Определение № 117 от 12.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 12.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500090 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, вр.чл.262, ал.2 и ал.3 ГПК и е образувано по подадената частна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, чрез адв. П. В., АК - Б., против разпореждането от 22.12.2023 г. по гр.д.2308/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е постановено връщане на подадената от частния жабоподател въззивна жалба против решение № 260011 от 07.09.2023 г. по същото дело.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и се претендира същото да бъде отменено.

По-конкретно се твърди, че разпореждането е немотивирано, като са останали неясни основанията за връщане на жалбата, вкл.кои указния на съда са останали неизпълнение, съответно кои нередовности не са отстранени. Твърди се още, че след депозиране на въззивната жалба срещу решението, съдът е постановил няколко разпореждания - № 260245/23.10.2023 г., № 260257/02.11.2023 г., № 260281/21.11.2023 г., като с последното е изменено Разпореждане № 260245 и е определен нов размер на държавната такса по депозираната въззивна жалба.

Твърди се, че разпореждане „№ 260281 от 21.01.2023 г.“ е получено на 28.11.2023 г. и в същия ден (на 28.11.2023 г.) определената от съда държавна такса е платена от жалбоподателя в пълен размер по сметка на съда, а доказателство за извършеното плащане по делото е представено на 08.01.2024 г.

Изложени са съображения, че от книжата по делото се установява, че част от дадените от съда указания са били изпълнени от жалбоподателя - таксата е заплатена по сметка на съда в деня на получаването на разпореждането, и предвид инструктивния (според жалбоподателя), а не преклузивен срок за изпълнение на задължението за отстраняване на нередовностите на подадената жалба, извършеното по-късно действие в тази насока следва да се приеме за валидно извършено дори след изтичането на този срок.

Цитирана е практика на, съгласно която: „ако чрез предприетите от страната действия нередовностите на въззивната жалба са частично отстранени първоинстанционният 1 съд определя нов срок на страната за пълното им отстраняване“. Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд е следвало да определи нов срок на страната за пълното отстраняване на нередовностите; да даде повторно указания на страната.

Против постановеното от съда решение № 260011 от 07.09.2023 г., ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е подал въззивна жалба (вх.№ 262347 от 02.10.2023 г.), която е била оставена без движение с Разпореждане от 03.10.2023 г., с указание до вззивника в 1седмичен срок да посочи точен и конкретен обжалваем от него материален интерес, както и да посочи обжалваната от него част от решението. На жалбоподателя са указани последиците от неизпълнението на дадените от съда указания в посочения срок – връщане на жалбата.

В предоставения му срок с писмена молба вх.№ 262507/20.10.2023 г. въззивникът е заявил уточнение на обжалваната от него част от решението.

С Разпореждане № 260245 от 23.10.2023 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение с указание до въззивника в двуседмичен срок от уведомяването да внесе по сметката на Бургаски апелативен съд сумата от 3050 лв, представляваща дължима държавна такса и да представи документа за това по делото. На въззивника е указано и да представи препис от допълнително депозираното уточнение на въззивната жалба за връчване на другата страна. На жалбоподателя отново са указани последиците от неизпълнението на дадените от съда указания в посочения срок – връщане на жалбата.

В предоставения му срок за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, въззивникът е депозирал Молба вх.№ 262612 от 01.11.2023 г., в която отново е посочил в каква част обжалва решението и какъв е обжалваният материален интерес като с оглед на това е посочил, че според него съдът неправилно е изчислил дължимата за въззивната жалба държавна такса, като е направил искане на основание чл.253 ГПК съдът да измени разпореждането си в частта на определения размер на дължимата държавна такса.

С разпореждане № 260257 от 02.11.2023 г. съдът отново е дал указания на въззивнка да конкретизира и уточни обжалваните части от решението, съотв. обжалваемия интерес.

В предоставения му срок с молба вх.№ 262749/20.11.2023 г. въззивникът е конкретизирал обжалваните части от решението и е посочил съобразно обжалвания материален интерес, дължимата според него държавна такса за подадената въззивна жалба.

