Решение № 326 от 31.10.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. ХАСКОВО, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500458 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 151/28.02.2025 година, постановено по гр.д. № 3183/2022 година по описа на РС-Хасково е извършена съдебна делба между съделителите М. И. А. – Г. и Р. И. А. на техния съсобствен недвижим имот, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **, с административен адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент. Приложеният от районния съд способ за извършване на делбата – поставяне в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на съделителската Р. И. А..

Със същото Решение, за уравнение на дяловете, в дял на на М. И. А. Г., са поставени следните допуснати до делба имоти, а именно: ПИ с 1 идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на ***, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 1809 кв.м., представляваща нива, ведно с построената в имота вилна сграда; ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на ***, с адрес на поземления имот: *** с площ от 4325 кв.м., представляваща нива; ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на **, с адрес на поземления имот: *** с площ от 897 кв.м. представляваща лозе; ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на ***, , с адрес на поземления имот: ***, с площ от 1850 кв.м., представляващ нива; ПИ № *** по кадастралната карта и регистри на ***, с адрес на поземления имот: ** с площ от 3579 кв.м.

– нива; ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на ***, с адрес на поземления имот: *** с площ от 2000 кв.м. - нива.

Освен това, за уравнение на дяловете Р. И. А. е осъдена да заплати на М. И. А.

– Г. сумата от 42 398,36 лева, в шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.

Със същото решение Р. И. А., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС е осъдена да заплати на М. И. А. - Г. сумата от 7500,87 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху притежаваните от нея 55 862,94 / 88 000 ид. ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, с административен адрес на имота: **, ведно с прилежащото към същия самостоятелен обект в сграда Избено помещение № *, с площ от 7,80 кв.м., както и заедно с 6,9319 % идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение Р. И. А., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС е осъдена да заплати на М. И. А. – Г. сумата от 3360,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху притежаваните от нея 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на **, с адрес на поземления имот: ***, ведно с построената в имота вилна сграда, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото е събраната дължима държавна такса и са 2 разпределени деловодните разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни по делбата.

Въззивницата М. И. А.а счита, че съдът неоснователно и в нарушение на закона е уважил възлагателната претенция по чл. 349 ал. 2 от ГПК на съделителката Р. А.. Настоява, че доколкото Р. Г. притежава и друго жилище - а именно вилна сграда, построена в ПИ 716729.32.7 по ККиКР на ***, то не се изпълнява изискването – съделителят да няма друго жилище.

Въззивникът твърди, че по делото се доказва, че процесната вила отговаря на изискването за жилище. С тези и останалите доводи, изложени във връззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение и за извършване на делбата по един от двата способа – изнасяне на всички делбени имоти на публична продан или служебно разпределение от съда по реда на чл.

353 от ГПК, при което да бъде приложен вариант Първи от заключението на назначената в първоинстанционното производство СТЕ.

Съделителят Р. И. А. и упълномощеният от нея адвокат подават въззивни жалби срещу атакуваното решение. Прави се искане за неговата отмяна в частта, с която е уважена претенцията по сметки и Р. А. е осъдена да заплати на М. А. – Г. сумата 3360 лева – обезщетение за лишаване от ползване на нейната идеална част от съсобствения делбен имот ПИ ***, за периода 12.08.1922 година – 11.12.2024 година, ведно със законна лихва.

Въвеждат се оплаквания за необоснованост на съдебния акт. Въззивницата настоява, че е проведено доказаването на твърденето , че съделителката Г. е разполагала още преди настъпването на смъртта на наследодателката им, с ключ от този имот и не е препятствала Г. да осъществява ползването на имота.

Това, че съделителката Г. не ползвала имота се дължало на продължителното отсъствие от страната, а не на противопоставянето на Р. Г. С тези и останалите доводи, изложени във въззивните жалби се прави искане за отхвърляне на този иск.

Р. А. подава писмен отговор на въззивната жалба на М. Г. Изразява становище за нейна неоснователност и за правилност – законосъобразност и обоснованост на решението във всички останали части, изключая произнасянето по претенция по сметки за сумата 3360 лева.

М. Г. подава писмен отговор на въззивана жалба на Р. Г. и настоява за 3 отмяна на решението в обжалваните от самата нея части.

Хасковският окръжен съд като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е делбено, във фаза по извършването на делбата. С влязло в сила Решение № 286/10.04.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършване на съдебна делба между сестрите М. И. А. - Г. и Р. И.

