Решение № 1374 от 13.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20241100901193 по описа за 2024 година

Производството е образувано по изпратена по подсъдност с определение от 19.04.2024г. по ч.т.д. №69/2024г. на АС – Велико Търново искова молба на Медицински университет – Плевен срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, за чието разглеждане първоначално е образувано т.д. №122/2023г. на ОС – Плевен.

Според изявленията в исковата молба и уточнителната молба на ищеца от 12.07.2024г. предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване:

1) осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 596 274,54 лв. – неизплатена част от обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие на 29.09.2021г., дължимо по комбинирана застрахователна полица №2200210500R00025/03.02.2021г.;

2) осъдителен иск с правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 89 080,07 лв.

– лихви за забава върху изплатената част от обезщетението за същото застрахователно събитие в размер 413 442,41 лв., изтекли в периода от 15.10.2021г. до 04.10.2023г.;

3) осъдителен иск с правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 136 513,41 лв. - лихви за забава върху неизплатената част от обезщетението в размер 596 274,54 лв., изтекли в периода от 15.10.2021г. до 10.11.2023г.

Според твърденията в исковата молба от процесното застрахователно събитие (пожар на покрива в сградата на Ректорат 1 на МУ – Плевен) ищецът е претърпял вреди в общ размер 1 212 758,23 лв., от които сумата 994 716,95 лв. - платени разходи за строително-монтажни и ремонтни работи на сградата (частично възстановени от ответника с плащане на застрахователно обезщетение в размер 413 442,41 лв.), а сумата 218 051,28 лв. - платени разходи за демонтажни работи и почистване на сградата, като за втората група разходи ищецът претендира обезщетение в размер на 15 000,00 лв. до предвидения в застрахователния договор максимален размер за възстановяване на подобни разходи.

Ответникът оспорва исковете с възражения, че платеното застрахователно обезщетение в 1 размер 413 442,41 лв. покрива задълженията му за пропорционално обезщетяване на разходите на ищеца за строително-монтажни и ремонтни работи на сградата съгласно клаузата „Усредняване“ от общите условия, при които е сключен застрахователният договор, тъй като уговорената застрахователна сума по договора е по-ниска от действителната стойност на застрахованото имущество и е налице подзастраховане по смисъла на чл. 389, ал. 1 КЗ, както и с възражения, че доказателства за разходи на ищеца за демонтажни работи и почистване на сградата не са представени.

Сключването и съдържанието на процесния застрахователен договор, така както е обективирано в преписите от договора и застрахователната полица, представени с исковата молба, настъпването на процесното застрахователно събитие (пожар на покрива в сградата на Ректорат 1 на МУ – Плевен), разходването на средства от ищеца за строително-монтажни и ремонтни работи на сградата за отстраняване на повредите от пожара в общ размер 994 716,95 лв., както и плащането от ответника на 04.10.2023г. на застрахователно обезщетение за покриване на вредите от тези разходи в размер 413 442,41 лв., не са предмет на спор между страните и са обявени за ненуждаещи се от доказване в производството по предявените искове с доклада на делото по реда на чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК.

Основният спор между страните по делото се концентрира върху въпроса налице ли е в процесния случай подзастраховане на застрахованото имущество по договора в хипотезата на чл.

389, ал. 1 КЗ, респективно налице ли е основание по чл. 389, ал. 2 КЗ за пропорционално обезщетяване от застрахователя само на част от претърпените от ищеца вреди в общ размер 994 716,95 лв., съразмерно на съотношението между действителната стойност на застрахованото имущество и уговорена по-ниска застрахователна сума.

Събраните в производството доказателства, включително заключението на изслушаната комплексна съдебна експертиза по делото, не установяват, а опровергават твърденията на ответника, че уговорената застрахователна сума по процесния договор е по-ниска от действителната стойност на застрахованото имущество, отделен е въпросът, че ангажираните от ответника твърдения и събраните доказателства в тази насока поначало касаят действителна стойност на сградата на Ректорат 1 на МУ – Плевен, а процесния договор, включително полицата и приложенията към тях поначало не съдържат клауза за самостоятелно уговорена застрахователна сума по отношение на тази сграда в рамките на общо посочените в договора и полицата застрахователни суми за отделните застраховани активи на ищеца, поради което изводи за подзастраховане само въз основа на действителната стойност на сградата поначало не могат да бъдат правени.

По-съществено в случая е, че дори твърденията на ответника за подзастраховане на процесната сграда да се приемат за доказани по делото, това обстоятелство само по себе си не може обуслови определяне на по-нисък размер на обезщетението за настъпилите вреди от процесното застрахователно събитие, доколкото за разлика от разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от отменения КЗ, която регламентираше подобно правило, разпоредбата на чл. 389, ал. 1 от действащия КЗ дава тъкмо противопопожно разрешение, а именно, че и в случаите на подзастраховане застрахователят обезщетява пълния размер на вредата на застрахования в случай, че тази вреда е в рамките на размера на уговорената застрахователна сума по договора.

