Решение № 2170 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2170 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110203877 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Б. Г. срещу наказателно постановление/НП/ № 25-4332-032114/13.01.2026 г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на 511.29 евро/равняващи се на 1000 лв./ и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган. Наведен е довод, че не е посочено мястото, където е била извършена проверката за наличие на алкохол с техническо средство. Оспорва се резултатът от химическата експертиза, като се излагат твърдения за объркани проби. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която моли НП да бъде потвърдено. Счита, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на НП, като нарушението намира, че е извършено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2025г. около 01.53 часа жалбоподателката Б. Б. Г. управлявала л.а. „***“ с ДК № ********* в гр. София по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Патриарх Максим“ към АМ Тракия. Водачът Г. била спряна за полицейска проверка непосредствено след връзката с Околовръстен път, тъй като автомобилът криволичел по пътното платно. Св. И. В. предприел полицейска проверка, като водачът Г. лъхала на алкохол, поради което била тествана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. номер ARBA-0145, като проба номер 381 отчела 1.14 промила алкохол в издишания въздух. Св. И. В. съставил талон за медицинско изследване, екземпляр от който в 02.30 часа на 20.12.25г. бил връчен на Г..

Св. В. съставил на Б. Г. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 4713969/20.12.25г. за нарушение на чл. 5, л. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП. Срещу АУАН жалбоподателката не е депозирала възражение.

Видно от протокол за химическо изследване е установено наличие на 1.01 промила на хиляда етилов алкохол в кръвта на Б. Б. Г..

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-032114/13.01.2026г.

Видно от заповед № 513з-9671/13.09.24г. актосъставителят И. В. е преназначен на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътен контрол и осигуряване на меропроятия“ към ОПП-СДВР.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи административнонаказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а св. В. е оправомощен да издава актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Видно от заповед № 8121к-12547/12.09.24г. Г. Б. е преназначена на длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля И. В., както и от събраните по делото писмени доказателства, 2 приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК – АУАН № 4713969/20.12.25г., лист за преглед на пациент, талон за изследване номер 144387, протокол за медицинско изследване, протокол за химическо изследване, разпечатка от техническо средство Акотест Дрегер 7510 проба 381, справка картон на водача, заповед № 513з-9671/13.09.24г., заповед № 8121к-12547/12.09.24г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът се довери на показанията на свидетеля И. В., който е възприел факта, че жалбоподателката Г. е управлявала лекия автомобил „***” на процесното място и време. Показанията на св. В. бяха подробни, като свидетелят си спомняше ясно конкретния случай, като съдът не намира причина, поради която да дискредитира показанията на полицейския служител В..

Показанията на св. В. установяват и извършената проверка от полицейските служители от ОПП-СДВР с техническо средство, както и нейните резултати – техническото средство е отчело 1.14 промила на хиляда концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Същите факти се потвърждават и от приобщената като писмено доказателство разпечатка от техническото средство, както и от АУАН.

Съответно от протокола за химическо изследване, който съдът цени като категорично и неопровергано доказателство, се установява наличие на 1.01 промила алкохол в кръвта на жалбоподателката.

В съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично установяват, че жалбоподателката Г. е извършила вмененото й административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно приетите по делото като писмени доказателства заповеди № 8121з-1632/02.12.2021г., № 8121к-12547/12.09.24г. и № 513з-9671/13.09.24г. на министъра на вътрешните работи. С оглед на приобщените писмени доказателства възражението за некомпетентност на административнонаказващия орган е неоснователно.

3

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП въвежда забрана водач на МПС да управлява под въздействието на алкохол.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 20.12.2025г. Б. Г. е управлявала л.а. “***” с ДК № ********* по бул. ”Цариградско шосе” с посока на движение от ул.

”Патриарх Герман” към АМ Тракия като непосредствено след връзката с Околовръстен път водачът Г. е била спряна за полицейска проверка, като е била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство, и пробата е била положителна – 1.14 % на хиляда. Химическото изследване доказва, че е установено наличие на 1.01 промила на хиляда алкохол в кръвта на жалбоподателката Г..

С оглед на това са налице предпоставките на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за ангажиране на администратиовнонаказателната отговорност на жалбоподателката, тъй като същата е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно – 1.01 на хиляда, установено с химическо изследване.

От субективна страна деянието е извършено при форма на винат а евентуален умисъл. Жалбоподателката е съзнавала задължението си да не шофира след употреба на алкохол, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, като е допускала, че концентрацията на алкохол в кръвта й надвишава 0.8 на хиляда, съзнавала е, че управлява МПС след употреба на алкохол, като пряката й цел е била да управлява МПС.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното НП на формално основание в тази му част. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Не се споделят възраженията в жалбата за допуснати процесуални нарушения. Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано и в АУАН, и в НП, като правото на защита на наказаното лице не е нарушено.

Не са налице каквито и да било доказателства, които да потвърждават твърденията в жалбата за объркани проби, респективно за недостоверност на 4 резултата от химическото изследване.

На жалбоподателката са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и глоба от 511.29 евро/равняващи се на 1000 лева/, какъвто е законоустановеният размер на наказанията съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Същите са в абсолютно установен размер и не подлежат на индивидуализация.

По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правмната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото съдът присъди в полза на СДВР 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

25-4332032114/13.01.2026 г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на Б. Б. Г. са наложени административни наказания глоба в размер на 511.29 евро/равняващи се на 1000 лв./ и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателката Б. Б. Г. да заплати в полза на СДВР 66.47 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5