Решение № 280 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева в присъствието на прокурора Й. К. Г. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600719 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда от 15.10.2025г., постановена по НОХД № 16916/2024г. по описа на СРС, НО, 13 състав, подсъдимият Й. С. М. е признат за виновен в това, че за времето от около 10.40 часа на 03.10.2022г. до около 19.30 часа на 18.02.2023г. в гр. София, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, отнел чужди движими вещи - парична сума на обща стойност 1515 лева /хиляда петстотин и петнадесет/ лева от владението на И.Н.Н. и Д.С.К.., без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като отделните деяния са осъществени както следва:

1

1. На 03.10.2022г., около 10.40 часа в гр.София, ж.к.“******** от магазин за алкохол и цигари, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си отнел чужди движими вещи- парична сума в размер от 515 лева от владението на И.Н.Н., без негово съгласие, собственост на „Рестор“ ООД, с намерение противозаконно да ги присвои,

2. На 18.02.2023г., около 19.30 часа, в гр.София, от магазин „Бенетон“, находящ се в търговски център „Парадайс“ с адрес - бул. „Черни връх" № 100, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 1000 лева, от владението на Д.С.К.. - материално-отговорно лице и управител на горепосочения търговски обект, собственост на „Делта Хандел“ ЕООД, с ЕИК 130497776, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата, на основание чл.59 от НК, е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по наказателното производство и по ЗМВР. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 1494.92 лева в полза на държавата по сметка на СДВР.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Й. С. М., който я обжалва чрез служебния си защитник в срок пред СГС. В жалбата се релевират доводи, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива по отношение на наложеното наказание. Иска се изменение на обжалваната присъда, като се измени наложеното наказание или да се определи в по-нисък размер. Посочва се, че наказанието, наложено на подсъдимия не съответства на обществената опасност на деянието на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на факта, че същият е непълнолетен по време на извършване на деянието, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. Сочи се, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е неосъждан, поради което адекватно се явява приложението на чл.66 от НК за налагане на условна присъда. Моли се да се намали размера или да се измени наложеното на подсъдимия наказание.

2

Пред въззивния съд подсъдимият М. се явява лично и с служебен защитник – адв.Л., която поддържа депозираната жалба. Изтъква, че наложеното наказание е явно несправедливо, а присъдата е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Моли да се отчете факта, че делото пред първата инстанция е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на съкратено съдебно следствие с признаване на вина от подсъдимия, на основание чл.371 ал.1 т.2 от НПК. Изтъква, че наказанието, наложено на подсъдимия не съответства на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и на факта, че подсъдимият е непълнолетен и неосъждан по време на извършване на деянието. Твърди, че определеното наказание не съответства на целите, визирани в чл.36 от НК. Заявява като най-адекватно наказание, което следва да се наложи на подсъдимия е с приложението на чл.66 от НК. Пледира за решение, с което на подсъдимия да бъде изменено наложеното наказание или да се определи в по-нисък размер.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита обжалвания акт за правилен, обоснован от гледна точка на определеното наказание по вид и размер, което напълно съответства на установените фактически положения. Пледира за потвържаване на присъдата, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на оспорвания акт.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс.М. моли за намаляване на наказанието. В последната си дума иска условно наказание.

Въззивната жалба е подадена от лице, което съгласно чл.318 ал.3 от НПК има право на жалба – подсъдимия по делото, в посочения в чл.319 ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Софийски градски съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета, и в пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по правилата, уредени в Глава ХХVІІ от НПК. В рамките на проведеното пред 3

СРС съкратено съдебно следствие, съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания и е изяснил делото от фактическа страна. Анализирайки обхватно и задълбочено всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации, които напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд.

Подсъдимият Й. С. М., ЕГН **********, е роден в гр. София, българско гражданство, начално образование, неженен, неосъждан към момента на деяние, живущ гр. София, ул. №********

На 03.10.2022 г. около 10.40 часа подсъдимият влязъл в магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. София, ж.к.“********, стопанисван от „Рестор“ ООД. На работа в магазина бил свид. И.Н.. Подсъдимият поискал кутия цигари, но отказал предложената му кутия, казвайки, че търси друг вид цигари и излязъл от магазина. В този момент продавачът влязъл в друго помещение, а подсъдимият М. се върнал в търговския обект, отворил шкафа с оборота и взел от там парична сума в размер на 515 лева след което напуснал магазина.

