нищожни клаузи от договора и допълнителните споразумения, и неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице за липсата на неплатени договорни задължения.

Сочи се, че изводите на съда за дължима договорна лихва са в противоречие и с приетото по ТР от 27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че поради недължимост на останалите претендирани суми, са недължими и претендираните такси, като за тях не става ясно и на какво основание се твърди, че следва да се плащат.

Направено е искане за обезсилване на решението в обжалваната част и за прекратяване на производството по делото в тази част, евентуално - за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на претенциите на банката. Претендира се присъждане на пълния размер на направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В предоставения на страните срок е подаден отговор на въззивната жалба от трето лице помагач - „С.Г.Груп“ ЕАД София, както и от ищеца „Юробанк България“АД.

В отговора си на въззивната жалба третото лице помагач „С.Г.Груп“ ЕАД София оспорва въззивната жалба като неоснователна.

4

Твърди се, че ищецът има необходимата процесуална легитимация за водене на иска, а цитираната от въззивниците съдебна практика е остаряла, поради което възраженията за недопустимост на иска са неоснователни. По отношение на възраженията на въззивниците във връзка с предсрочната изискуемост се сочи, че съгласно дадени от ВКС указания по друго дело в аналогичен случай, на ищеца следва да се дадат указания от въззивния съд да уточни твърденията си в исковата молба относно предсрочната изискуемост.

Твърди се, че претендирана от ищеца валута е такава, в каквато е уговорено задължението по договора. По отношение на допълнителните споразумения се твърди, че не следва да бъдат зачетени само относно гратисните периоди, тъй като гратисните периоди са уговорени във връзка с изпълнения на задължения по синалагматични клаузи и би се нарушила реципрочността.

Сочи се, че платените суми по изпълнителното производство не се вземат предвид при определяне на задълженията по издадената заповед, а противно на възраженията по въззивната жалба, възнаградителна лихва върху цялата главница не е присъдена от съда. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваната част.

В отговора си на въззивната жалба ищецът „Юробанк България“АД, излага аналогични съображения на посочените в отговора на третото лицепомагач, за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в обжалваната част. Изрично е заявено уточнение на исковата молба относно предсрочната изискуемост, в смисъл, че предсрочната изискуемост следва да се счита обявена с предявяване на иска. Направено е искане уточнението да бъде прието от въззивния съд, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Въззивна жалба вх.№ 260144/16.01.2023 г. е подадена от Б. Г. Д. и П.

Д. Д., срещу решение № 260085/16.12.2022 г. по т.д.№211/2013 г. по описа на БОС, В ЧАСТТА му, с която е оставена без уважение молба вх.

№264833/23.11.2022 г. по описа на БОС, т.е.в частта, в която е оставено без уважение искането на ответниците за допълване на решение № 260072/24.10.2022 г. по т.д.211/2013 г., „като в диспозитива на решението, след посочване на датата на усвояване на кредита, да бъде изрично посочен валидният валидния към тази дата валутен курс на швейцарския франк към евро , а именно 1 швейцарски франк = 1,648 евро (посочен в Приложение № 1 5 към процесния договор за кредит)“. Сочи се, че в депозираната молба е поискано допълване на решение № 260072/24.10.2022 г. по т.д.211/2013 г., като в диспозитива, след посочване на датата на усвояване на кредита бъде изрично посочен валидния към тази дата валутен курс на швейцарския франк към еврото, а именно 1 швейцарски франк равен на 1,648 евро. Сочи се, че изводът на окръжния съд за неоснователност на молбата в частта за исканото допълване на решението е необоснован, тъй като за него не са изложени мотиви. Твърди се, че искането е логично и основателно, тъй като в противен случай, при събиране на присъдените с решението суми, кредиторът ще претендира същите да му бъдат заплатени по актуалния към датата на плащането валутен курс. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част.

В даденият срок не са постъпили отговори по въззивната жалба от насрещните страни.

И двете въззивни жалби са подадени от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което са допустими.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд е образувано по исковата молба на „Юробанк България“ А Д (с предишно наименование "Юробанк и Еф Джи България" АД ) за приемане за установено по отношение на въззивниците Б. Г. Д. и П. Д. Д., че същите дължат солидарно на ищец а следните суми : 132 368.85 швейцарски франка главница; 10 449.68 швейцарски франка - договорни лихви за периода от 10.11.2011 г . до 18.02.2013 г. ; 749.54 швейцарски франка - такси за периода от 17.08.2009 г. до 18.02.2013 г., всички суми - дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL25581 от 31.07.2007 г . и допълнителни споразумения към него от 24.02.2009 г., 25.03.2010 г., 30.09.2010 г. и 30.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 19.02.2013 г. до нейното окончателно изплащане, за които вземания по ч.гр.д.1182/2013 г. по описа на БРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 752 от 6