Решение № 1704 от 27.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1704 гр. Русе, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520106730 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК вр. чл.92 ЗЗД вр. чл. 234, ал.2, т.1 КТ и чл.86 ЗЗД от „ЕМЦ ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД, гр. Русе против П. Д. Р. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 672,00 лв., представляваща дължима неустойка по договор за обучение от 19.06.2022 г., поради прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на служителя преди изтичане на срока, посочен в договора за обучение, за който служителят се е задължил да остане на работа при работодателя след приключване на обучението, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №5106/2024 г. на РРС.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 71/20.11.2018 г. и по време на неговото действие са сключили договор за обучение от 19.06.2022 г., по силата на който ищецът се задължил да поеме разходите за обучение на служителя за придобиване на квалификация. Ищецът твърди, че е заплатил за обучението на ответницата такси за обучение в полза на РУ „Ангел Кънчев“ в размер на 960 лева и в полза на „РАИС“ ООД в размер на 2400 лева с ДДС. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 326, ал.1 КТ, по инициатива на служителя. Съгласно Раздел IV, чл.1 от договора за обучение при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на служителя преди изтичане на срока по раздел III от договора, какъвто бил настоящият случай, служителят дължал неустойка в размер на 20% от стойността на разходите за обучението, 1 която следвало да бъде заплатена в 7-дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Ответницата не изплатила дължимата неустойка, поради което по молба на ищеца било образувано ч.гр.д. №5106/2024 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Ответницата подала в срок възражение по чл.414 ГПК и съдът по заповедното производство указал на заявителя да предяви иск, в изпълнение на което ищецът инициирал настоящото исково производство.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Основава възраженията си на твърдения, че е подписала рамков договор за придобиване на квалификация, без конкретно посочени параметри. Оспорва автентичността на приложения от ищеца договор с РУ „Ангел Кънчев“, като счита, че е подправен чрез изтриване на цифрата „2“ в чл.1 относно броя обучавани служители.

Заявява, че обучението е проведено на двама служители на работодателя. Оспорва ищецът да е извършвал разходи в полза на „РАИС“ ООД за провеждане на обучение. Заявява, че и при двете обучения е изпълнявала задълженията си по чл.228б КТ.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №5106/2024 по описа на РРС ищецът в качеството си на кредитор е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу П. Д. Р. за сумата 672,00 лв., представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2024г. до окончателното й изплащане, 25 лева – заплатена държавна такса и 480лева – адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът е следвало да докаже при условията на главно и пълно доказване основанието за дължимостта на сумата, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5106/2024 г. по описа на РРС /сключен договор за повишаване на квалификацията със съответните реквизити по чл.234 КТ, провеждане на обучение на служителя в изпълнение на този договор, извършване на разходи от работодателя за обучението на служителя в твърдения размер, прекратяване на трудовото правоотношение от служителя преди изтичане на уговорения срок съгласно договора за обучение/, както и размера на претенциите си за неустойка, а ответникът е следвало да докаже насрещните си възражения.

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства по делото, че страните са били в трудово правоотношение в периода от 20.11.2018 г. до 10.04.2024 г. От приложения по делото трудов договор № 71/20.11.2018 г. е видно, че ответницата е заемала длъжността инженер – конструктор в ищцовото дружество по безсрочен трудов договор.

Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 13/10.04.2024 г., считано от 2

11.04.2024 г. на осн. чл.326, ал.1 КТ, по инициатива на служителя, с предизвестие. Между страните е бил сключен и договор за обучение от 19.06.2022 г., по силата на който работодателят се е задължил да поеме разходите за обучението на служителя, като заплати на обучителната институция дължимите такси и разноски за обучението, а служителят се е задължил за остане на работа в „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД и структурите му след приключване на обучението за срок от три години. Съгласно раздел IV, чл.1 от договора за обучение, при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на този срок с или без предизвестие от страна на служителя или по негова вина или инициатива, той е длъжен да възстанови на работодателя всички изразходени суми за обучението и да му заплати неустойка в размер на 20% от стойността на разходите по обучението. По делото не се оспорва, че ответницата П. Р. е участвала в обучения за придобиване на квалификация, както следва: Курс CAD/CAM системи в РУ „А.Кънчев“ и обучение „Работа на струг Т350“ в „РАИС“ ООД, провеждани през работното време на служителя. Ищецът е представил по заповедното производство договор от 16.06.2022 г., сключен между ищцовото дружество и РУ „Ангел Кънчев“, за провеждане на обучение за повишаване на квалификацията на тема:

„Програмиране на стругови машини с ЦПУ“ – 12 часа на служители на „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, ведно със списък на лицата, които ще се обучават на тема: CAD/CAM системи-2“, в който фигурира единствено името на ищцата П. Р., при договорена цена на обучението 960 лева. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила съдържанието на чл.1 на договора между „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД и РУ „Ангел Кънчев“, твърдейки, че е виждала договора и според действителното му съдържание обучението е с продължителност 12 часа и е предназначено за двама служители. Видно от представените от трето неучастващо по делото лице – РУ „Ангел Кънчев“ документи – договор от 16.06.2022 г.

