Решение № 1230 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110152384 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „.......... ЕАД срещу Ж. Г. Я., ЕГН **********, в която се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „....................., тъй като между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2022 г. - 30.10.2022 г. е доставял топлинна енергия на стойност 732,68 лева, която ответникът не е заплатил, поради което е изпаднал в забава и дължали мораторна лихва на стойност 45,16 лева, за периода от 02.07.2022 г. до 12.04.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26751/23 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Претендира присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с изрични указания за последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК на 03.09.2025 г.

С молба от 07.11.2025 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно 1 право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 3 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на топлоснаден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите в проведеното съдебно заседание писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

По отговорността за разноски:

С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е 2 доказал сторени разноски в размер на 75 лева за д.т. и 100 лева за юрк. възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 26751/23 г. по описа на СРС, 24 състав. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, от които 50 лева – юрк. възнаграждение и 25 лева – д.т.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж. Г. Я., ЕГН **********, дължи на „.......... ЕАД, ЕИК .........., сумата от 732,68 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.10.2022 г., ведно със законната лихва от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 45,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 02.07.2022 г. до 12.04.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23751 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ж. Г. Я., ЕГН **********, да заплати на „.......... ЕАД, ЕИК .........., сумата от 175 лева, представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство и 75 лева, представляващи съдебни разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3