Решение № 6131 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6131 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110106648 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът В. А. П. твърди в исковата молба, че на 11.10.2023 г. автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № СВ 4903 СК, управляван от Д. Г. С., движейки се по бул. „Сливница“ в посока от „Околовръстен път“ към гр.Божурище, в района на № 411, поради несъобразяване на скоростта с интензивността на движението блъска отзад спрелия в същата лента автомобил- „Ситроен Ц3“, с рег.№ СВ 2523 СН, управляван от него, който отскача и удря трето МПС. Заявява, че местопроизшествието е посетено от младши автоконтрольор О.В.дежурен ПТП при ОПП-СДВР, който е съставил Протокол за ПТП № 1889586/11.10.2023 г.

Поддържа, че причина за ПТП-то е противоправното и виновно поведение на водача Д. Г. С. на автомобила- „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 4903 СК, който не е съобразил поведението си с конкретните правила на ЗДвП и му е съставен АУАН № GA 1027842. Твърди, че в резултат на ПТП-то е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош и контузия на шията. Заявява, че получилите се вследствие на травматичните увреждания болки и страдания са били със значителен интензитет през първите седмици от възстановителния период; изпитвал е затруднения при движението на шията си, както и болки при кашляне, кихане и вдишване, поради травмата на гръдния кош; силните болки, които е изпитвал в областта на шията, трудно се повлиявали от обезболяващи. Поддържа, че процесното ПТП има психологически последици-изживения стрес и душевни страдания ще го съпътстват до края на живота му. Твърди, че собственикът на процесния автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 4903 СК е сключил с ответника застраховка „Гражданска отговорност“застрахователна полица № BG/23/123000691437, със срок на действие от 05.03.2023 г. до 04.03.2024 г., като последния следва да поеме деликтната отговорност на виновния водачзастрахован. Претендира сумата от 6 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение 1 за претърпените неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на ПТП-то от 11.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ-30.10.2023 г.,до окончателното изплащане, както и разноските.

Ответникът ЗАД „О.“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не са налице всички елементи (противоправно поведение, вреда, причинна връзка между поведението и вредата и вина) от фактическия състав на отговорността на застрахователя. Твърди, че в Протокол за ПТП № 1889586/11.10.2023 г. никъде не е посочено лицето В. А. П. като пострадал от ПТП. Оспорва механизма на ПТП-то, виновното (изключителната му вина) и противоправно поведение на водача Д. Г. С. на автомобил автомобил- „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 4903 СК. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача В. А. П. на автомобил- „Ситроен Ц3“, с рег.№ СВ 2523 СН, което е спряло непозволено и без основателна причина на пътното платно, като не е сигнализирал с предупредителен светлоотразителен триъгълник, поставен най-малко на 30 метра от МПС-то. Поддържа, че водача В. А. П. на автомобил „Ситроен Ц3“, с рег.№ СВ 2523 СН е бил без поставен обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания. Оспорва причинно-следствената връзка и възникналите вреди. Заявява, че предявения иск е в завишен размер. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото в доклада, обективиран в Определение № 8024/17.02.2025 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 4903 СК застрахователна полица № BG/23/123000691437, със срок на действие от 05.03.2023 г. до 04.03.2024 г.

Установява се по делото от Протокол за ПТП № 1889586/11.10.2023 г., че на същата дата, около 09.30 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“, с посока на движение от „Околовръстен път“ към гр. Божурище се движи микробус марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № СВ 4903 СК, управляван от Д. Г. С.. Същият в района на № 411 поради несъобразяване на скоростта с интензивността на движението става причина и реализира ПТП, като блъска отзад спрелия в същата пътна лента лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЦЗ“, с рег. № СВ 2523 СН, управляван от В. А. П., което МПС отскача и удря трето МПС. Посоченият протокол е годно доказателствено средство, тъй като по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които това длъжностно лице е възприело непосредствено, като материалната доказателствена сила на този документ не бе оборена от ответника в настоящото производство.

По делото е представена административно-наказателна преписка във връзка с 2

Протокол за ПТП № 1889586/11.10.2023 г., от която се установява, че срещу лицето Д. Г. С., ЕГН **********, управлявал МПС марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № СВ4903СК, е съставен АУАН № GA-1027842/11.10.2023 г. за нарушена разпоредба по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, въз основа на който е издадено НП № 23-4332-025388/23.10.2023 г., с което му е наложено административно наказание - глоба, влязло в сила на 29.12.2023 г.

Представени са Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди (вх.№ 99-7110/30.10.2023г.) от ищеца към ответника и Писмо (изх. № 21-465/30.01.2024 г.) на ответника до ищеца за отказ за изплащане на обезщетение.

От заключението на допусната в хода на делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът приема за обективно и компетентно дадена, се установява механизмът на ПТП-то, а именно: на 11.10.2023 г. около 09.20 часа по бул.

