Решение № 3247 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3247 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100502883 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19334 от 24.11.2023г., постановено по гр. дело № 38476/2023г. по описа на СРС, 88-ми състав е признато за установено на основание чл. 439 ГПК по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че З. С. Н. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата в размер на 3,55 лева, главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 256822 за периода от 01.03.2019г. до 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лева, присъдени съдебни разноски по гр.д. № 50741/2022г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, тъй като вземането е погасено чрез прихващане по изпълнително дело № 20237900400341 по описа на ЧСИ М. преди образуването на изп.д. № 1396/2023 г. на ЧСИ С.Я.. С решението е признато за установено на основание чл. 439 ГПК по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че П. С. Н. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3,55 лева, главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 256822 за периода от 01.03.2019г. до 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лева, присъдени съдебни разноски по гр.д. № 50741/2022г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, тъй като вземането е погасено чрез прихващане по изпълнително дело № 20237900400341 по описа на ЧСИ М. преди образуването на изп.д. № 1396/2023г. на ЧСИ С.Я.. Със същото 1 решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на З. С. Н. сума в размер на 352, 50 лева, разноски по производството, както и на П. С. Н. сума в размер на 352,50 лева, разноски по производството.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е посочено, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и при непълнота на фактическия и доказателствения материал. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно бил възприел, че вземанията на дружеството били погасени чрез извършено прихващане по образуваните по-рано изпълнителни дела № 340/2023г. и № 341/2023г. по описа на ЧСИ Р. М.. Сочи, че дружеството било получило 2 броя покани за доброволно изпълнение с изх. № 8455/17.02.2023г. и изх. № 8474/17.02.2023г. по описите на ЧСИ М.. В поканите било посочено единствено, че се „приспада“ сума от общия размер на задължението, без да било конкретизирано защо се приспада и откъде произтича задължението за заплащането й. Сочи, че липсвало надлежно направено изявление за прихващане по смисъла на чл. 104 ЗЗД, адресирано до взискателя по настоящото изпълнително дело. Твърди, че съдебният изпълнител не е бил компетентен да извърши прихващане, нито да зачете последиците от вече извършено прихващане. Поради което към датата на образуване на изпълнително дело № 1396/2023г. по описа на ЧСИ Я. вземането на дружеството не било погасено чрез този способ. Поддържа, че съдебните изпълнители нямат правомощие да извършват, нито да констатират компенсация. Сочи, че първоинстанционният съд не бил разгледал въпроса дали било възникнало потестативното право на прихващане на ищците, а бланкетно бил приел че такова било извършено в хода на образуваните срещу дружеството изпълнителни дела. С оглед на гореизложеното искането към съда е да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано и да постанови решение, с което да отхвърли предявените от З. Н. и П. Н. отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. Н. и П.

Н., с който се оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения, че решението е правилно и не са налице твърдените процесуални нарушения. Поддържат, че „Топлофикация София“ ЕАД е получила волеизявлението за прихващане на ищците на 21.02.2023г. Сочат, че когато прихващането е с ликвидно вземане, какъвто бил настоящият случай, същото имало обратно действие- двете насрещни вземания се смятали за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши по арг. от чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Поддържат, че видно от изпратените покани за доброволно изпълнение дружеството било уведомено за волята на П. и З. Н. за прихващане на насрещните задължения. Твърдят, че „Топлофикация София“ ЕАД е образувала изпълнително дело при ЧСИ Я. едва на 17.05.2023г., като изп. дело № 20238440401396 било образувано след като задълженията на П. и З. Николови били погасени. Считат, че към момента на образуване на изпълнителното дело не дължали на „Топлофикация София“ ЕАД присъдените с изпълнителните листове от 14.03.2023г. суми. Искането към съда е да 2 отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Длъжникът може да се брани срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изразяваща се в липсата на изпълняемо право поради погасяването му /напр. поради изтекла давност, плащане, прихващане и др./, с отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, който се предявява срещу взискателя, за да създаде основание за прекратяване на изпълнителното дело – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022г. на ВКС по тълк. дело № 2/2020г., ОСГТК, при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В съобразителната част на Тълкувателното решение разяснено, че наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора за пасивното вземане, когато изявлението за прихващане е извършено в процеса – т. нар. "съдебно прихващане", или когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса – т. нар.

"извънсъдебно прихващане". Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане.

Гореизложеното налага следните изводи по отношение на исковете с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. За да са допустими същите на основание чл. 439, ал. 2 ГПК, изявлението за прихващане, на което се позовава длъжникът, следва да е извършено след приключване на съдебното дирене в производството по постановяване на съдебното решение относно пасивното вземане – т. е. вземането, което принудително се изпълнява /следва да се посочи, че прихващането е материалноправна възможност за защита на 3 длъжника и упражняването й не е ограничено със срок; правото на прихващане не се преклудира и губи и може да бъде упражнено от длъжника във всеки един момент/.

Наличието или липсата на активното вземане се проверява в производството по чл. 439 ГПК, като при постановено в друго производство влязло в сила решение, с което се установява съществуването на активното вземане, решаващият съд следва да зачете силата на пресъдено нещо на това решение. Независимо от начина на установяване на съществуването на активното вземане и на начина на осъществяване на правото на прихващане – извън процеса или в процеса, правният ефект на изявлението за прихващане настъпва с обратно действие от момента, когато прихващането е могло да се извърши – когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо – в този смисъл виж Решение № 50160 от 24.11.2022г. на ВКС по т. дело № 2248/2019г., I т. о., ТК.

В конкретния случай ищците са предявили искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, позовавайки се на извършено прихващане- факт, който е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, погасяващ правото на принудително изпълнение.

В настоящия случай по делото е безспорно, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист № 6238 от 14.03.2023г. по ч.гр. дело № 36954/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, с който З. С. Н. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3,55 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр.

София, ж.к. „*********, ет. 1, аб. № 256822, за периода от 01.03.2019г. до 06.07.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и че на 06.04.2023г. е бил издаден изпълнителен лист № 1376 от 06.04.2023г., издаден по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, с който З.

С. Н. и П. С. Н. са били осъдени да заплатят в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,71 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав съразмерно на уважената част от исковете, както и че на 14.03.2023г. е бил издаден изпълнителен лист № 6244 от 14.03.2023г. по ч.гр. дело № 36954/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, с който П.

С. Н. е била осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3,55 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 256822, за периода от 01.03.2019г. до 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и че на 09.02.2023г. е бил издаден изпълнителен лист № 3743 от 09.02.2023г. по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, с който „Топлофикация София“ ЕАД е била осъдена да заплати в полза на З. С. Н. на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 181,66 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав съразмерно на отхвърлената част от иска срещу З. С. Н.. На същата дата е бил издаден и изпълнителен лист № 3744 от 09.02.2023г. по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, с който е осъдена 4

„Топлофикация София“ ЕАД да заплати в полза на П. С. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 181,66 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав съразмерно на отхвърлената част от иска срещу ответницата П. С. Н..

Предвид гореизложеното, както активното, така и пасивното вземане произтичат от влизането в сила на Решение № 13451 от 24.11.2022г., постановено по гр. дело № 50741/2022г. по описа на СРС, 160-ти състав, поправено с Решение № 505 от 11.01.2023г., постановено по същото дело.