Определение № 2242 от 29.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2242 гр. София, 29.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502093 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.64 ал.2 ГПК.

Производството по делото е приключило с постановено Определение №11341/12.06.2025г. постановено по ГР.Д. № 2050/24г. по описа на СГС, ГО, Възз. ІІІ-в състав, с което е оставена без уважение молбата, депозирана от на ищеца С. Н. Р., ЕГН **********, обективирана в частната жалба с вх.№ 107460/08.10.2024г. и в касационната жалба с вх.№ 97632/11.09.2024г., за възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване на въззивното решение № 4273/12.07.2024 г., постановено по в.гр.дело № 2050/2024г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав, като неоснователна.

Със същото определение основание чл.67 ГПК, С. Н. Р., е осъден да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св.Наум“ ЕАД, ЕИК 831605813, гр.София сумата от 180 лв. разноски в производството за възстановяване на пропуснат срок.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 23.06.2025г., чрез адв.Б..

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 30.06.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят С. Н. Р. изтъква факта, че СГС не е съдействал за изясняване от фактическа и правна страна на искането му за възстановяване на пропуснатия срок, дори в даденото Разпореждане № 11488/02.05.2025г. съдебният състав на СГС не е дал точни указания какво точно следва да представи доверителят ми като е в разпореждането е записано „да подаде и представи по делото онези книжа, за подаването на които се иска възстановяване на срока“. Необоснован е извода, че не е удостоверена по надлежния ред временна неработоспобност на С. Р., тъй като „не е представен болничен лист“, а 1 необходимостта от домашно лечение е отразена върху бланка на издадената епикриза.

Отново представя и моли да се приемат по делото Епикриза изх.№ 1309/24.08.2024г. на Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация “ПАНЧАРЕВО“ ЕООД, издаден от лекуващ лекар д- р К., която не е оспорена от въззивният съд и не е коментирана в мотивите към обжалваното определение. Необоснован е и извода на въззивният съд, че заболяването- исхемичен инсулт с препоръчано домашно лечение за тридесет дни след изписването- не сочи здравословното състояние на С. Р. да е било влошено до такава степен, че той да е бил в обективна невъзможност да изготви и подаде въззивната жалба. Удостовереното заболяване настъпва внезапно, с интензивна симтоматика и по своя характер е основание за настаняването му на болнично лечение, поради което С.

Н. Р. не е бил в състояние да подаде в срок въззивната жалба без да подложи на риск своето здраве. Прилага три броя епикризи.

Въззиваемият по ч.ж. МБАЛНП “Свети Наум“ЕАД, оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че на 15.07.2024г. съдебно решение № 4273/12.07.2024г., постановено по в. гр. д. № 2050/2024г. по описа на СГС е връчено в деловодството на съда лично на С. Р. срещу подпис. Той се е подписал на съобщението, изготвено от съда, с което е писмено уведомен, че решението подлежи на обжалване, както е записано в него. В полученото от въззивника на 15.07.2024г. съдебно решение ясно е записано, че същото може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните. В допълнение към жалба с вх. № 97632/11.09.2024 г. е приложена само епикриза от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево" ЕООД (без дата на издаване и регистрационен номер), от съдържанието на която се установява, че в периода 09.08.2024г. 24.08.2024г. молителят Р. е бил хоспитализиран в това лечебно заведение и е изписан от заведението на 24.08.2024г. На 08.10.2024г. е постъпило в съда второ искане от Р. за възстановяване на срока, инкорпорирано в частната жалба с вх. № 107460/08.10.2024 г. на съда, към което е приложена само епикриза от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево" ЕООД (без дата на издаване и регистрационен номер), от съдържанието на която се установява, че в периода 08.07.2024г. - 23.07.2024г. молителят Р. е бил хоспитализиран в това лечебно заведение и е изписан от заведението на 23.07.2024г. Установено е, че на 08.07,2024г. Р. е хоспитализиран в Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево" ЕООД. Това обстоятелство е настъпило преди на Р. да бъде връчено съобщение от съда, ведно с препис от въззивното съдебно решение в период, в който от съдържанието на делото се установява, че Р. е очаквал постановяването и връчването на съдебното решение, защото е представил по делото няколко молби, всички подписани от него, в които е заявил волята си съдебното решение да не бъде връчвано на упълномощения от него адвокат (вх. № 71654/24.06.2024Г.), съответно съдебното решение да му бъде връчено лично на него (вх. № 72233/25.06.2024г.). На 15.07.2024г., молителят лично е посетил деловодството на съда - стая 70, въпреки че твърди, че по това време е бил хоспитализиран и че поради тази причина не е могъл да организира защитата си. Установено е също, че на 02.08.2024г. и на 08.08.2024г., както и на 13.08.2024г.

2

Р. е представял в СГС и СРС собственоръчно написани и подписани от него молби с искания до въззивния и до първоинстанционния съд. На първите две дати - 02.08.2024г. и 08.08.2024г. - не се твърди и не се установява Р. да е бил хоспитализиран и да е бил възпрепятстван да организира защитата си. На третата дата - 13.08.2024г. лицето твърди да е било хоспитализирано в лечебно заведение, но явно това не му е попречило да прави изявления до съда, да ги подписва и да ги представя в деловодството на съда - документите са внесени в администрацията, а не са изпратени по куриер или по пощата.