„Сливница“ попътно са се движили с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към град Божурище лек автомобил „Ситроен Ц 3“, с рег. № СВ 2523 СН, управляван от В. П., и автомобил „Пежо Боксер“, с peг. № СВ 4903 СК, управляван от Д. С.. В района на № 411 лекият автомобил „Ситроен“ намалява скоростта си на движение и спира в колона преди светофарна уредба. Водачът на автомобил „Пежо Боксер“ не избира скорост на движение, съобразена с интензивността на движението, късно реагира и не успява да спре зад спрелия лек автомобил „Ситроен“. Настъпва ПТП, като ударът е нанесен с предната част на автомобил „Пежо Боксер“ в задната част на автомобил „Ситроен“. Вследствие на този удар лекият автомобил „Ситроен“ отскача и удря спрелия пред него в колоната друг автомобил с предната си част. Съгласно данните от Протокол за ПТП № 1889586 броят на лентите за движение е бил четири, по две за всяка посока на движение, като процесното ПТП е настъпило в лява пътна лента, считано по посоката на движение на двата участвали в процесното ПТП автомобили. Процесните автомобили са се движили колонно в лява пътна лента на бул. „Сливница“ и са спирали пред налична светофарна уредба. Съобразно заключението в техническата част, причини за настъпване на процесното ПТП е лошо техническо състояние на МПС „Пежо Боксер“ /спирачки и гуми/, както и субективното поведение на водача Д. С., който не е съобразил скоростта си на движение с другите участници в движението. Опасната зона на автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № СВ 4903 СК при скорост на движение от 50 км/час и лошо състояние на гумите е била около 41 метра.

Вещото лице посочва, че в материалите по делото няма данни за наличие на препятствия, които да ограничават видимостта на водача на автомобил „Пежо“ към другите участници в движението.

От заключението на експертизата в съдебно-медицинската част, изготвено компетентно и обективно от вещото лице въз основа на представения по делото доказателствен материал, включително и медицински документи, поради което съдът възприема за достоверни дадените с него фактически изводи, се установява, че в резултат от претърпяното на 11.10.2023 г. ПТП ищецът е получил контузия на шията и контузия на гръден кош. Съобразно експертизата, в приложените по делото медицински документи няма 3 описани характеристики на получените наранявания (изяви на кръвонасядания, охлузвания, отоци, травматични хематоми и др.), като са отразени само оплаквания от болки в травмираните зони, без данни за функционални нарушения, без данни за засягане на костноставен апарат и при нормален неврологичен и соматичен статус. Според експертното заключение, след подобни на описаните мекотъканни увреждания са налице болки, налагащи медикаментозно обезболяване, които постепенно намаляват по интензитет и последиците от тях отшумяват напълно за около 2 до 3 седмици след инцидента. Вещото лице е обосновавало заключение, че при тези данни за установените травми може да се приеме, че са причинявали и се отнасят към критериите на медикобиологичния признак болка и страдание, като е заключило, че е налична причинно- следствена връзка между регистрираните травми и процесния инцидент. За травмите по делото липсва представена проследяваща медицинска документация от контролни прегледи и изследвания. Според данните в делото травмата на пострадалия ищец е станала след удар върху автомобила му отзад, като след такъв удар движението на тялото на пасажера в автомобила е назад и той не може да бъде предпазен от поставен предпазен колан, доколкото поставен предпазен колан не би могъл да предотврати получаване на травма по индиректен механизъм на шията от камшикообразно движение, характерно след такъв удар.

Установява се от показанията свидетеля Н.Г.П. – съпруга на ищеца, които съдът след преценка на същите съгласно чл. 172 от ГПК с останалия доказателствен материал и предвид възпроизвеждането с тях на лични възприятия, ги приема за достоверни относно обстоятелствата, че след настъпването на ПТП-то ищецът изпитвал интензивни болки в период от около две седмици, изпитвал трудност при поемане на въздух, при закашляне и болки в областта на гърдите. Заявява, че след инцидента ищецът посещавал кинезитерапевт във връзка с проблемите в шията и врата, ходил на масажи, за да се облекчат болките, както и му било извършено втриване на мазила с ултразвук. Твърди, че след ПТП-то имало период, в който ищецът се притеснявал да шофира, както и изпитвал стрес.

От показанията на свидетеля Д. Г. С. - шофьор на МПС „Пежо“, се установява, че ПТПто е станало, както е описано в писмените доказателства, като преди настъпване на процесното ПТП свидетелят видял спрелия пред него автомобил и натиснал спирачката, но заявява, че имал технически проблем със спирачките, видял, че не намалява и се ударил в спрелия пред него автомобил.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на чл. 429, ал. 1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, свързано с притежаването и/или използването на моторно превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор. Същевременно, съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, 4 спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, а именно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция с посочване на пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В случая страните не спорят, че ищеца е спазил изискванията на чл. 380 от КЗ.