Решение № 731 от 16.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20233100500793 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 19409/14.03.2023г. от Р. Б./ R. B., родена на **/**/**** г. с ЛИЧЕН НОМЕР ********** и Д. Г./ D. G., роден на **.**.****г. с ЛИЧЕН НОМЕР ********** срещу решение №534/20.02.2023г., постановено по гр. дело №20213110106494 на Варненския районен съд, с което са осъдени въззивниците да заплатят при условията на солидарност на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК: 121830616, със съдебен адрес за призоваване: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик" №92, следните суми, дължими на основание Договор за кредит за текущо потребление от 02/10/2019 г., сключен между Банка ДСК АД от една страна, като кредитор и Р. Б./ R. B., от друга страна, като кредитополучател, и Договор за поръчителство от 02.10.2019г., сключен на Д.

Г./ D. G., а именно обща дължима сума по кредита към 05/05/2021г. в размер на 14280,52 лева, от които: 13070,71 лева, неплатена главница, 904,96 лева, неплатена редовна /възнаградителна/ лихва натрупана за периода от 02/06/2020 г. до 04/05/2021 г., 304,85 лева, неплатено обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава), натрупано за периода от 05/02/2020г. до 1

04/05/2021г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на настоящия иск – 05.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит. Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит, тъй като няма данни относно начина на формиране на ГПР и какви разходи и допускания включва във връзка с кредитното правоотношение/клаузата не е ясна и разбираема съгласно чл.10, ал.1 от закона/.

Договорът за поръчителство също е нищожен, тъй като в него е посочена само сумата за главница, но не и лихви, неустойки и разноски, както и техния размер.

По отношение и на двата договора не са спазени и чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.20 от Закона за потребителския кредит, което ги прави недействителни.

Поддържа се възражението за неравноправност на клаузите т.8., т.8.1 и т.9 от договора за кредит досежно договорната лихва, че същите не са ясни и поднесени на разбираем език. За неравноправни се считат и клаузите за наказателната надбавка.

Твърди се, че клаузите за договорна лихва и наказателна надбавка са нищожни поради противоречие с добрите нрави, в частност за договорната лихва поради това, че надвишава трикратния размер на законната лихва, а за наказателната надбавка поради нахвърляне на размера на законната лихва.

По изложените съображения моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Банка ДСК" АД, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Договорът за кредит и договорът за поръчителство са действителни. Не са налице твърдяните пороци на договорите, както и на отделни техни клаузи, в това число и неравноправност.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди 2 първоинстанционното решение.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез особения си представител. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от „Банка ДСК” АД срещу Р. Б. и Д. Г. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците при условията на солидарност да заплатят 13070.71 лева, представляваща неплатена главница, сумата от 904.96 лева, представляваща неплатена редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 02.06.2020г. до 04.05.2021г., сумата от 304.85 лева, обезщетение за забава, натрупано за периода от 05.02.2020г. до 04.05.2021г., всичките суми дължими по договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2019 г. и договор за поръчителство от 02.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди се, че е сключен договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2019г., по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на Р. Б. кредит в размер на 17500.00лв., която сума е следвало да върне на 30 месечни погасителни вноски, при 7.6 % възнаградителна лихва. Кредитът бил усвоен по посочената в договора разплащателна сметка.

Поради неплащане на 12 месечни вноски на основание т.18.2 от Общите условия, при допусната забава над 30 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.

С подаване на исковата молба банката отправя покана за изпълнение и изявление за предсрочна изискуемост.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, да осъди ответниците да заплатят процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответниците в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения им особен представител, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит. Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, 3 т.10 от Закона за потребителския кредит, тъй като няма данни относно начина на формиране на ГПР и какви разходи и допускания включва във връзка с кредитното правоотношение/клаузата не е ясна и разбираема съгласно чл.10, ал.1 от закона/.

Договорът за поръчителство също е нищожен, тъй като в него е посочена само сумата за главница, но не и лихви, неустойки и разноски, както и техния размер.

По отношение и на двата договора не са спазени и чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.20 от Закона за потребителския кредит, което ги прави недействителни.

Прави се възражението за неравноправност на клаузите т.8., т.8.1 и т.9 от договора за кредит досежно договорната лихва, че същите не са ясни и поднесени на разбираем език. За неравноправни се считат и клаузите за наказателната надбавка.

Твърди се, че клаузите за договорна лихва и наказателна надбавка са нищожни поради противоречие с добрите нрави, в частност за договорната лихва поради това, че надвишава трикратния размер на законната лихва, а за наказателната надбавка поради нахвърляне на размера на законната лихва.

По изложените съображения моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че е сключен договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2019г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитодател се е задължила да предостави на Р. Б., като кредитополучател сумата от 17500.00лв. със срок за издължаване 30 месеца на 29 равни месечни вноски от по 642.34лв. и 30 -та вноска в размер на 525.63лв., в които се включват главница и лихва. В чл.9 е посочено, че ГПР се равнява на 8.40%. Съгласно чл.8 кредитът се олихвява с променлив лихвен процент 7.60% или 0.02% на ден. Кредитът е обезпечен с 4 договор за поръчителство от 02.10.2019г. между банката и Д. Г..

От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че кредитът е усвоен по разплащателна сметка, поради което съдът приема, че е сключен процесния договор.

След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на кредитодателя, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответниците, като физически лица се явяват потребители на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа.

Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма с шрифт не по - малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.19 съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. В общите условия в чл.9.1 и в погасителния план е посочен годишния процент на разходите, който е в размер на 8.40%, начина на формирането му. Той включва 7.6% лихва, 100.00лв. такса, ведно с описаните допускания, съгласно чл.11, ал.1, т.10.

Погасителния план е подписан от страните и същият съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и на допълнителните разходи, което е в съответствие с чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит.

Следователно оплакванията на въззивниците в тази връзка следва да 5 бъдат счетени за неоснователни.

Предвид горното се налага извод, че процесният договор за кредит не страда от цялостна недействителност на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

За определяне на размера на дължимите главница, договорни и наказателни лихви съдът намира, че следва да се произнесе по направените възражения за неравноправност, както и по въпросите за които следи служебно. Основателността на тези възражения ще доведе до друг размер на главници, лихви и такси, който пък ще намери отражение при погасяване на задълженията по реда на чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗД.

По въпроса за наличието на неравноправни клаузи, настоящият състав констатира следното:

Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 от ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

В процесният договор в чл.8, 8.1 и чл.9, както и в общите условия в чл.7.1, чл.7.2, чл.7.3 са разписани размера на променливия лихвен процент, как е формиран, условията за неговото изменение. Клаузите не са индивидуално договорени, но същите не страдат от порок противоречие със закона, в частност на Закона за защита на потребителите поради неравноправност.