В рамките на едномесечния срок за упражняване на правото на касационно обжалване Р. общо 16 дни не е бил хоспитализиран. А дори в периодите на хоспитализация не е бил в състояние, което да не му позволява да организира защитата си - пациентът не е бил в състояние на невъзможност да напусне по време на режим на хоспитализация лечебното заведение - и доказано го е правил, не е бил в състояние на невъзможност да води разговори по телефона, за да организира защитата си, не е бил в невъзможност да се среща с адвокат или друг правоспособен юрист, не е бил в невъзможност да подписва пълномощно, договор за правна защита и съдействие и други подобни документи. В допълнение в лечебното заведение се допуска посещение на пациентите, включително има предвидени часове за свиждане. Освен всичко С. Р. е имал и възможност да подаде молба до СГС, че желае да ползва правна помощ. Но от 15.07.2024г. и до 15.08.2024г. включително той не е ползвал тази възможност. Съгласно чл.283, вр. чл.259, ал.2 и ал.3 ГПК, срокът за касационно обжалване се прекъсва с подаване на молба за правна помощ, за времето на разглеждане на молбата срок не тече и ако същата се отхвърли, от влизане в сила на акта на съда започва да тече нов срок за обжалване.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

В случая видно от данните по делото срокът, чието възстановяване се иска е едномесечен, съгласно чл.283 ГПК. Същият е започнал е да тече на 15.07.2024 г., на която дата е връчен препис от въззивното решение лично на С. Н. Р. /л.46 / и е изтекъл на 15.08.2024 г.

/четвъртък- присъствен ден/. За да са налице основания, които да обосновават възстановяване пропуснатия срок е необходимо да е доказано, че са настъпили непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее и тези обстоятелства следва да са налице в продължение на целия срок.

За да остави без уважение молбата СГС е приел, че ищецът не е установил наличието на особени и непредвидени обстоятелства, които да са били налице по отношение на него и които не е могъл да преодолее, за да депозира касационна жалба в срок. Твърдението, че С.

Р. е получил инсулт на 09.08.2024г. не е доказано пълно и главно в производството, което се е развило пред СГС. Не се доказва двете хоспитализации на молителя в Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево" ЕООД, в периода в който е текъл срокът за обжалване, да са извършени при условията на спешност и неотложност.

Нещо повече - от съдържанието на двете епикризи, които са приложени към касационната 3 жалба с вх. № 97632/11.09.2024 г. и към частна жалба с вх. № 107460/08.10.2024 г. се установява, че молителят в качеството на пациент е постъпил в лечебното заведение за долекуване, като оплакванията му датират след преживяни два ИМИ (исхемичен мозъчен инсулт) през 2022г и 2023г. По делото още в първоинсганционното производство са приложени писмени доказателства, които удостоверяват, че през 2022г. и 2023г. Р. е преживял два ИМИ - така например решение № 90811 от 06.04.2023г. на ТЕЛК I-ви състав, при Университетска Първа МБАЛ „Свети Йоан Кръстител" ЕАД.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че в конкретния случай срокът за обжалване е пропуснат не по независещи от страната причини, а в резултат на процесуалното й бездействие, като през общо 16 дни в периода 15.07.2024г. - 15.08.2024г. молителят не е бил възпрепятстван от хоспитализация в лечебното заведение, защото не е бил хоспитализиран от 24.07.2024г. до 08.08.2024г. включително. В останалото време поведението на молителя се е изразило в процесуално бездействие, а за времето от 09.08.2024г. - 15.08.2024г. - в процесуално бездействие и в неотносими към правото му на защита действия, като посещение на СРС и СГС на 02.08.24г. и на 13.08.2024г., на 11.09.2024г. и депозиране на писмени искания, които са неотносими към упражняване на правото на Р. за касационно обжалване. Същевременно няма упълномощен адвокат, тъй като адв.Г. го е представлявал за въззивното производство, както и към настоящия момент отново. Касационната жалба от С. Р. с вх. № 97632/11.09.2024 г. на СГС е подадена в съда 26 дни след като на 15.08.2024г. за г-н Р. е изтекъл срокът за касационно обжалване и 17 дни след дехоспитализацията му на 24.08.2024г. от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево" ЕООД.

В случая поставените от жалбоподателя въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, според която особени непредвидени обстоятелства могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и преодолени. Тоест това са обстоятелства, които имат изключителен, изненадващ и непреодолим характер и след като са настъпили в течение на срока, в който страната е следвало да извърши определено процесуално действие, обективно са попречили да го стори. Долечението след като две години по-рано е бил прекаран инсулт /което именно заболяване е предмет на основанието за освобождаване от длъжност санитар и респ. На атакуваната заповед на работодателя/ не попада във визираните по-горе предпоставки и не може да обоснове приложение на чл.64 ГПК.

В депозираната пред САС частна жалба също не са изпълнени указанията, макар и със закъснение, тъй като приложените 3 бр. епикризи не сочат нов инсулт от 2024г. С оглед на това следва да се приеме, че правилно молбата е преценена като неоснователна, поради което би трябвало жалбоподателят да понесе неблагоприятните последици от връщане обратно на касационната жалба.

Воден от изложеното и на основание чл.64 ал.2 ГПК

4

ОПРЕДЕЛИ: э

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11341/12.06.2025г. постановено по гр.д. № 2050/24г. по описа на СГС, ГО, Възз. ІІІ-в състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба пред ВКС.