Решение № 658 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110217067 по описа за 2024 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.

ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г.

Н. Б., с ЕГН: ********** с вх. № 54243/19.02.2024г. СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 7855зз-7 от 05.02.2024г., ИЗДАДЕНА ОТ Н. Ц. Б. на длъжност „полицейски инспектор“ в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към Министерството на вътрешните работи (МВР), с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 07 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Н. Б., с ЕГН: **********.

В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Н. Б., ПОДДЪРЖАНА ОТ

УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ЗАЩИТНИК АДВОКАТ А.

Д.-К., и съгласно постъпилите по делото писмени доказателства, се инвокират подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт. ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната обжалвана пред съда заповед да бъде отменена. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА Г. Н.

Б. - Н. Ц. Б. на длъжност „полицейски инспектор“ в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към Министерството на вътрешните работи (МВР), РЕДОВНО ПРИЗОВАН, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО. Поддържа пред съдебния състав становище за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на 1 издадената заповед по ЗМВР. Прави искане съдът да остави жалбата на жалбоподателя Б. без уважение като неоснователна. Не се претендират разноски.

II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

I I I . ) . ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14

(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 19.02.2024г.; от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 05.02.2024г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустимо развило се пред Софийски Районен съд административно производство с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

I V . ) . РАЗГЛЕДАНА

ПО

СЪЩЕСТВО

- ЖАЛБАТА

Е

ОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Н. Б., от гр.С******, заемал към 05.02.2024г.

(включително и към днешна дата) длъжност на висш полицай (експерт) в Сектор „Международно сътрудничество“ в Главна Дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на вътрешните работи.

На 17.08.2023г. в срок до 16.08.2027г. жалбоподателят Б. получил на основание чл.11, ал.1, т.1 и чл.54 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) издадено от Директора на ГД „БОП“ към МВР писмено разрешение за достъп до класифицирана информация с № **** и с ниво на достъп (гриф за сигурност) - „секретно“. Това разрешение е било притежавано към дата 05.02.2024г. (включително и към настоящия момент), респективно не е било отнемано по административен ред от Държавната комисия по сигурността на информацията или от друг компетентен орган по ЗЗКИ (например от органа, който е издал разрешението).

Жалбоподателят Б. разполагал с работно място - офис (стая), в сградата на ГД „БОП“, където престирал работна сила. Притежавал компютър, бюро и канцеларски вещи, свързани с упражняваната от него полицейска функция.

Работел е с множество документи. Осъществявал в кръга на своята служба анализ на доказателствена информация. Заедно с жалбоподателя Б. в офиса му 2 работели още няколко негови колеги (полицейски експерти), които също имали свои бюра, компютри, канцеларски материали и други.

Във връзка с разработка на Държавна Агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) (най-вероятно от 2023г.) за евентуално престъпление по чл.105, ал.1 от НК, е било образувано Досъдебно производство (ДП) № ****/2023г. по описа на СО-СГП и пр.пр. № *******/2023г. по описа на Софийска Градска прокуратура.

Жалбоподателят Б. нямал, обаче, изяснена съпричастност в евентуалното осъществено престъпление по чл.105, ал.1 от НК (чрез поставяне в полза или в услуга на друга чужда Държава), но някой от неговите възможни колеги в офиса му - имал такава вероятностна свързаност. (СГП в справките си до съда не съобщава и не желае да съобщи кое евентуално лице е било привлечено като обвиняем по смисъла на чл.105, ал.1 от НК или в какво точно са се изразявали т.нар. „шпионски действия“, но изрично посочва, че жалбоподателя Б. не е бил обвиняем; давал е показания като свидетел).

Жалбоподателят Б. не е бил привличан като обвиняем в посоченото ДП под санкцията на наблюдаващия прокурор. (ДП е висящо към днешна дата и разследването по него продължава своя ход).

