Решение № 4334 от 09.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4334 гр. Пловдив, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330103263 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание член 26 ал.2 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от В. Г. М. ЕГН **********, гр. ***, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. **** против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №115 Е, ет.5, с която се иска от съда да прогласи нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит №**** към искане №**** от ***г/обективирана в чл.11, ал.1/, сключен с ответника „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 253.56 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че на *** г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №*** към искане №****, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 600,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.05%, годишен процент на разходите - 49.9%. Съгласно договора, /чл.5, ал.1/, същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на 1 всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Съгласно чл.11, ал.1 от Договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5, ал.1 от договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 253,56 лева, която тя следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, не е изплатила сумата по процесната неустойка, но не дължи плащания за същата, тъй като я счита за нищожна на изложените в исковата молба основания.

Ответникът „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, заявява, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му. Изразява становище за неоснователност, като твърди, че оспорената неустойка е действителна и не е договорена в разрез с изискванията на ЗПК.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредит №*** към искане №***, по силата на който на ищеца са предоставени в собственост заемни средства в размер на 600,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.05%, годишен процент на разходите - 49.9%.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на 2 добрите нрави:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 253,56 лв. Така предвиденият размер оскъпява кредита, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 5, ал. 1 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за 3 неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора. Ето защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като основателен и доказан.

По отношение на разноските:

Ищецът В. М., е заплатила държавна такса в размер на 50,00 лева. Ето защо следва да бъде осъден ответника „СИТИ КЕШ“ ООД да й заплати разноски за държавна такса с оглед изхода на спора.

Тъй като ищецът е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА, на адвокат С. Н. следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400,00 лева, които да се заплатят от ответника по първоначалния иск.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от договор за кредит №*** към искане №*** от *** г., сключен между В. Г. М. ЕГН **********, гр. **** чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. *** и „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе" №115 Е, ет.5, обективирана в чл.11, ал.1, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 253.56 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, да заплати на В. Г. М. ЕГН **********, гр.

***, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. ***, ул. ****, сумата в размер на 50,00(петдесет) лева направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, да заплати на адв. С. К. Н., с адрес на практика: гр. ****, на основание чл.38 ЗА, сумата от 400,00(четиристотин)лева възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

5