Решение № 4339 от 13.12.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4339 гр. Пловдив, 13.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря

Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2707 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Н.Ф.В. за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата в размер на 1309.15 лева, представляваща стойността на доставена питейна и отведена канална вода за периода ***за обект, находящ се в гр. П., ***, както и сумата в размер на 333.29 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 31.08.2015 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане на вземането, за които е издадена Заповед № 7033 от 07.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12769/2015 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е потребител на предоставяната от ищеца услуга по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, отчетът на която е извършван по реда на неизправно измервателно устройство.

Твърди се, че за процесния период ответникът не е заплащал предоставените му от ищеца услуги, поради което дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение против ответника, срещу която последният е възразил. В тази връзка са предявени настоящите искове Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Твърди се, че ищецът не е доставил количествата вода, за които се твърди в исковата молба, както и не е отчитал правилно и редовно показателите на водомера в имота му. Счита, че от представените по делото карнети не може да се установи какво е потребеното от него количество вода и как е формирана цена за нея. Оспорва да е подписвал той или някой от членовете на неговото семейство карнетите, приложени по делото. Оспорва наличието на предпоставки за служебно начисляване на количествата потребена вода, тъй като не било получено предписание за проверка и подмяна на водомера. Липсвали констативни протоколи за неизправност на водомера. Прави се евентуално възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.

2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. №

12769/2015 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е прието от Окръжен съд – Пловдив по реда на чл.423 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.

415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество, наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период /неизправност на измервателното устройство, респективно липса на водомер/, с цена, възлизаща на претендираната стойност.

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже, че същата е била спирана или прекъсвана. Ответникът носи насрещно доказване по тези факти.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.

Не се спори, че ответникът – Н.Ф.В. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. П.,

***, който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот, същият се явява "потребител" на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба N 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата N 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредбата N 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството.

Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба N 4 е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.

В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение ***и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение ***., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.

Това задължение на ВиК потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5 от Наредба N 4/2004, съгласно която потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са също негово задължение.

От изготвената по делото

Съдебно-техническа експертиза на /л.80/, при извършен оглед от в.л. се установява, че процесния имот е водоснабден. в.л. е констатирало, че в банята на имота липсват водочерпни прибори /л.94/, като такива има единствено в кухнята /л.95/. Констатирано е, че липсва налягане във водопроводната инсталация във входа. В съдебно заседания /л.171/ заявява, че в процесния апартамент не липсва изцяло налягане на водата, но тя е много малко и като цяло водопроводната мрежа в блока, в който се намира жилището на ответника, е много слаба. Също така в.л. е констатирало, че в жилището няма водомер, като дава сведения, че по данни на ответника, същият така е наследил имота – без водомер.

Съдът кредитира така приетата по делото

СТЕ като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалния опит и знания на в.л., като е придобил непосредствени впечатления за предмета на изследване след извършен оглед на място и е констатирал, че имота е водоснабден. По останалите задачи не е успял да работи, поради липса на измервателно устройство – водомер, което да изследва.

От разпитаната по делото, в съдебно заседание, проведено на 17.09.2018 г. /л.190-191/, свидетелка А.А.В., с. на ответника, се установява, че същата живее в процесния водоснабден имот от 1991 г., като от тогава до настоящия момент никога в жилището не е имало монтиран водомер. Заявява, че не са плащали вода в имота от 10 години. Същата установява, че в имота има много малко вода, като водата е намаляла през последните 4 години.

Преценени по реда на чл.172 ГПК, съдът кредитира показанията на с. В. като обективни и установяващи факта, че в обитаваното от нея и ответника жилище, в процесния период и до настоящия момент, не е имало монтиран водомер. Действително в тази насока съществува противоречие, с приложените по делото карнети /л.13-15/, в които е отразен номер на водомер и с показанията на с. Д. Е. /л.171 - гръб/ - инкасатор при ищцовото дружество, извършвал отчета в процесния имот за процесния период, който заявява, че в имота има водомер, но той е развален.

Съдът не кредитира показанията на с. Е. в тази част, доколкото същият не е извършил проверка вътре в жилището на ответника за наличието или липсата на водомер, а сам заявява, че е питал живущите в него дали са сменили водомера и при отрицателен отговор им е начислявал вода, служебно, съгласно тарифата.

Съдът не взима предвид и обстоятелство, че в карнетите е посочен номер на водомер, доколкото фигурирането на номер на водомер не установява наличието на такъв, а от показанията на св. В., живуща в жилището заедно с ответника, се установява, че в имота, откакто са го придобили не е имало водомер.

В случая по делото категорично се установи, че през процесния период за имота на ответника не е имал монтиран водомер.

В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на ответника, че не му е издадено предписание за въвеждаме в изправност на водомера си, доколкото такъв липсва. Задължение на всеки потребител на ВиК услуга е да постави във водоснабденото си жилище индивидуален водомер, като няма законово изискване да се дава предписания за това от ВиК оператора, предписания се дават в случаите когато се констатира неизправен измервателен уред.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1 /от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

При невъзможност да бъде приложена тази разпоредба, какъвто е настоящия случай, поради липса на водомер, съгласно чл. 39, ал.5 от Наредбата, аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, по изключение, се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Съгласно чл.23, ал.7 /чл.25, ал.10/ от Общите условия, определението количества вода, по чл.23, ал.5 се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за всеки обитател.

Безспорно между страните е обстоятелството, че имотът на ответника не е топлофициран, както и че в същия живее освен ответникът и неговата с..

Видно от приложения по делото опис на фактурите, касаещи процесния период /л.10-12/, а и от самите фактури, на ответника е начислявано количество изразходвана, отведена и пречистена вода на база на тези разпоредби - по 10 куб. м. на месец - при нетоплофицирано жилище за двама обитатели, като е прилагана и нормата за завишаване с 1 куб.м. Същевременно, видно от същите писмени доказателства се установява, че за някои от периоди, количествата начислена вода са по 6, 7, 8, 9 и 10 куб.м., макар и обитателите в жилището да са двама. В този случай, въпреки, че ответникът е бил неизправен, не е поставил водомер в жилището си, същият е бил поставен в благоприятно положение, като не е санкциониран, съответно на неизпълнението си, съгласно предвиденото в закона и в Общите условия.

С оглед изложеното съдът намира, че за процесния период правилно е прилагана разпоредбата на чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, като на ответника са начислявани служебно количества вода, поради липса на водомер, като са спазени изискванията на тези разпоредби за количеството вода, което се начислява в тези случаи.

В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на ответника, че не са водени редовно карнетите и не е отразявано реалното потребление вода, доколкото в случая не е било необходимо съставянето на такива, поради липса на измервателно устройство – водомер, чиито показатели да се отчитат, по арг. от чл.21, ал.4 /чл.23, ал.4/ от Общите условия и чл. 32, ал.4 от Наредбата № 4/2004 г., съгласно които отразяване в карнетите се извършва на отчетените данни от водомерите. При липса на водомер, няма как да бъде отчето реалното потребление на вода.