Определение № 3687 от 14.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3687 гр. София, 14.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20248002100800 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. А. И., с адрес в гр. Ямбол, чрез адв. Р. М., против решение № 65 от 22 май 2023 г., постановено по в.гр.д.

№ 170/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което след частична отмяна на решение № 41 от 29 декември 2020 г., постановено по т.д. № 79/2019 г по описа на Окръжен съд - Ямбол, като краен резултат ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да плати на И. сумата от 16000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от телесна повреда, причинена при пътнотранспортно произшествие на 22.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2019 г. до окончателното плащане, а искът е отхвърлен до размера от 50000 лева.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че механизмът на процесното пътнотранспортно произшествие и вината на водача на лекия автомобил Динев са били безспорно доказани по делото. Установено било, че ако лекият автомобил се е движил със скорост от 68 км/ч вместо с 88 км/ч, е можело да се предотврати процесното произшествие. Доказвало се и че получените от И. увреждания са в причинно-следствена връзка с него, довели са до временно ограничаване на физическата активност на пострадалия, изисквали са оперативни процедури с голям обем и сложност, и интензивна постоперативна реанимация, както и че той ги е понесъл изключително тежко.

Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият е пътувал в каруца, която не е била оборудвана със светлоотразители и светлини през нощта, нито е имал светлоотразителна жилетка. Оборудването на каруцата със светлоотразители обаче било задължение на водача й, а и не можело да се 1 презюмира, че пострадалият трябва да знае как е следвало да бъде оборудвано пътнопревозно средство с животинска тяга. Неправилно съдът приел, че И. на собствена отговорност с качването си да пътува в каруцата приема риска от нарушения на водача й. Задължението за носене на светлоотразителна жилетка се отнасяло до водача, но не и до другите пътуващи в превозното средство с животинска тяга. Освен това, за да се приеме наличие на съпричиняване, следвало да се установи, че ако пострадалият е бил със светлоотразителни дрехи, произшествието не би настъпило, а това не се установявало по делото.

Самото възражение за съпричиняване не било изрично и конкретно въведено от ответната страна в отговора на исковата молба, но съдът го разгледал. От друга страна, въззивният състав не се произнесъл по всички направени възражения във въззивната жалба относно обосноваването на съпричиняване.

Съдът не взел предвид и целия събран по делото доказателствен материал и го тълкувал превратно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В отговор на касационната жалба ответникът ЗАД „Армеец“ АД, със седалище в гр. София, представлявано от юрк. Л. М., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.

С. А. И. е подал чрез адв. Р. М. и касационна жалба срещу решение № 138 от 13 октомври 2023 г., постановено по в.гр.д. № 170/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас по реда на чл. 250 ГПК, с което е отхвърлена молбата на касатора за допълване на решение № 65 от 22.05.2023 г. по делото, като ЗАД „Армеец“ АД бъде осъдено да заплати на И. законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 07.11.2018 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че съдът е сезиран с иск за определяне на справедлив размер на застрахователно обезщетение за репариране на неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от пострадалото лице, както и с акцесорен иск за присъждане на законна лихва, считано от датата на поканата до застрахователя, 07.11.2018 г., до окончателното плащане. Съдът приел за основателен акцесорния иск за изтекла лихва, считано от 07.02.2019 г., като го е отхвърлил за периода 07.11.2018 г.-07.02.2019 г. За да определи началния момент на дължимост на законната лихва, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, регламентираща краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по предявена претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Неправилно бил формиран извод за дължимост на законната лихва след изтичането на посочения в разпоредбата тримесечен срок. В действителност за дължимостта на законната лихва били налице различни хипотези, посочени в чл. 429, ал. 3 КЗ, и в тежест на страната било да установи наличието на някоя от тях, за да може съдът да прецени от коя начална дата следва да се присъди лихвата. В конкретния случай било установено, че пред 2 застрахователното дружество е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 07.11.2018 г., който следвало да бъде и началният момент за изчисляване на лихвата за забава върху главницата. В съдебния акт с присъждане на законната лихва от друг произволен момент се стигнало до неправилно приложение на материалния закон и до противоречие с практиката на ВКС. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба ЗАД „Армеец“ АД е подал чрез юрк. Л. М. отговор, в който излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество.

По делото е установено, че на 22.08.2018 г. около 21:06 ч. при километър 7 в отсечката между разклона на мотел „Екатерина“ и с.

Веселиново лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ В 1295 НХ с водач Динко Динев се е движил в посока Ямбол към село Веселиново със скорост от около 88 км/ч в дясна лента на пътя. По данни от Националния институт по метрология и хидрология за часа на залеза на процесната дата е направен извод, че към този час е настъпила тъмната част на денонощието. Попътно пред автомобила в прилежащия на пътя десен банкет се е движила и каруца с впрегнат кон със скорост около 12 км/ч, управлявана от И. А., в която са пътували петима души, в т.ч. и ищецът С. И.. Каруцата е била небоядисана с ярък сигнален цвят, без светлоотразителни знаци, без сигнален светлинен източник и водачът не е носел светлоотразителна жилетка. В един момент каруцата се е насочила косо наляво спрямо първоначалната траектория и тогава автомобилът я е застигнал и я е ударил в задната част, вследствие на което каруцата е напуснала платното за движение отдясно и дървените й части са се разрушили. От приетата по делото експертиза е установено, че на 1,5 км преди мястото на произшествието по посока на движение на превозните средства е имало поставен забранителен знак В10 – забранено влизането на пътнопревозни средства, теглени от животни, а преди Т-образното кръстовище на мотел „Екатерина“ на пътя е имало поставени пътни знаци – А 28 – път отляво без предимство, и В 26 – забранено движението със скорост по-висока от 60 км/ч, която забрана отпада в участъка от пътя, на който е настъпило произшествието. Вещото лице е посочило, че дистанцията между каруцата при навлизането й на платното и на лекия автомобил възлиза на 128,8 м., и тъй като каруцата не е попадала в зоната на осветеност пред автомобила, който се е движил на къси светлини, водачът не е имал техническа възможност да я възприеме и да реагира. При управление на автомобила на дълги светлини каруцата е била видима за водача и същият би могъл да я възприеме и да реагира за аварийно спиране.

Вследствие на удара ищецът е получил фрактура на ляво бедро – средна телесна повреда с хематом в меките тъкани в региона на фрактурата.

Транспортиран е бил с линейка в МБАЛ „Св. Пантейлемон“ – гр. Ямбол, 3 където е било извършено оперативно наместване и интрамодуларна стабилизация на фрактурата, а след два месеца и втора операция за отстраняване на застопоряващия винт и динализация на пирона. Според изслушаната медицинска екпертиза, първите няколко дни след операцията пострадалият е изпитвал най-интензивни физически, психически и емоционални страдания. Възстановяването е протичало около 6 месеца, като пълното самостоятелно придвижване без помощни средства започнало след това. При извършения медицински преглед на ищеца е установено, че той е в пълен двигателно-активен работоспособен статус с възстановен изцяло обем на мускулатурата и обем движения на крайника, без бъдещи последствия от травмата. Относно постоперативния белег при изслушването на ищеца по реда на чл. 200 ГПК е установено, че същият не предизвиква никакъв физиологичен и биомеханичен проблем, и само притеснения от естетично естество са основания за извършване на операция за заличаване на белега. За установяване на неимуществените вреди съдът е събрал и свидетелски показания.

По делото се установява още, че ответникът-застраховател е получил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение на 07.11.2018 г., но няма данни в полза на ищеца да е платена каквато и да е сума. Обоснована е отговорността на застрахователя – наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил, управляван от водача Динков. С влязъл в сила съдебен акт по н.о.х.д. № 482/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол водачът на лекия автомобил е признат за виновен за това, че на 22.08.2018 г. поради нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП (да се избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде водачът в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие), е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – в т.ч. на С. И. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на бедрената кост на левия крак в областта на нейното тяло, довело до затруднение движението на крака за срок, не по-малък от 6 месеца при нормален ход на оздравителните процеси – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено. Въззивният съд е посочил, че на основание чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Съдът е възприел мотивите на първоинстанционния съд относно допуснатите от водача на каруцата нарушения на чл. 71 ЗДвП, вр. чл. 159 ППЗДвП, чл. 106, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, чл.

143 и чл. 144 ППЗДвП, изразяващи се в управляване на каруца в тъмната част на денонощието, без тя да е обозначена със светлоотразителни знаци и постоянна светлина, без светлоотразителна жилетка и без водачът да е контролирал и направлявал животното така, че да не навлиза рязко на пътното 4 платно и да не създава пречки и опасности за движението. Направен е извод, че макар водачът на каруцата в по-голяма степен да е допринесъл с противоправното си поведение за настъпването на произшествието, това не води до отхвърляне на предявения иск. Прието е обаче, че пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, доколкото с ясно съзнание и на своя отговорност е приел риска да пътува в необезопасена със светлини каруца в тъмната част на денонощието по пътно платно, където се движат моторни превозни средства с по-високи скорости, съответно обозначени със светлини по предназначение. Каруцата при това положение не може да бъде забелязана от другите участници в движението и пътуващите в нея са поставени под опасността от висок риск за евентуално пътнотранспортно произшествие и последиците от него. Предвид тези обстоятелства е определено съпричиняване в размер на 50 %.