В писмена справка (до СРС от 06.01.2025г.) СГП приемала, че жалбоподателят Б. не е извършил или извършвал престъпление по чл.105 от НК (поне нямало такива събрани доказателства по реда на НПК под надзора на прокурора), а поддържа становището (което е необвързващо съда) за евентуално реализирано от жалбоподателя Б. административно нарушение по ЗЗКИ във връзка със системното нарушаване на действащото законодателство (от негова страна) по защитата на класифицираната информация чрез неприлагането на съответните мерки от ГД „БОП“ (прокурорът не предоставя доказателства на съда, дори за твърдяното от него системно нарушаване на ЗЗКИ от жалбоподателя Б. под формата на административно нарушение или нарушения).

Във връзка с образуваното ДП № ***/2023г. по описа на СО-СГП и пр.пр.

№ *****/2023г. в сградата на ГД „БОП“ се извършила на 05.02.2024г., сутринта от около 09:00 часа, съвместна операция от служители на Вътрешна сигурност към МВР, ДАНС, с екип от разследващи органи и наблюдаващия прокурор от СГП - с цел събирането на доказателствена информация по реда и способите на НПК. Тези проверяващи лица на място (с изключение на прокурора) не знаели факти и детайли за евентуално престъпление по чл.105 от НК. В този момент, при навлизането на тези проверяващи органи в сградата на ГД „БОП“, същите установили положителното присъствие на жалбоподателя Б. в неговия офис и това на колегите му. Органите на разследването предявили издадените писмени разрешения от съдебен орган за извършване на процесуално-следствени действия по „претърсване и изземване“; „обиск“ или „оглед“ в офиса на жалбоподателя Б.. На проверяваните лица, сред които бил и жалбоподателя Б., не се съобщавала никаква информация или конкретика по случая.

Служителите на МВР, ДАНС и Вътрешна сигурност (те самите не знаели 3 фактите по случая) препращали евентуалните въпроси на проверяваните лица към наблюдаващия прокурор. На жалбоподателя Б. били предявени разрешения за физическо обискиране и такива били извършени спрямо него.

Вид претърсване или изземване, оглед и/или обискиране били извършени спрямо неговото работно място, където били разположени компютърната конфигурация на служебния му компютър, писмени документи, вещи и други.

Тези действия се осъществявали и спрямо всички колеги на жалбоподателя Б. в тяхно присъствие. Жалбоподателят Б. нямал право да излиза от офиса самоволно (освен до тоалетна), бивайки придружен от служителите на Вътрешна сигурност към МВР. Придвижването му е било ограничено, (дори невъзможно). Проверката и извършваните на място процесуално-следствени действия продължили докъм късния следобед (до около 15:00 часа) на 05.02.2024г. Сред служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, които се намирали в офиса на жалбоподателя Б. и неговите колеги, (докато траели действията им), присъствал и ответника по жалбата - инспектор Н. Ц.

Б.. Прокурорът по ДП информирал жалбоподателя Б., че разследването му се е водело срещу неговия колега (с фамилия К.). Прокурорът „поканвал“ жалбоподателя Б. да съдейства на органите на разследването, за да не последват негативни последици срещу същия. По време на извършваните процесуално-следствени действия, служители от ДАНС беседвали с жалбоподателя Б.. В края на процесуално-следствените действия - в късния следобяд около 15:00 часа на 05.02.2024г., жалбоподателят Б. бил отведен в друг съседен на неговия кабинет офис в същата сграда. Там на място, инспектор Б. му съобщил, че му е било разпоредено да бъде задържан.

Служителят Б. следвало единствено да попълни (или състави) съответните документи по ЗМВР - заповед за задържане на лице, протокол за обиск, декларации и други.

На 05.02.2024г. в 19:05 часа ответникът по жалбата и въззиваема страна полицейски инспектор от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР Н. Ц. Б. издал писмена заповед за задържане на лице с рег. № 7855зз-7/05.02.2024г. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за това, че по повод на ДП № ***/2023г. по описа на СО-СГП и пр.пр. № ***/2023г. по описа на СГП жалбоподателят Г. Н. Б. се е поставил в услуга на чужда организация или Държава, за да й служи като шпионин, за което престъпление по чл.105, ал.1 от НК е било образувано досъдебно производство.

