Решение № 57 от 29.06.2023, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Административно наказателно дело 97/2023
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 02.08.2023
- Състав
- Палмира Димитрова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 43 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179 ал.1 т.5 предложение 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 57 гр. ЛЕВСКИ, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И.ова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20234410200097 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. Д. К. адвокат от Софийска адвокатска колегия – пълномощник на И. М. К. от гр. Бяла против НП № 22-0938004429/20.12.2022 г. издадено от Началник сектор Пътна полиция в ОДМВР Плевен, с която моли да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
В жалбата се твърди, че настъпилото ПТП е вследствие на предприетите действия от водача на лек автомобил „***“, който не е подал сигнал, че ще предприема маневра за изпреварване, при което жалбоподателят е нямало как да разбере какво смята да направи. Твърди се, че нито в АУАН, нито в протокола за ПТП е отбелязано дали водачът на другия автомобил - „***“ с рег. № *** е подал своевременно светлинен сигнал, така, че същия да е бил видим и възприемчив от останалите участници в движението. Твърди се, че възприетата от наказващия орган фактическа обстановка не е обективна, а субективна, че се основава единствено на показанията на водача на лекия автомобил ***, че свидетелите Г. Д. и колегата му Д. Х. не са присъствали при реализирането на ПТП-то, а са констатирали вече настъпилия инцидент.
1
Твърди се, че при издаването на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което се състои в неправилното посочване от административно-наказващият орган на санкционна разпоредба като основание за налагане на административното наказание, като е наложено наказание глоба на основание чл. 179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 предложение 5 от ЗДвП, че предложение пето визира санкция при неспазване на правилата при „разминаване“, а санкцията на предложение 6 предвижда налагане на административно наказание на водач, който не спазва правилата за „изпреварване“, въз основа на която е следвало да бъде санкциониран жалбоподателят.
Твърди се, че при издаване на акта за установяване на административно нарушение е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалния закон, с което е нарушено правото за щита, че от страна на актосъставителя е допуснато грубо нарушаване на чл. 43 ал.2 от ЗАНН, съгласно който, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Твърди се, че в настоящия случай жалбоподателят е отказал да разпише акта, като това обстоятелство е удостоверено само с подпис, без да става ясно чий е подписа положен в АУАН и че неслучайно разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ЗАНН изисква освен подпис, в акта да бъдат отбелязани името и точния адрес на свидетеля, за да бъдат избегнати всякакви съмнения относно качеството на лицето положило подписа си. Твърди се, че посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и дава самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
Претендират се направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се явява и не се представлява. В придружителното писмо е изразил становище, че счита жалбата за неоснователна и е направил искане да бъде оставена без уважение.
Счита, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и съдържа всички задължителни реквизити.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Видно от представения по делото акт за установяване на административно нарушение, издаден на 08.12.2022 г. е, че същия е съставен срещу И. М. К. за това, че на 08.12.2022 г. в 14:30 часа в с. Българене на първокласен път номер 3 /Бяла-Ботевград“ в с. Българене, област Плевен улица Сливница срещу номер 30, с посока на движение към гр. Русе, като водач и управляващ лек автомобил марка *** с регистрационен номер *** извършва следното: Предприема изпреварване на товарен автомобил, като навлиза в съседна лява пътна лента за насрещно движение, без да се е убедил, че го изпреварва друго ППС – лек автомобил *** с регистрационен номер ***, в следствие на което се удрят странично. Реализира ПТП с материални щети /охлузени брони и врати/.
В акта е посочено, че водача заявява, че другия участник го е ударил.
Посочено е, че виновно е нарушил чл. 42 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП, като е изписан и словом текста, а именно – „предприема изпреварване без да се е убедил, че не го изпреварва друго ППС и реализира ПТП“.
Видно от отразеното в акта е, че нарушителя е отказал да подпише акта, като отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен с подписа на един свидетел – М. Д. К., която се е подписала и са изписани ръкописно ЕГН и адрес. /Това обстоятелство се установява от приложения на л. 8 от делото АУАН в оригинал/.
По делото е представено и издаденото въз основа на посочения по-горе АУАН наказателно постановление, с което за посоченото в акта нарушение на жалбоподателя на основание чл. 179 ал.2 във връзка с чл. 179 ал.1 т.5 предложение 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Д. Х. /актосъставител/, от показанията на който се установява, че за установяване механизма на настъпване на ПТП се извършва оглед на местоположението на двата автомобила, в присъствието на двамата участника на ПТП-то, че е извършен оглед и на следите, които са останали по пътното платно, че със служебните таблети се заснема снимков материал, след което се определя кой какви маневри е извършвал и се преценява кой е виновният водач за настъпване на ПТП-то. Свидетеля посочва, че за установеното нарушение е съставен акта.
Заявява, че възражението на жалбоподателя, че другият автомобил го е 3 ударил физически няма как да се служи при този механизъм на настъпване на ПТП, че не помни конкретния случай, но няма случай, при който при наличие на огледала и то технически изправни, водачът на автомобила да не може да възприеме идващите зад него и в двете ленти и че в случай, че липсват огледала и са технически неизправни, това е сериозна и опасна техническа неизправност, която води до спиране на автомобила от движение. На актосъставителя е предявен акта и същия заявява, че в настоящия случай вижда, че в акта не е отразена липса на огледала или неизправни такива.