/л.53/, списък на обучените лица към договора, план сметка и регистър на издадени удостоверения за успешно преминато обучение в курс „Програмиране на стругови машини с ЦПУ – I част“, фактура № 3000004915/21.06.2022 г. и извлечение по сметка /л.53-68/, посоченото обучение за повишаване на квалификацията е проведено на двама служители на ищцовото дружество – П. Р. и А.А. /което обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. Г.Г. /, за което на обучените лица са били издадени съответните удостоверения за преминато обучение и работодателят е заплатил на университета възнаграждение в общ размер на 960 лева. Въз основа на изложеното съдът приема за достоверно съдържанието на документите, представени от РУ „Ангел Кънчев“, според които обучението за повишаване на квалификацията не е проведено индивидуално на ответницата, а на двама служители на ищеца, при общо заплатено възнаграждение на университета в размер на 960 лева, който не е обусловен от броя на обучаваните лица съгласно представените договор и план сметка. По заповедното производство по ч.гр.д. № 5106/2024 г. е приложена фактура № 0000025637/10.04.2024 г., издадена от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД на стойност 2000 лева за разходи за обучение за работа на струг Т350 от „РАИС“ ООД. Ответницата в отговора на исковата молба е оспорила наличието на уговорка между работодателя и „РАИС“ ООД за заплащане на нейното обучение за работа със струг, който „РАИС“ ООД е следвало да достави на „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД. Ищецът е представил по делото договор от 3

12.11.2021 г. между „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД и „РАИС“ ООД, който е частен диспозитивен документ и няма достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК. Предмет на договора е доставка, пускане в експлоатация и обучение на служители за работа със стругова машина с ЦПУ Т350. В чл.2.1. на договора е посочена поотделно цена на машината 121 000 лева без ДДС и цена за обучение на един служител 4000 лева без ДДС. Съдът установи, че съдържанието на чл.2.1. от посочения договор не кореспондира на съдържанието на фактури № 0000006223/22.02.2022 г. /л.71/ и № 0000006417/30.06.2022 г. /л.72/, според които основание и предмет на сделката е струг Т350, при цена 121 000 лв. без ДДС /145 200 лв. с ДДС/, в която не е включено обучение на служители за работа с машината. Със становище по делото ответницата е оспорила посочения договор, като е възразила, че същият е създаден за нуждите на процеса и е оспорила датата му. Ответникът не е ангажирал доказателства за доказване на неговата достоверност и истинност. Предвид изложеното съдът счита, че по делото не е доказано извършване на разход от работодателя в размер на 2400 лева с ДДС в полза на „РАИС“ ООД за обучение на служителя П. Р. за работа със струг Т350, в изпълнение на договора за обучение от 19.06.2022 г.

От показанията на свид. Г.Г., бивш пряк ръководител на ответницата при работодателя „ДМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, се установява, че през 2022 г. и 2023 г., на два пъти ответницата е била изпратена за няколко дни в командировка в гр. Пазарджик във връзка с новозакупен струг от „РАИС“ ООД, за провеждане на обучение, заедно с друг служител, оператор на струга. Свидетелят сочи, че в условията на договора за доставка на машината се съдържала клауза за обучение на служители както в гр. Пазарджик, така и в гр.

Русе, при нейното инсталиране. Според свидетеля собственикът определял служителите, на които да бъдат проведени обучения за работа със съответните машини. Свидетелят твърди, че П. Р. е преминала и обучение в РУ „Ангел Кънчев“, заедно с друг служител, със знанието на работодателя, във връзка с което е била освобождавана от работа от свидетеля Ганчев като неин пряк ръководител, по предварителна уговорка с работодателя. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични, непротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства по делото.

По делото не са събрани други, относими към предмета на настоящото производство доказателства.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Исковата молба е предявена от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД в указания от съда по заповедното производство срок по чл.415, ал.1 ГПК, като се претендират вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, с оглед на което предявените искове са допустими.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Съгласно чл.234, ал.1 КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), а според ал.2, с 4 договора се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Съгласно ал.3 на чл.234 от КТ, с договора страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението за работа за определен срок при същия работодател.