Решение № 5500 от 27.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5500 гр. с., 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: д.р при участието на секретаря в.к като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20241110116710 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Т. В. Н., ЕГН **********, срещу Х. Л. С., ЕГН **********, интимен партньор на молителката, с искане за налагане на мерки за защита на последната, при твърдения за извършени от ответника спрямо същата актове на домашно насилие, както следва:

На 09.01.2024 г., около 17,30 - 18,00 часа, молителката се прибрала до блока, в който живее, с такси, като се обадила на майка си, за да й каже, че се прибира, както и да я помоли да излезе да я посрещне, тъй като очаквала, че ответникът може да е около дома й. Докато молителката се качвала нагоре по стълбите на вх. „А“ на бл. 349 в ж.к.

„с.т.“, в който вход се намира обитаваното от нея жилище, ответникът изтичал към нея, движейки се в посока надолу по стълбите, и двамата се засекли около третия етаж, на стълбищната площадка. Молителката извикала: „Мамо, мамо“, тъй като много се смутила, а ответникът, притискайкия до стената, казал: „Не викай“, „Майка ти няма да те спаси“, и посегнал от дясната страна на колана или областта около кръста си, като извадил с дясната си ръка нож. Молителката видяла дръжката и острието на ножа и веднага обърнала главата си надясно - към вратата на един от апартаментите на площадката, като нямала спомен дали ответникът е опирал ножа по тялото й, защото й станало лошо и усещала, че започва да изтръпва. С едната си ръка и с тялото си ответникът притискал тялото й до стената, до момента, в който майка й изтичала и избутала ответника от нея.

На 12.01.2024 г. вечерта молителката била с майка си и с приятелки, за да празнува имения си ден, във ВИП зоната на дискотека „Илевън“ в ж.к. „Студентски град“.

Около 2,00-3,00 часа на 13.01.2024 г. молителката влязла във ВИП тоалетната, която предпочитала да ползва, тъй като там обичайно имало по-малко хора. Ответникът влязъл след нея в тоалетната и заключил вратата на тоалетната кабинка, като застанал с лице към нея и й казал, че иска да правят секс. Молителката му отговорила, че не иска и сега нямало да стане, но той не я пуснал да излезе от тоалетната, като държал вратата заключена. Тогава молителката му позволила за малко „да си играе“ и да я 1 пусне да излезе от тоалетната. Ответникът я накарал да се наведе с гръб към него и я подпрял на лявата стена на тоалетната, като се прилепил плътно зад нея „на задна“.

Свалил си панталоните, смъкнал „за секунда“ и нейния ластичен панталон и започнал да осъществява полов контакт с молителката. Без да разбере молителката ответникът извадил телефона си и заснел клип, докато се намирал зад гърба й. Клипът бил с продължителност около 20 секунди и на него се виждал задникът, косата и татуировката на молителката, както и бедрото й. Ясно се разпознавало, че на клипа е заснета именно молителката заради татуировката. На клипа се виждали основно части от молителката, като и ръката на ответника, с гривната му. Молителката разбрала, че ответникът е заснел осъществения полов акт от интимния си партньор по това време – Златко, на когото ответникът изпратил клипа чрез приложение Телеграм или Вайбър, от ползвания от ответника телефонен номер – *** на ползвания от Златко такъв – ***, като впоследствие последният го изпратил чрез приложение Вайбър на майката на молителката - Василка Н., на телефонен номер – ***.

На 13.02.2024 г, в 17,39 часа, ответникът отишъл и застанал пред терасата на работно място на молителката и майка й - в гр. с., ж.к. „с.т.“, бл. 145В, където се намирали майката на молителката, както и колежката й н.г. Последните го чули, видели и опитали да отпратят. Тогава молителката излязла, а ответникът започнал да обижда молителката, както и нейната майка, с думите: „пачаври“, „курви“ и „боклуци“.

Молителката помолила ответника да не идва повече, да не стои в района на работата й, както и около нея и да я остави на мира, а той не пожелал да си тръгне, бил е агресивен и викал на висок тон: „Няма да си тръгна“, „Кои сте вие да ми кажете?“ „Аз мога да стоя и правя каквото си искам“, както и „Няма да те оставя на мира“, „Ти оттук без мен няма да си тръгнеш“. Молителката започнала да снима клип с телефона си и след като ответникът забелязал това, променил поведението си. Това, което притеснило молителката, били думите на ответника, който няколкократно повтарял, че няма да я остави на мира. Казал го както на молителката, така и на нейната майка.

На 14.02.2024 г. ответникът позвънил на молителката от скрит номер и започнал да я заплашва и обижда за това как е могла да обяснява и да се оплаква от него, той я обичал и никога не би искал да я нарани, както и й казал неприятни думи и ругатни, които молителката, която била под стрес, не помни.

На 20.02.2024 г. около 20,00 - 21,30 часа, докато молителката се намирала в бар „Лайт“, близо до сладкарница „Неделя“, в комплекс „Корнер“ на бул. „Сливница“ и бул. „Константин Величков“, заедно с майка си и своята колежка в. Х.ва, и пиели по чаша вино на маса, с лице към бул. „Сливница“, забелязали на булеварда пред заведението бяла „баничарка“ с рег. номер започващ с „Е69“, и като помислили, че е възможно в нея да е ответникът. Разпознали впоследствие същия и трите. Той бавно се изнесъл с автомобила по булеварда в посока ж.к. „с.т.“. При прибирането им в посока към бл. 349 ответникът стоял в белия автомобил, бил с тъмен суитшърт с качулка на главата, като бил застанал отстрани до блока. Молителката и ответникът се погледнали, след което ответникът, виждайки че се прибират към входа, потеглил.

