Решение № 159 от 17.12.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Свиленград, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200919 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-150 от 12.02.2021 година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на М. Д. Д. с ЕГН ********** от град ************, област Хасково, със съдебен адрес: град ************, област Хасково, чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят М. Д. Д. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен (издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не съдържали задължителните реквизити съгласно изискванията на ЗАНН и липсвало ясно и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението) и неправилен (не бил извършил процесното нарушение). Претендират се разноски по делото.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Д. Д., не се явява. С Писмени бележки процесуалният му представител – адвокат П.К., иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – цитираната в НП Заповед не била валидна към датата на деянието и конкретната ситуация не била съобразена с предвиденото изключение от правилото за поведение. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Директорът на ОДМВР – Хасково , редовно призовани, н е изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 07.02.2021 година свидетелите АТ. М. Ш. и Д. Т. Ив. (двамата служители в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково ) при изпълнение на служебните си задължения във връзка с контрола относно спазването на противоепидемичните мерки, посещават около 00.30 часа нощен клуб (бар) „Али Баба”, находящ се в град Свиленград, пл.„14-ти март”, област Хасково, който заварват със заключена входна врата. Свързват се със собственика – жалбоподателя Д. и не след дълго (след около 10 минути) той им отключва вратата от вътре. Влизайки вътре полицейските служители установяват, че жалбоподателят няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата. Заедно с жалбоподателят има още няколко лица, които също са без предпазни маски.

Проверката е извършена по време на извънредната епидемична обстановка Решение № 855 на Министерския съвет от 25 .11.2020 година за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020 2 година извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12.06.2020 година, Решение № 418 на Министерския съвет от 25.06.2020 година, Решение № 482 на Министерския съвет от 15.07.2020 година, Решение № 525 на Министерския съвет от 30 .07.2020 година, Решение № 609 на Министерския съвет от 28 .08.2020 година, Решение № 673 на Министерския съвет от 25.09.2020 година, Решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година и Р ешение № 72 на Министерския съвет от 26.01.2021 година.

На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят АТ. М. Ш. – Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково (, която длъжност е идентична със Старши полицай) (държавен служител с полицейски правомощия), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 619686 и с входящ № 351А150/09.02.2021 година. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д. Т. Ив.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано непоставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата в закрито обществено място (нощен клуб, достъпен за граждани), въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването (, приложена в кориците на делото). А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл.

209а, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя М.Д., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта.

Във връзка с проверката жалбоподателят и другите лица, които са с него, дават Писмени сведения, в които посочват, че барът не работи и че са били събрани, за да разговарят със собственика по работа и изпили по едно питие по покана на същия.

Срещу Акта не постъпва Възражение в законоустановения 7-дневен срок.

За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля И..

Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на преписката, Директорът на ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 3

351А-150 на 12.02.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, като и правната квалификация на нарушението - чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. АНО излага и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 11.09.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В този смисъл е и изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че АТ. М. Ш. заема длъжността „Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково” и служебно известното обстоятелство, че лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДМВР Хасково”, т.е. последният е явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество по закон съгласно чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране пред АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„б” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.

209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от З З, Актовете, с които се 4 установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица, определени от Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с № 272з940/25.03.2020 година е налице и изрично оправомощаване в полза на държавните служители с полицейски правомощия от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 07.02.2021 година актосъставителят АТ. М. Ш. е заемал длъжността „Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково” (в този смисъл са и изявленията на свидетеля Ш., направени в открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2021 година), т.е. бил е длъжностно лице, определено от Директора на ОДМВР - Хасково.

Предвид изложеното актосъставителят А.Ш. безспорно се явява длъжностно лице, предвидено в ЗЗ, което има правомощията по чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗ. Лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения, идентични с наведените в Жалбата и с тези на адвокат К. в Писмените й бележки:

1. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година) при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Съдът приема, че по делото е безспорно установено, че с Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет в Република България е била обявена извънредна епидемична обстановка. Същата е била неколкократно удължавана с Решения на Министерския съвет, като съгласно Решение № 72 на Министерския съвет от 26.01.2021 година, извънредната епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID - 19 е била налице и към 07.02.2021 година. Към тази дата е била в сила и е действала Заповед № 5

РД-01-51/26.01.2021 година (приложена в кориците на делото), а не цитираната в АУАН и в НП Заповед № РД-01-675/25.11.2020 година, тъй като в последната е определен срок на действие от 27.11.2020 година до 31.01.2021 година. Т.е. към момента на извършване на нарушението и съставяне на АУАН (07.02.2021 година) процесната Заповед № РД-01675/25.11.2020 година не е създала задължения и непосредствено не е засегнала права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, тъй като същата както се посочи по - горе е важала в периода от 27.11.2020 година до 31.01.2021 година.

При тези съображения обжалваното НП, следва да се отмени като незаконосъобразно.

2. Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО. Следва да се има предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т.е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в административнонаказателното производство това е лицето посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл.