Решение № 3 от 16.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Велико Търново, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600320 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

НПК.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от Въззивното производство е образувано по жалба от частните обвинители В. Й. А., В. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., Я. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., С. Н. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител З. Б. П., Н. Г. Д., К. Г. Д., С. Г. Д., С. Г. Д., Г. М. И., В. В. В., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. М. И., Д. Д. К., В. В.

К., Р. В. В., Г. В. В. и С. В. В., подадена чрез повереника им от адвокат Р. И. от АК-Велико Търново и по жалба от адвокат А. Б. от АК-С., в качеството му на повереник на частния обвинител Д. В. С., срещу присъда № 25 от 18.08.2025год., постановена по НОХД № 450/2025год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия Г. Б. Г. за виновен в това, че на 15.05.2025год., на път 1-5, км 89+500, в землището на с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с peг. № 730М***, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата; чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - не се убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и чл. 42, ал. 2, т. 2 - когато при изпреварването навлиза в пътна лента, 1 предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и навлязъл в насрещната пътната лента, при което реализирал удар с движещия се там автомобил марка "Алфа Ромео", модел „147“, собственост на Д. В. С. и управляван от Н. Г. Д. и по непредпазливост причинил смъртта на две лица - Н. Г. Д. от с. Куцина и В. В.

В. от с. Крушето и тежка телесна повреда на Д. В. С., от гр. Благоевград, изразяваща се в закрита коремна травма, довела до загуба на слезка, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал, 3, б. „б“, пр, 1, вр, с ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 2, ал.2 от НК (ДВ. Бр. 67 от 04.08.2023г.), вр. с чл. 42, ал. 1, т.2 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 36 от НК, вр. с във вр. с чл.

373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно, при първоначален общ режим.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 37,ал.1, т.7 от НК, на подсъдимия Г.

Б. Г. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от девет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Г. Б. Г., е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, при което един ден задържане, се зачита за един ден лишаване от свобода, считано от 21.05.2025год. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК, е приспаднато времето, през което подсъдимия Г. Б. Г. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по реда на чл. 69а от НПК, считано от 21.05.2025год. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата ОС-Велико Търново се произнесъл по въпроса за веществените доказателства, както постановил следното:

-1 бр. стоп, запечатан с картон серия К 006176 - на съхранение в РУ Горна Оряховица и 1 бр. сноп крушки и кабели от деформиран десен фар, запечатан с картон Серия К 006175 - на съхранение в РУ Горна Оряховица, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени като вещи без пазарна стойност и негодни за последваща употреба.

-Лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Туран" с peг. № 730М*** - на съхранение в автобаза на ОДМВР В. Търново - с. Шереметя, след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати на легитимиращите се за собственици лица.

-Лек автомобил марка „Алфа Ромео" ,модел „147" с peг. № Е703*** – на съхранение в автобаза на ОДМВР В. Търново - с. Шереметя, след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати на легитимиращите се за собственици лица.

С присъдата ОС-Велико Търново се произнесъл и по въпроса за разноските, както следва:

Осъдил подсъдимия Г. Б. Г., на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдената власт, по сметка на ОД на МВР Велико Търново сума в размер на 10 360,99 лв. (десет хиляди триста и шестдесет лева и 99 ст./, представляваща направени по делото разноски, както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

2

Осъдил подсъдимия Г. Б. Г., на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т.1 и ал. 2 от ЗА, да заплати на Р. С. И., адвокат с № 1300025650 при АК - В. Търново, сума в размер на 9 600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по отношение на пострадали лица (в хода на ДП) и частните обвинители в производството пред ВТОС) В. Й. А. (700 лв.); В.

Н. Г. (700 лв.); Я. Н. Г. (700 лв.); С. Н. Д. (700 лв.); Н. Г. Д. (400 лв.); К. Г. Д.

(700 лв.); С. Г. Д. (400 лв.); С. Г. Д. (700 лв.); Г. М. И. (700 лв.); В. В. В. (700 лв.); В. В. К. (700 лв.); Д. Д. К. (700 лв.); Р. В. В. (700 лв.); Г. В. В. (700 лв.); и С. В. В. (400 лв.).

С въззивна жалба на частните обвинители В. Й. А., В. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., Я. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., С. Н. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител З. Б. П., Н. Г. Д., К. Г.

Д., С. Г. Д., С. Г. Д., Г. М. И., В. В. В., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. М. И., Д. Д. К., В. В. К., Р. В. В., Г. В. В. и С. В. В., подадена чрез повереника им от адвокат Р. И. от АК-Велико Търново, е заявено оплакване за неправилност на присъдата, заради явна несправедливост на наложеното наказание, като освен това, във връзка с дейността на първоинстанционния съд по определяне на наказанието се заявени и оплаквания за необоснованост на присъдата, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразност.

Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното с първоинстанционната присъда наказание на подсъдимия Г. Б. Г., тези частни обвинители считат, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като окръжният съд при определяне на вида на санкцията след попълване на доказателствения материал с достатъчно данни за деянието и дееца, не е извършил необходимата съвкупна преценка, която да даде основание за извод, че най-строгото наказание- „Лишаване от свобода“ в размер на петнадесет години е адекватно.

Излагат се съображения, че е налице особена тежест на престъпното посегателство, а негов обект са широк кръг обществени отношения от първостепенна значимост, че са засегнати изконното човешко право на живот на двама човека в условията на престъпна небрежност, както и че утежняващите признаци са многобройни, а обстоятелствата, които ги обуславят превишават качествено обичайните в съдебната практика по сходни дела.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил съдебното минало на подсъдимия, от което може да се изведе извод за личност с трайно установени престъпни навици свързани единствено с престъпления против транспорта датиращи още от 2016год. Възразява се, че първоинстанционният съд не е коментирал и приложената характеристична справка, която уличавала подсъдимия като личност съпричастна по линия на наркотици и контакти с криминално проявени лица, доброволно не упражняваща каквато и да е било правно регламентирана трудова дейност.

Излага се, че в подкрепа на горното, следва да се прецени и негативната оценка, която следва да получи личността на подсъдимия, който е многократно осъждан, изтърпявал е вече наказание „Лишаване от свобода”, 3 което видно не е изпълнило целта на чл. 36. ал. 1 от НК - „ да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави.” Твърди се, че фактът, че подсъдимият е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода, и в кратък период след това е осъществил процесното инкриминирано деяние означава, че не е преодолял липсата на задръжки, не е изградил морални ценности, продължава да не зачита установените норми на поведение.

Посочва се, че лишаването от свобода е изключително интензивно средство за репресия, но се е оказало недостатъчно за постигане на поправянето и превъзпитанието му.

Излага се, че многобройните и драстични отегчаващи обстоятелства, както и рискът от рецидив, обуславят извод, че подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за един по продължителен период от време, чрез налагане на максималното предвидено в закона наказание.

Акцентира се и върху това, че не е без значение и обстоятелството, че търпените от подсъдимия мерки на наказателноправно въздействие търпят една градация, стигайки и до причиняване на смърт на две лица и тежка телесна повреда на трето лице. Тези частни обвинители считат, че отегчаващите обстоятелства сочат на изключителна тежест на престъплението и на висока степан на обществена опасност на извършителя му, като те имат твърде сериозен превес, поради което на подсъдимия не следва да се наложи наказание

„лишаване от свобода” в размера определен от първоинстанционния съд размер. Твърди се, че това наказание не е справедливо и не би изпълнило целите на специалната и генералната превенция.

Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалвания съдебен акт се твърди, че присъдата е необоснована, тъй като направените изводи да не се наложи максималното наказание - „Лишаване от свобода” в размер на 15 години, не се подкрепят от анализа на доказателствената съвкупност по делото.

Излага се, че окръжния съд неправилно не е взел под внимание множеството отегчаващи отговорността обстоятелства, които в своята съвкупност да имат толкова значително отражение върху тежестта на престъплението и върху предвидения размер на наказанието.

Тези частни обвинители считат, че първоинстанционният съд не е оценил в пълна степен, обстоятелството, че по делото са установени значителни на брой и по своята тежест и значение, отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а също така и броя на нарушените правни норми, част от които, макар и не включени в обвинителния диспозитив /управление с превишена скорост/, следва да намерят своето отражение при определяне на наказанието и да се вземат предвид като завишаващи степента на обществена опасност на деянието. Излага се, че действително престъплението е извършено при по тежката форма на вината „непредпазливост” - „престъпна самонадеяност”, но не трябва да се забравя, че подсъдимият съвсем умишлено и съзнателно е нарушил редица правила за движението по пътищата и сам се е поставил в ситуация, в която да допусне нарушаването на тези правила.

Възразява се, че Великотърновският окръжен съд не е отдал 4 необходимото значение относно характера и социалната значимост на множеството и ежедневни нарушения в обществото ни, сходни на тези които са извършени от подсъдимия, с което жалбоподателите считат, че не само не са спазени принципите на общата и индивидуална превенция на наказанието, а нещо повече - подобно поведение на пътищата се толерира.

Освен това, тези частни обвинители считат, че първоинстанционният съд не е съобразил принципа за съответствие на наказанието на престъплението, прокламиран в чл. 35 ал.3 от НК. Посочва се, че този принцип следва да се разгледа в две посоки: 1.Видът и размерът на предвидените от закона наказания за различните видове престъпления трябва да бъдат съобразени с типичната относителна тежест на последните, с тяхната обществена характеристика, с проявените в тях обществени и психически особености на престъпния деец, като това съображение е основна задача на законодателя при установяване нормите на особената част; 2.Наложеното от съда в отделните случаи наказание трябва да бъде съобразено от своя страна с тежестта на конкретното престъпление и личността на дееца /Н.И.