На 18.02.2023 г. около 19.30 часа подсъдимият влязъл в магазин „Бенетон“, стопанисван от „Делта Хандел“ ЕООД, находящ се в гр.София, бул.

„Черни връх“ № 100, търговски център Мол Парадайс. Той отишъл до касата на магазина и като забелязал, че никой не го гледа, отворил чекмеджето с оборота и взел оттам сумата от 1000 лева, след което напуснал търговския обект.

По делото са назначени и изготвени две съдебно психиатрични и психологични експертизи (л.61-л.68, т.1; л.101-л.111, т.2 от ДП), от които се установява, че към момента на двете деяния непълнолетният подсъдим е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като няма данни, от които да се направи извод, че поведението му е било мотивирано от лекомислие или увлечение.

От изготвената по делото комплексна техническа експертиза (л.33-л.36, т.1 от ДП) е видно, че изображението на лицето, което взима банкноти от шкаф в магазин на 03.10.2022г. и изображението на лицето Й. С. М. са едно и също лице.

При изготвената техническа експертиза (л.27-л.31, т.2 от ДП) са описани 4 действията, извършено от две лица от мъжки пол на 18.02.2023г. и на 22.02.2023г., заснети на предоставените записи от камерите на магазин „Бенетон“, находящ се в гр.София търговски център „Парадайс“ на бул.“Черни връх“ № 100. Видно е от изготвената техническа експертиза (л.50, т.2 от ДП) заснетите на камерите изображения на две лица от мъжки пол са с потенциална идентификационна стойност и са годни за фотосъпоставително изследване, но не и за категорична идентификация, като качеството им позволява да бъдат прегледани с цел разпознаване.

Приетите за установени фактически положения, формулирани от въззивния съд, които не се отличават съществено от застъпените такива в атакувания първоинстанционен акт, се обосновават въз основа на анализа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели И.Н., Д.К.. и Н.Х., писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване на лица по снимки, протоколи за доброволно предаване, справка за лице, справка-характеристика, справка за съдимост, заключенията по назначените и извършени експертизи.

Обсъждайки в съвкупност доказателствените материали по делото, събрани в хода на съдебното дирене на досъдебното производство и приобщените такива в първата инстанция, съставът на съда се солидаризира с преценката на СРС относно несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на казуса обстоятелства, съобразно фактическото им описание по-горе, на основата на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подс.М.. Възраженията на защитата, насочени към оспорване изводите на първата инстанция по въпроса за справедливостта на наложеното наказание, не се споделят от настоящия състав на съда.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от материалите по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на ДП и проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие, а именно показанията на свидетелите И.Н., Д.К.. и Н.Х., разпитани в хода на ДП. Тези свидетелски показания напълно кореспондират с пълните самопризнания на подсъдимия, дадени от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие. Самопризнанията на подсъдимия и свидетелските показания са последователни, безпротиворечиви 5 и логични, в съвкупност кореспондират, както помежду си така и със заключенията на вещите лица по приетите от съда три технически експертизи и две съдебно психиатрични и психологични експертизи, а също и с приложените по делото писмени доказателствени материали, всички надлежно приобщени към доказателствения материал на основание чл.283 от НПК с протоколно определение за огласяването им на страните в съдебно заседание пред първоинстанционния съд (л.84 от НОХД № 16916/2024г. по описа на СРС, НО, 13 състав).

На базата на установените по безспорен начин факти първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че с гореописаното деяние подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно по чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като за времето от около 10.40 часа на 03.10.2022г. до около 19.30 часа на 18.02.2023г. в гр. София, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, отнел чужди движими вещи - парична сума на обща стойност 1515 лева /хиляда петстотин и петнадесет/ лева от владението на И.Н.Н. и Д.С.К.., без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като отделните деяния са осъществени както следва: