Решение № 378 от 06.12.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Враца, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200203 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на С. Г. С. от с.***** против НП№ 27/25.01.2023 г. на Зам.Министъра на земеделието, с което за извършено нарушение по чл.2, ал.3, вр.ал.1 и 2 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 ППЗОЗЗ, на жалбоподателката е наложено административно наказание –глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.41, ал.2,т.2 ЗОЗЗ. В жалбата поддържана и в с.з., се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна по жалбата, чрез упълномощен процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП, с молба за потвърждаването му.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

Настоящата жалбоподателка се легитимира като съсобственик на съответни иделни части от поземлен имот №036007 по картата на 1 възстановената собственост в землището на с.*****, с площ от 2000 кв.м. земеделска земя, заедно с лицето –втори съсобственик- Г.И. С.. Процесният имот е бил придобит от съпруга на жалбоподателката –И.Г. С. по силата на решение от 10.02.2000 г. по гр.д.№933/99 г. на ВРС, влязло в законна сила на 25.02.2000 г., с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба от 05.11.98 г. Тъй като имота е придобит по време на брака, същият е в режим на СИО и настоящата жалбоподателка е станала съсобственик на въпросния имот заедно със сина си Г.С. по наследство, след смъртта на И.С. на 27.10.21 г.

Преди това обаче, още приживе наследодателят и първоначален собственик на процесния имот И.С. е бил задействал съответни процедури за промяна на предназначението на земеделския процесен имот, по който повод е имало издадени съответни административни актове, в т.ч. Заповед №1636/28.10.15 г. на кмета на Община-Враца, с която на основание чл.129, ал.2, вр.чл.134, ал.2,т.6 ЗУТ е одобрен ПУП за промяна на предназначението на процесния земеделски имот и образуване на нов урегулиран поземлен имот за жилищно строителство. След влизане в сила на това решение е било издадено и Р№12/10.12.15 г. на комисията по чл.17, ал.1,т.1 ЗОЗЗ към ОД“Земеделие“-Враца, с което е променено предназначението на процесния имот за изграждане на обект „жилищно строителство“ в землището на с.*****. След влизане в сила на горепосочените административни актове, в съчетание и с други такива-разрешение за строеж на селскостопанска сграда №108/08.06.2001 г., изработени за нея архитектурни проекти и протокол за откриване на строителна площадка от 20.06.2001 г., първоналаният собственик И.С. е и предприел построяване на съответни сгради в имота.

След смъртта на първоначалния собственик и по повод подадено от наследниците му искане за промяна в предназначението на ползване на горепосочения имот, на 21.11.22 г. служители на комисията по чл.17, ал.1,т.1 ЗОЗЗ към ОД“Земеделие“-Враца между които и св.Х.Х. извършили проверка на място в същия, при която било констатирано, че в имота има построени еднофамилна жилищна сграда на два етажа, сграда за отглеждане на животни, гараж, и навес с положена бетонова настилка. Въпросното състояние на имота е заснето с последващо приложен към преписката снимков материал на СД носител.

2

На 01.12.22 г. св.Х.Х. съставила АУАН№28/01.12.22 г. срещу жалбоподателя за нарушение по чл.2, ал.3, вр.ал.1 и 2 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 ППЗОЗЗ за това, че „на 21.11.22 г. Ст.С. използва земеделска земя за незамеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й като в имота са построени обекти...: има еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от около 100 кв.м. на два етажа, сграда за отглеждане на животни с площ от около 22 кв.м., гараж с площ от около 15 кв.м. и построен масивен навес с бетонова настилка...имота е облагороден и в него има положена бетонова настилка...“.

Въз основа на горепосочения АУАН и при идентично словесно и цифрово описание на извършеното деяние, е било издадено атакуваното НП, с което на основание чл.41, ал.1,т.2 ЗОЗЗ, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500 лв.

Съгласно свидетелските показания на ангажирания от жалбоподателката св.И.С. /които не са оборени от ответната страна и напълно кореспондират с останалите писмени доказателства по делото/, наличните в процесния имот сгради са били построени от И.С. още в периода 2016-2017 г.

Изложените до тук фактически обстоятелства, свързани със статута на процесния имот като земеделска земя, предходно осъществяваните процедури за промяна на предназначението й и издавани административни актове за възможни строежи, легитимацията на жалбоподателката като нейн законен съсобственик по наследство и СИО, и състоянието на имота към момента на извършване на проверката от контролните органи на 21.11.22 г.-наличие на определена форма на застрояване, но и че това застрояване е било налично преди придобиване собствеността на имота по наследство от жалбоподателката, в случая се установяват еднопосочно от всички приобщени по делото доказателствени източници, а именно/ цитираните св.показания на Х.Х. и И.С., цитираните съдебни решения и административни актове, удостоверение за наследници, скица на имота, приложен снимков материал, както и останалите материали по преписката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в законово 3 предвидения преклузивен срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, тъй като в производството по установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати множество съществени нарушения на процесуалния и материален закон, а именно:

Според процесните АУАН и НП, поведението на жалбоподателката е квалифицирано по чл.2, ал.3, вр.ал.1 и 2 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 ППЗОЗЗ. Съгласно чл.2, ал.1 ЗОЗЗ, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.Съгласно чл.2, ал.2 ЗООЗ, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, а според ал.3 на разпоредбата, промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и ред, определени с този закон. Според чл.3, ал.2 ППЗОЗЗ, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл.2, ал.4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране.

Същевременно санкционната норма на чл.41, ал.1 ЗОЗЗ предвижда отговорност за физическите лица, които:-според т.1- извършват дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя, а според т.2- лицата, използващи земеделска земя за незамеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й.

При така цитираното съдържание на посочените в АУАН и НП за нарушени правни норми от закона е очевидно, че същите не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделските земи, а единствено уреждат статута и правното положение на земеделските земи и следователно не могат да бъдат нарушени. От друга страна жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност за използване на земеделска земя без разрешение за промяна на предназначението й, като в имота е имало извършено застрояване, което деяние /евентуално застрояване/ пък не е предмет на забраната по чл.3, ал.2 ППЗОЗЗ и на чл.41, ал.1,т.2 ЗОЗЗ. В този смисъл и процесните АУАН и НП се явяват изначално незаконосъобразни, 4 поради несъставомерност на евентуалното поведение на жалбоподателя по предявеното цифрово обвинение.

На следващо място, видно от цялостното съдържание на процесния АУАН и според горецитираното му съдържание, същият фактически съдържа само дипозитивна част, но не и обстоятелствена, което е в грубо нарушение на чл.42,т.3 и т.4 ЗАНН, изискващ пълно, точно и изчерпателно изложение на всички обстоятелства, очертаващи обективните и субективни признаци на вмененото нарушение и на обстоятелствата, при които същото е констатирано. Впоследствие в издаденото въз основа на този акт НП, АНО също само е възпроизвел дословно диспозитивната му част, с лека техническа поправка в идентификационния номер на процесния имот. Оттук нататък и вместо надлежно изложение на съответните фактически обстоятелства очертаващи обективните и субективни параметри на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е установено, АНО само е проследил и преразказал съдържанието на приобщените по преписката доказателствени източници, с последващо цитиране на приложените/неприложени правни норми.

На следващо място, в процесните АУАН и НП се твърди, че жалбоподателката е осъществила вмененото нарушение чрез форма на изпълнителното деяние „използване“ на процесния земеделски имот, в който е констатирано наличие на определено застрояване без разрешение.

Очевидно е, че понятията „използване“ и „извършване на строителство“ в земеделска земя не са идентични. Въпреки това в процесните АУАН и НП, липсват нарочни констатации за това, че жалбоподателката лично и непосредствено е осъществила констатираното в имота застрояване. Вместо това е посочено само, общо и схематично, че към момента на проверката имота е застроен. Дори и да се приеме чрез недопустимо процесуално тълкуване, че актосъставителят и АНО са имали предвид, че жалбоподателката лично и непосредствено е извършила въпросното застрояване, то тогава в АУАН и НП би следвало да се посочат съответни данни и обстоятелства за такова нейно конкретно поведение, съответно и време-/дата или период на осъществяване на това поведение, с оглед последваща правна преценка на давностните срокове по чл.80, ал.1 НК, вр.чл.11 ЗАНН и чл.34 ЗАНН. В случая това не е направено.

5

На последно място и извън всичко изложено по-горе относно процесуалната и материално-правна незаконосъобразност на процесните АУАН и НП, съдът отбелязва и следното:

В процесния случай от страна на АНО по никакъв начин не се установи, че жалбоподателката извън качеството си на законен съсобственик на идеални части от процесния земеделски имот, придобит по наследство, считано от 27.10.21 г., към момента на последващо проведеното настоящо административно-наказателно производство, е осъществявала действия по използване, в т.ч. и застрояване на този земеделски имот в нарушение на чл.3, ал.2 ППЗОЗЗ. Напротив, установи се, че при съставяне на АУАН и НП, актосъставителят и АНО са ангажирали отговорността й само на база предположение и презмпция за извършителство на строителните действия от нейна страна, само в качеството й на съсобственик и то по наследство, но не и на база други обективно съществуващи и събрани доказателства. Нещо повече, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства от страна на жалбоподателката, въпросните предположения и твърдения бяха и категорично оборени. В този смисъл и обжалваното НП се явява изцяло необосновано.

Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

При формиране на гореизложените си правни изводи, настоящият съдебен състав отчете и наличната съдебна практика по подобни казусинапр.Р№401/29.09.21 г. по КНАХД№341/21 г. на АС-монтана, Р№147/07.07.22 г. по КНАХД№150/22 г. на АС-Кюстендил, Р№28/25.02.22 г. по КНАХД№10301/21 г. на АС-В.Търново и др.