С разпореждане № 260281 от 21.11.2023 г. съдът е изменил разпореждането си № 260245 от 23.10.2023 г. и е указал на въззивника, че в двуседмичен срок от уведомяването следва да внесе по сметката на Бургаски апелативен съд сумата от 2550 лв, представляваща дължима държавна такса и да представи документа за това по делото. На въззивника е указано и да представи препис от допълнително депозираното уточнение на въззивната жалба за връчване на другата страна. На жалбоподателя отново са указани последиците от неизпълнението на дадените от съда указания в посочения срок – връщане на жалбата.

Разпореждане № 260281 от 21.11.2023 г. е връчено на въззивника чрез процесуалния му представител адв. П. В., на 28.11.2023 г.

С обжалваното разпореждане от 22.12.2023 г. съдът е постановил, че поради неотстраняване в срок на указаните на жалбоподателя нередовности на въззивната жалба, същата следва да бъде върната. Разпореждането е връчено на въззивника чрез процесуалния му представител адв. П. В., на 10.01.2024 г.

С молба вх.№ 260029/08.01.2024 г. въззивникът е представил по делото платежно нареждане от 28.11.2023 г. за внесна по сметката на Бургаски апелативен съд сума в размер на 2550 лв и вписано основание за превода - държавна такса за въззивна жалба по ГД 2308/2020 г.

2

С разпореждане от 09.01.2024 г. съдът е разпоредил молбата да се приложи към делото, като е посочил, че въззивната жалба е върната като нередовна с разпореждане от 22.12.2023 г.

С молба вх.№ 260037/09.01.2024 г. въззивникът е поискал от съда, да отмени на основание чл.253 ГПК разпореждането си от 22.12.2023 г. за връщане на въззивната жалба.

С определение № 260000 от 10.01.2024 г. съдът е оставил без уважение искането на въззивника за отмяна на разпореждане от 22.12.2023 г.

Настоящата частна жалба е подадена против разпореждане от 22.12.2023 г., с което съдът е постановил, че поради неотстраняване в срок на указаните на жалбоподателя нередовности на въззивната жалба, връща същата.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Както се посочи по-горе, съдът е дал на страната точни указания за отстраняване на нередовностите н подадената въззивна жалба, включващи освен заплащане на определената от съд държавна такса, и представяне на доказателства за това по делото.

Неправилното възприемане от страната на дадените от съда указания не я освобождава от неблагоприятните последици по чл.262, ал.2, т.2 ГПК. В последователната си практика (Определение № 385 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3087/2015 г., III г. о., ГК; Определение № 151 от 7.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2140/2016 г., II г. о., ГК;

Определение № 415 от 15.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4213/2018 г., III г. о., ГК;

Определение № 309 от 12.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 725/2022 г., I т. о., ТК и др.) ВКС приема, че при нередовност на исковата молба, частна, въззивна или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на подателя й следва да бъде изрично съобщен размерът и да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му. Само при отклонение от посочените изисквания относно съдържанието на даваните от съда указания непредставянето на вносния документ не би съставлявало основание за връщане на подадената жалба. ВКС е приел многократно, че извършеното в срок плащане на изискуемата държавна такса не обуславя извод за неправилност на определението, доколкото изричните указания на съда са били в посочения от него едноседмичен срок да се представи документ за внесената държавна такса, тъй като съдът няма възможност да узнае, че таксата е внесена, ако не се представи надлежно доказателство за това.

В случая дадените указания са ясни и подробни, като на страната е посочено в какво се изразява нередовността на извършеното от нея процесуално действие и какви действия следва да предприеме за отстраняване на тази нередовност. Доколкото изричните указания на съда за представяне на доказателства за внесената държавна такса не са били изпълнени, същият в съответствие с разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК е постановил нейното връщане с обжалваното разпореждане от 22.12.2023 г. Бургаски окръжен съд, е върнал въззивната жалба.

За пълнота следва да се посочи, че подадената след срока за отстраняване на нередовностите (и след постановеното връщане на въззивната жалба) молба вх.№ 260029/08.01.2024 г., с която е представено платежно нареждане от 28.11.2023 г. за внесна по сметката на Бургаски апелативен съд сума в размер на 2550 лв и вписано основание за превода - държавна такса за въззивна жалба по ГД 2308/2020 г., е и звън преклузивния срок и не може да бъде съобразена.

3

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 22.12.2023 г. по гр.д.2308/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е постановено връщане на подадената от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, чрез адв. П. В., АК Б., въззивна жалба против решение № 260011 от 07.09.2023 г. по същото дело.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4