Определение № 3081 от 29.07.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1354/2024
- Вид
- Определение № 3081
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 29.07.2024
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.16, ал.5 · Закон за арендата в земеделието
- чл.2 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 30, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.8, ал.2, т.1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.28, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.28, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3081 гр. Варна, 22.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501354 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. А. Т., чрез пълномощник адвокат Т. срещу определение № 4729/20.04.2024 год.,постановено по гр.д. № 14838/2023 год. на ВРС - 43 състав, с което съдът служебно е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на РС – Козлодуй, на основание чл.109 изр.второ ГПК.
Частният жалбоподател развива доводи за неправилност на обжалвания съден акт поради неприложимостта на разпоредбата на чл.109 изр.2 ГПК спрямо предявените искове, произтичащи от арендно правоотношение между страните. Моли за отмяна на същото и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:
Производството пред ВРС е било образувано по искова молба на Т. А. Т. против ЕТ „АГРО - СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ“, ЕИК 103753164, седалище гр. Варна, с която съдът е сезиран с обективно съединение искова за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 676,10 лв., представляваща дължимото арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. pe г. №3846/04.10.2005 г., изменен с анекс, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. pe г. 1111/27.03.2018 г. за стопанската 2020/2021 г., както и лихва за забава, в размер на 157,04 лева, за периода от 03.10.2021 г. до 06.11.2023 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 676,10 лв., представляваща дължимото арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. pe г. №3846/04.10.2005 г., изменен с анекс, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. pe г. 1111/27.03.2018 г. за стопанската 2021/2022 г., както и лихва за забава, в размер на 88,49 лева, за периода от 03.10.2022 г. до 06.11.2023 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 676,10 лв., представляваща дължимото арендно плащане по договор за 1 аренда на земеделска земя, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. pe г. №3846/04.10.2005 г., изменен с анекс, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. pe г. 1111/27.03.2018 г. за стопанската 2022/2023 г., както и лихва за забава, в размер на 9,61 лева, за периода от 03.10.2023 г. до 06.11.2023 г., за разваляне на договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. per.
№3846/04.10.2005 г., изменен с анекс, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. per. 1111/27.03.2018 г. поради неизпълнение на задължението на арендатора с повече от 3 (три) месеца да извърши дължимото арендно плащане към арендодателя за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г., на основание чл.28, ал.1 и 2 вр. чл.87 ЗЗД и за осъждане на ответника да върне на ищеца, недвижимите имоти, находящи се в гр. Козлодуй и предмет на договора за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. pe г. №3846/04.10.2005 г., изменен с анекс, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. peг. 1111/27.03.2018 г. поради разваляне на договора вследствие виновно неизпълнение на арендатора, на основание чл. 30, ал.1 ЗАЗ, както и в условията на евентуалност – за изменение на договора за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. peг. №3846/04.10.2005 г., изменен с анекс, вписан в СВ Козлодуй с дв. вх. pe г. 1111/27.03.2018 г., в частта относно дължимото арендно плащане като същото бъде увеличено на 90 лв./дка, считано от стопанската 2023/2024 г. до изтичане 2 срока на договора, на основание чл.16, ал.5 ЗАЗ, вр. чл.8, ал.2, т.1 ЗАЗ.
Като е формирал изводи, че така предявените искове имат за предмет недвижими имоти, районният съд е преценил, че приложима е особената подсъдност по чл.109, ал.2 ГПК по местонахождението на недвижимия имот и като се е позовал на разпоредбата на чл.119, ал.2 ГПК е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на РС – Козлодуй.
Настоящият състав на ВОС намира така постановеното определение от първоинстанционния съд за неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.109 изр.2 ГПК, по местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
Не е налице спор в съдебната практика, че с исковете за вещни права, каквито са правото на собственост и ограничените вещни права съгласно ЗС, ЗОС, ЗДС и другите специални закони, се претендира установяване и защита на правото на собственост и владение. Не е налице и спор, че договорът за аренда по чл.2 от ЗАЗ, чието разваляне се претендира с предявения иск, е разновидност на договора за наем по чл.228 ЗЗД и той не предоставя на страните вещни права върху обекта на правоотношението, а само право на временно ползване на земеделска земя срещу заплащане на рента. След като се касае за иск за разваляне на договор с облигационен характер, независимо, че обект на правоотношението е недвижим имот, меродавна за възникналото процесуално правоотношение е подсъдността, предвидена в разпоредбата на чл.105 ГПК /така, определение по ч. гр. д. № 519/2010 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 353 от 23.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3508/2013 г., I г. о., ГК/.
Налага се извода, че неправилно районният съд е прекратил производството пред себе си, прилагайки подсъдността по чл.109 изр.2 ГПК, поради което и атакуваното определение следва да се отмени, а делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, СЪДЪТ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4729/20.04.2024 год.,постановено по гр.д. № 14838/2023 год. на ВРС - 43 състав, с което съдът служебно е прекратил производството по делото пред 2 себе си и го е изпратил по подсъдност на РС – Козлодуй, на основание чл.109 изр.второ ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3