В качеството на свидетел е разпитан и Г. Д. – свидетел при съставяне на акта. От показанията на св. Д. се установява, че помни случая, че във въпросния ден били назначени в наряд с младши автоконтрольор Д. Х., като по време на изпълнение на служебните си задължения получили сигнал от дежурната част за настъпило ПТП в с. Българене на главен път I-3, като им били дадени данните на автомобилите, марки и модел, номерата, след което се отправили към с. Българене. Свидетелят заявява, че на място установили водачите на автомобилите, помни, че извършили проби за алкохол на водачите, които били отрицателни и по описание на самата обстановка от водачите е съставен акт. Свидетелят заявява, че водачът на когото е съставен акт е казал, че е започнал изпреварване на товарен автомобил, като не е видял изпреварващия в този момент автомобил „***“, след което се удрят и реализират ПТП с материални щети, след което се оттеглят, защото предстои завой, не са останали на мястото. Свидетелят заявява, че и двамата водачи са показали мястото на ПТП-то, където се е случило, като водачът, на който е съставен акта е имал възражения и не е бил съгласен с констатираното нарушение, че той е виновен. Свидетеля заявява, че са видели удара как е, че са били много минимални щети, които са заснети с работната станция, таблет, че е съставен акт на господина и протокол за ПТП. Заявява, че и двамата водачи казват една и съща обстановка, че „той тръгва да изпреварва товарен ТИР и не е видял другия водач“. Свидетелят заявява, че жалбоподателя не се е убедил, че в този момент друг автомобил е започнал да изпреварва, и като започва маневра за навлизане в насрещното платно, тогава става съприкосновението между водачите. Свидетелят е категоричен, че и двамата водачи заявяват едно и също за случилото се, че и двамата водачи казват, че жалбоподателя започва да изпреварва, тогава другия го удря, като удара е вече, когато задният автомобил е почти до жалбоподателя и няма как да се 4 получи този удар, ако вече не е предприета тази маневра за изпреварване.
Свидетелят обяснява, че жалбоподателя няма как да види мигача на изпреварващия автомобил, защото мигачът е ляв и се пада от външната страна на изпреварвания автомобил, а огледалото вижда дясната част на изпреварващия го автомобил и вият мигач няма как да бъде възприет, тъй като се пада далеч от видимостта на огледалото. Свидетелят заявява, че няма как да видят дали изпреварващия автомобил е бил пуснал мигача, тъй като когато са посетили мястото в по-късен момент, след настъпилото ПТП, и няма как да разберат кой от двамата водачи казва истината, относно пуснатнепуснат мигач, но както бе посочено по-горе свидетеля подробно обяснява защо е възможно пуснат ляв мигач да не се възприеме от водача на изпреварвания автомобил. Свидетеля завява, че при започване на маневрата, водачът който ще я извършва трябва да се убеди, че няма да създаде предпоставки за ПТП за автомобила пред него, зад него и до него, което е ясно записано в закона.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че по делото по един безспорен начин е установена от фактическа страна, че на 08.12.2022 г. в 14.30 часа в с. Българене на първокласен път номер 3 /Бяла-Ботевград“ в с. Българене, област Плевен на улица Сливница срещу номер 30, с посока на движение към гр. Русе, жалбоподателя като водач и управляващ лек автомобил марка *** с регистрационен номер *** предприема изпреварване на товарен автомобил, като навлиза в съседна лява пътна лента за насрещно движение, без да се е убедил, че в този момент не го изпреварва друго ППС. В резултат на предприетата маневра за изпреварване от жалбоподателя е реализирано ПТП с вече започналия преди това да изпреварва – лек автомобил *** с регистрационен номер ***. В резултат на реализираното ПТП са причинени материални щети /охлузени брони и врати/.
След реализиране на ПТП-то на мястото бил извикан екип от „Пътна полиция“, който посетил мястото и след изслушване на обяснението на двамата водачи, оглеждане на пътната обстановка и щетите по автомобилите на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение в присъствието на двамата водачи и на свидетеля М. Д. К., като жалбоподателя отказал да подпише акта, който отказ бил удостоверен от подписа на свидетелката М. К. /с посочени в акта три имена, адрес и ЕГН/, бил съставен протокол за ПТП и били заснети щетите по двата автомобила.
5
Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, които са еднопосочни, взаимно се допълват и съответстват и на представения по делото АУАН, протокола за ПТП и снимковия материал. В настоящото производство не е оборена презумпцията за доказателствената сила на акта по чл. 189 ал.2 от ЗДвП и акта е редовно съставен.
По делото не са представени каквито и да било доказателства, оборващи описаните факти.
Посоченият в акта за нарушен текст на чл. 42 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП задължава водача преди да предприеме изпреварване да се убеди, че не го изпреварва друго ППС. В настоящия случай видно от приетата фактическа обстановка жалбоподателя не е сторил това и е предприел изпреварване, с което е извършил нарушението, за което му е съставен АУАН.
Видно от обжалваното НП е, че със същото на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 във връзка с чл. 179 ал.1 т. 5 предложение 5 от ЗДП, а именно глоба в размер на 200 лв.