Разпоредбата на чл. 389, ал. 2 КЗ допуска възможност за определяне на обезщетение, пропорционално на съотношението между застрахователната сума и по-високата действителна, 2 респективно възстановителна стойност на застрахованото имуществото, според приетата от страните база за определяне на дължимото застрахователно обезщетение, но само при изрична уговорка между страните, като принципно тази уговорка може да произтича и от клаузи в общите условия на застрахователя за пропорционално обезщетяване в хипотезите на подзастраховане, но при ясно определени в застрахователния договор стойности на действителната, респективно възстановителната стойност на застрахованото имущество, доколкото само в посочената хипотеза може да се приеме, че страните са постигнали съгласие, че действителната, респективно възстановителната стойност на имуществото надвишава уговорената застрахователна сума по договора, а оттам и съгласие за приложение на клаузата от общите условия, която регламентира пропорционално обезщетяване в случаите на подзастраховане в отклонение от общото правило на чл. 389, ал. 1 КЗ.

В процесната застрахователна полица, приета като писмено доказателство по делото, действителната стойност на застрахованото имущество е посочена като база за застраховане на имуществото и в тази й част полицата обективира съгласие на страните за определяне на размера на застрахователните обезщетения по договора по реда на чл. 400, ал. 1 КЗ, но в самата полица конкретни размери на действителната стойност на застрахованите активи не е посочена нито общо, нито по отделно за отделните групи активи с уговорени отделни застрахователни суми по договора, поради което и по изложените съображения полицата не доказва съгласие на страните за приложение на клаузите от общите условия на застрахователя, които предвиждат пропорционално обезщетяване в случай на подзастраховане.

Не на последно място и при съобразяване на обстоятелството, че процесният застрахователен договор е сключен по реда на ЗОП, от значение за действителното съдържание на възникналите от договора облигационни правоотношения са именно клаузите на самия договор и техническата спецификация, въз основа на която е сключен, а както е изрично посочено и в чл. 1, ал. 2 от процесния договор за обществена поръчка при противоречие между общите условия на изпълнителя и условията в техническата спецификация на обществената поръчка, за чието изпълнение е кандидатствал изпълнителят, приложение намират условията, определени в техническата спецификация.

Видно от техническата спецификация, въз основа на която е сключен процесният застрахователен договор, обявената обществена поръчка е с предмет сключване на договор за имуществено застраховане на дълготрайни материални активи с посочена застрахователна стойност в размери, които в издадената полица за застраховката са определени като застрахователни суми. С техническото предложение на ответника за изпълнение на обществената поръчка, също прието като писмено доказателство по делото, е заявено, че застрахователните суми по полиците ще се приемат за възстановителни стойности. Както се посочи по-горе в самата полица, издадена за сключване на застраховката в изпълнение на възложената обществена поръчка, пък е посочено, че база за застраховане на имуществото е действителната му стойност.

Действащият КЗ регламентира три вида застрахователна стойност на застраховано имущество – действителна (легално определена в чл. 400, ал. 1 КЗ като стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество), възстановителна (легално определена в чл. 400, ал. 2 КЗ като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка) и договорена (легално определена в чл.

3

387, ал. 1 КЗ като определена по съгласие на страните фиксирана парична сума, която остойностява застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и съгласно цитираната разпоредба не може да бъде оспорвана от страните).

Съдържанието на техническата спецификация, приета като писмено доказателство по делото, която е неразделна част от сключения по реда на ЗОП застрахователен договор съгласно клаузите на самия договор, но и съгласно императивните разпоредби на ЗОП, предпоставя възлагане на обществената поръчка за застраховане на имуществото на ищеца при условията на договорена застрахователна стойност по чл. 387, ал. 1 КЗ, което наред с изложените по-горе съображения за липса на валидна уговорка между страните за пропорционално обезщетяване по чл.

389, ал. 2 КЗ, представлява допълнително и самостоятелно основание да се приеме, че възраженията на ответника за сключване на застраховката при условията на подзастраховане са неоснователни, а ответникът дължи обезщетяване на пълния размер от 994 716,95 лв. на имуществените вреди на ищеца, настъпили от процесното застрахователно събитие и изразяващи се в платени разходи за строително-монтажни и ремонтни работи за възстановяване на застрахованото имущество.

Съгласно клаузите на застрахователния договор покрит риск по застраховката са и вредите на ищеца, представляващи направени допълнителни разходи за отстраняване на последиците от настъпилото застрахователно събитие, включително разходите за демонтажни работи и почистване, като съгласно техническото предложение и издадената полица отговорността на ответника за обезщетяване на тези вреди е ограничена до 2% от уговорената застрахователна сума, а съгласно общите му условия и до общата сума от 15 000,00 лв.

В противовес на възраженията на ответника ищецът е представил доказателства за направени разходи за демонтажни работи и почистване на последиците от процесния пожар, които надхвърлят сумата 15 000,00 лв., която претендира във връзка с тези разходи, но подробното обсъждане на тези доказателства не е необходимо, доколкото дори доказателства за въпросните разходи да не бяха представени, установените по делото и безспорни между страните обхват и последици от процесния пожар са достатъчни да обусловят извод по реда на чл. 162 ГПК за размер на разходите на ищеца, необходими за демонтажни работи и почистване на последиците от пожара, който значително надхвърля претендираната от ищеца сума от 15 000,00 лв.