Спрямо жалбоподателят Б. бил извършен обиск по ЗМВР на 05.02.2024г. от полицейски инспектор Б., при което административно действие забранени от закона вещи и/или предмети не били намерени (респективно установени) у обискираното лице.

Жалбоподателят Б. попълнил писмена декларация в момента на задържането си, в която записал, че е позвънил (през телефон на проверяващите го лица от Дирекция Вътрешна сигурност) на служебно определения му, не по негова воля, адвокат (по делото няма такива доказателства за служебно назначен адвокат - липсва писмо от САК); посочил е, че желае да уведоми свой близък, че е задържан по ЗМВР - а именно своята майка; че не е имал здравословно проблеми; че не желаел извършването на 4 медицински преглед и че нямал необходимост от спазването режим или диета по медицинско предписание.

Жалбоподателят Г. Н. бил освободен на 06.02.2024г. в 10:00 часа, като търпял ограничението на правото си на свободно придвижване в сградата на 07 РУ при СДВР, (където бил транспортиран).

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в административното производство писмени доказателства и гласни доказателствени средства от разпита на свидетеля К. - полицейски служител в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР. Писмените доказателства по делото във връзка със събраните по инициатива на съда справки (а именно справката за съдимост, справките от СГП, справките от СДВР, докладите и други) са единни, категорични и непротиворечиви. Справките и писмените доказателства по делото са съставени от компетентни длъжностни лица по установения от закона ред в кръга на техните правомощия (по служба). Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната писмена документация по делото. Тези негови възприятия изясняват по безспорен начин обективната истина по делото. Доказателствената стойност на показанията на свидетеля Младенов е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.

Фактическите възприятийни констатации от показанията на свидетеля М. и съгласно справката на прокурора от СГП ДП № ..../2023г. по описа на СО-СГП и пр.пр. № ....../2023г. по описа на СГП опровергават изцяло фактическото и правното основание (като несъществуващи към 05.02.2024г. в 19:05 часа), залегнали в издадената заповед за задържане на лице по ЗМВР, тъй като установяват, че жалбоподателя Б. не е извършил престъпление по чл.105, ал.1 от НПК (дори прокурорът посочва в справката си до съда този факт); срещу него по ДП не е било предявено такова наказателно обвинение; прокурорът по ДП не е установявал към 05.02.2024г. свързаността на жалбоподателя Б. към евентуалното престъпление по чл.105, ал.1 от НК (съдът отчита, че прокурора е запознат с фактите и доказателствата по ДП), което влиза в пряка колизия с правното основание на издадената заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от НПК, а именно, че според ответника по жалбата Н. Ц. Б. (който не е бил запознат с фактите и доказателствата по ДП), жалбоподателят Г. Н. Б. се е бил поставил в услуга на чужда Държава или организация в качеството си на шпионин. Липсва извършено престъпление по чл.105, ал.1 от НК от самия жалбоподател Г. Н. Б.. Твърдението на прокурора от СГП, че жалбоподателя Б. е извършил административно нарушение по ЗЗКИ (което не обвързва съда) не е основание за постановеното спрямо него фактическо задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и не се приравнява по правни последици на престъплението „шпионство“ - фактическите състави на административното нарушение по ЗЗКИ и на престъплението по чл.105 от НК са коренно различни. Между тях няма никакъв идентитет. Административното нарушение само по себе си се санкционира по друг ред чрез административно наказание или чрез 5 привременни административни мерки (например чрез отнемане на достъпа до класифицирана информация), а не по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР с фактическо задържане, поради престъпление по чл.105, ал.1 от НК, което е евентуално извършено от друго лице, към което жалбоподателят Б. е нямал съпричастност (според прокурора, но и според съда) - липсвала доказана съпричастност към 05.02.2024г., че жалбоподателя Б. е бил реализирал елементи от изпълнителното деяние на „шпионството“, съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от НК. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.