На 14.03.2024 г., в Тик-Ток профила, ползван от ответника /(***/, последният публикувал пост, в който написал адреса на новото работно място на молителката „Враня 51 “, чието местонахождение същата не му е споделяла. Постът бил с автомобил, който и друг път молителката била виждала и пишело: „Специално за Враня 51“, а музиката е... „Къде си да припадаш, ела, чакам те пред гаража, да ти покажа кошмара и ще ти дам два и петдесет да си имаш“.

Сочат се и други актове на насилие с оглед обосноваване на системност на същите.

В съдебно заседание поддържа молбата.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва да е извършвал актове на насилие спрямо молителката. Твърди, че познава майката на молителката от сайт за платени секс услуги, която преди около четири години го е запознала с дъщеря си. Сочи, че ползвал услугите на Т., но постепенно се вклюбил и й давал пари – „на ръка“, по ИзиПей, на нея и на 2 майка й. Твърди, че често бил търсен от тях двете, за да им дава пари, като посочва, че е имал интимна връзка с молителката. Сочи, че е откликвал и помагал, но не е извършвал твърдените актове на домашно насилие.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:

Молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от актове на домашно насилие, за собствената си защита срещу лице, за което се твърди, че се е намирало в интимни отношения с пострадалата молителка от 2020 година до януари 2024 г. Ето защо съдът намира, че е налице валидно сезиране на съда от активно процесуално легитимирано да подаде молбата лице /съобразно чл. 8, т. 1 ЗЗДН/, срещу лице, притежаващо пасивна процесуална легитимация да отговаря на молбата за защита, по чл. 3, т. 2, предл. последно ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено физическо и психическо насилие.

Молбата е депозирана на 22.03.2024 г., а актовете на домашно насилие се твърди да са осъществени на: 09.01.2024 г., 12.01.2024 г., 13.02.2024 г., 14.02.2024 г., 20.02.2024 г., и 14.03.2024 г., предвид което същата е допустима.

ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че страните са имали интимни отношения помежду си. Напротив, както с отговора на сезиращата съда молба, така и в проведеното на 03.10.2024 г. открито съдебно заседание ответникът излага твърдения, че са налице такива отношения през процесния период. Ето защо и предвид изложеното дотук съдът приема за доказано наличието на интимна връзка между страните за продължителност, повече от 60 календарни дни.

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която не са в достатъчна степен са индивидуализирани твърдените актове, доколкото липсват посочени обстоятелства във връзка с начина на извършване на процесните актове на домашно насилие от 09.01.2024 г., 12.01.2024 г. и 13.02.2024 г. – съобразно уточненията в допълнително подадена молба от 09.04.2024 г. Освен това, на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена доказателствената сила съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея да бъде издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай за част от твърдените актове на насилие са налице очевидци, присъствали по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието, както и са представени доказателства за останалата част от актовете – т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Смисълът на закона не е при некредитиране на доказателства извън декларацията или неуспешно провеждане на доказване с тях, на основание единствено само на нея акта/актовете на насилие да се считат доказани по предвидения в ЗЗДН облекчен ред /така и Решение № 2070 от 24.04.2023 г. по в. гр. д. № 10386/2022 г. на Софийски радски съд;

Решение № 2218 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 9143/2022 г. на Софийски градски съд;

3

Решение № 3419 от 10.06.2024 г. по в. гр. д. № 3900/2024 г. на Софийски градски съд; и др./.

Ето защо при преценка на доказателствения материал, съдът не следва да се позовава на презумптивната доказателствена сила на декларацията.

За твърдените актове на домашно насилие съдът намира следното:

Не се доказа твърдяното наличие на домашно насилие на 09.01.2024 г., около 17,30-18,00 часа. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на св. Н. – майка на молителката, доколкото намира същите за недостоверни и противоречиви. При преценка на тези показания по реда на чл. 172 ГПК намира, че те издават заинтересованост на св. Н. от изхода на спора и дори не кореспондират с твърденията на молителката. По-конкретно, в сезиращата молба Т. Н. посочва, че на този ден и час се е прибрала с такси и се е обадила на майка си, за да й даде знак, че се прибира, както и и да я помоли да я посрещне, защото живеела в страх от ответника. Св. Н. обаче твърди, че тръгнала надолу по стълбите, тъй като имала „усещане“, защото телефонът на молителката бил „спрян“. Противоречие в показанията на свидетеля с изложенията на молителката има и във фактическата обстановка на част от другите актове – с уточнаващата молба с вх. № 117593/09.04.2024 г. Т. Н. посочва, че на 12.01.2025 г. е била с майка си и приятелки в дискотека „Илевън“, а майка й в откритото съдебно заседание твърди, че са били само трима души – тя, дъщеря й и ответникът. За пълнота, следва да се посочи още, че на твърденията за заснетия клип молителката излага, че се вижда ръката на ответника с гривната му, а св. Н. сочи, че се касае за часовник. Предвид горното, съдът не дава вяра на показанията на св. Н.. Други доказателства по отношение на този акт на домашно насилие по делото не са събрани – съдът не съставлява годно доказателство за установяне на този акт на домашно насилие, а в показанията си другият разпитан по делото свидетел - Златко Д., сочи, че не е присъствал лично на актове на насилие, единствено му е разказвано за такова. Ето защо, съдът намира, че не е доказан този твърдян акт на домашно насилие.