А., на следните недвижими имоти: Апартамент с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Хасково, с административен адрес на имота: ***,, ведно с прилежащи избено помещение и идеалните части от сградата; ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на ***, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 1809 кв.м. нива, ведно с построената в имота вилна сграда; ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на ***, с адрес на поземления имот: *** с площ от 4325 кв.м., представляваща нива; ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на *** с адрес на поземления имот: *** с площ от 897 кв.м. представляваща лозе; ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на ***, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 1850 кв.м., представляващ нива; ПИ № *** по кадастралната карта и регистри на **, с адрес на поземления имот: ** с площ от 3579 кв.м. – нива; ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на ***, с адрес на поземления имот: ** с площ от 2000 кв.м. - нива. Делбата на апартамента е допусната при квоти:

55862,94/8800 ид.ч. за М. Г. и 32137,06/88000 ид.л. – за Р. Г. Делбата на останалите имоти е допусната при равни квоти за двете страни по делото.

Във фаза по извършване на делбата е предявена възлагателна претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК, от Р. А., досежно апартамента в **.

Претенцията е оспорена от насрещната страна по делбата – М. Г.

Освен това, предмет на разглеждане във фазата по извършване са две претенции по чл. 31, ал. 1 от ЗС, предявени от М. Г. срещу Р. А.: за присъждане на сумата в размер на 7500,87 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху притежаваните от нея 55 862,94 / 88 000 ид. ч. от делбения апартамент, находящ се в **, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.12.2024 г. до 4 окончателното й изплащане, както и за присъждане на сумата в размер на 3360 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху притежаваните от нея 1/2 ид. ч. от поземления имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на ***, ведно с построената в имота вилна сграда на два етажа, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Във втората фаза на делбата, с помощта на експертни знания е установено, че всички делбени имоти са неподеляеми и са извършени пазарните оценки, които не се оспорват от страните.

Безспорно е между страните, а това се потвърждава и от изложеното във въззивната жалба на М. Г., че процесният недвижим имот в ** (апартамент) има характер на жилище и при откриване на наследството Р. А. е живяла в него. Р. А. във формата на декларация твърди, че не притежава друг жилищен имот на територията на страната, извън идеалните части от делбените имоти.

В подкрепа на твърденията си за лишаване от ползване на делбения апартамент в ** и ПИ *** в *** със застроена в него вила, съделителката М. Г. представя нотариална покана от 20.07.2022 година, с което установява, че е поканила сестра си Р. А. да осигури достъп до имотите, като предаде лично на нея ключовете, или в противен случай – да заплаща от месец юли 2022 година ежемесечно обезщетение в общ размер от 500 лв., изплащани чрез системата за парични разплащания „Изи Пей" или чрез пощенски запис. В отговор на поканата Р. А. е отговорила, че намирането на М. А. в чужбина и неяснота относно представителната власт на нейния пълномощник съставлява пречка за изпълнение на отправеното от сестра искане. С нова нотариална покана, М. Г. е поискала осъществяването на лична среща, но на насрочената дата 20.09.2022г. Р. А. не се е явила. Освен тези действия, за защита на правата си съделителят М. Г. е подала сигнал за самоуправни действия на сестра Р. А., изразяващи се в недопускането в съсобствените им имоти в ** и **. Било е образувано наказателно производство по ДП № 109/2023 година на РУ при ОД МВР – Хасково.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, от които се установява, че след смъртта на наследодателката на 5 страните през 2021 година М. Г. е посетила вилния имот в **, но не е успяла да влезе, тъй като ключалката на входната врата е била сменена. По този въпрос св. П. –син на Р. А., твърди, че и майка му не е имала ключ за имота, като имотът бил рядко посещаван. В същото време свидетелят заявява, че само майка му е ходила в имота.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни изводи. Във въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да водят до изводи, различни от тези на ХРС.

Предвид отправените от страните искания от въззивниците, следва да се приеме, че решението по извършването на делбата (способ) се обжалва в неговата цялост. В частта на решението по сметките, двете предявени от М. Г. претенции съставляват отделни искове. Р. А. атакува решението само в частта, в която е уважен искът срещу нея за обезщетение за лишаване от ползване на имот в **, т.е. искът по чл. 31 ал. 2 от ЗС за обезщетение за лишаване от ползване на апартамент в ** е влязло в законна сила като необжолвано и за него не следва да се излагат съображения.

Основният спорен въпрос по делото е относно основателността на направеното от Р. А. искане по чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на апартамента в **. Страните не спорят относно наличието на всички други предпоставки по чл. 349 ал. 2 от ГПК, извън последната – направилият искане за възлагане съделител на няма друго жилище. Страните са концентрирали доказването около въпроса за това – дали вилата в ** има характеристики на жилище. ХОС изцяло споделя мотивите на РС-Хасково, с които отговаря отрицателно на този въпрос, поради което препраща към тях на основание чл.