Решение № 53 от 30.06.2023, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 83/2023
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 30.06.2023
- Състав
- Милуш Руменов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. гр.Велинград, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200083 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-000008/01.03.2023г. на Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на З. З. Б. са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за осъществяване на административнонаказателния състав на и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
В нея се твърди, че НП е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с доводи - че жалбоподателят нямал качеството на водач на МПС към момента на констатиране на нарушението и на мястото, където започнала проверката не отказал да бъде тестван за това дА. е употребил наркотични вещества или техни аналози.
В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано, както и за присъждане на разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2023г. до СОУ „Васил Левски“ в гр. Велинград полицаите Е. Б., Ц.Ч., А. Б. забелязват З. З. Б. да управлява л.а. „БМВ“ с рег. № РА 9220КС. След като и водачът забелязва полицаите той внезапно спира, излиза от колата и започва да оглежда двигателя на автомобила си. Това дава повод на полицейските служители да повикат на място за съдействие колегите си – А. М. и Б. С., като последният изпробва с дрегер за алкохол Б. и го поканва да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества и техни аналози в районното управление наблизо. Проверяваното лице се отзовава, но в сградата на полицията отказва да бъде тестван за наркотици с дрегер, както и да подпише и приеме надлежно съставения му от служителя на реда талон за медицинско изследване, с който му е предоставена възможност до 45 минути да се яви и даде проба във ФСМП-Велинград. Предвид отказите на Б. да бъде тестван за наркотични вещества, е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява б е з с п о р н о от следните доказателства: Наказателно постановление № 23-0367-000008 от 01.03.2023 г. ВПД Началник РУ – Велинград в ОДМВР – Пазарджик, Акт за установяване на административно нарушение № 571238 от 15.02.2023 г., Талон за изследване № 125987 от 15.02.2023 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, показанията на свидетелите Б. С., Е. Б. и А. М..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
При надлежно предоставена от органите на реда възможност да избере начина по който да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, водачът З. Б. доказано, и надлежно отразено в постановлението, последователно е отказал и двата предвидени в закона способа (чл. 174, ал.4 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.), с което е осъществил изцяло признаците на административнонаказателния състав именно на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща посочените откази като диспозиция, както и съответстващата им санкция. Тази санкция е законосъобразно и правилно наложена от административнонаказващия орган, като предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП - хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Възраженията на жалбоподателя са неоснователни: От показанията на прекия свидетел-очевидец Е. Б., подкрепящи се от тези и на колегите му М. и С., се установява, че именно З. Б. е управлявал автомобила „БМВ“ непосредствено преди предприетата от полицаите проверка, и в този смисъл е несъмнено качеството му на водач. Същевременно 2 обстоятелството, че в хода на проверката той се е явил и в сградата на Районното управление не променя това му качество – като проверявано лице. Това, че на мястото, където е спрял автомобила си Б. първоначално не е изразил категоричен отказ пред органите на реда да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози не променя установения факт, че в последвА.я ход на проверката е заявил отказа си – не само недавайки проба с дрегер, а и отказвайки да получи талона за медицинско изследване, което с оглед императивно предвиденият в разпоредбите на чл. 6 о т Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. законов ред – практически е равнозначно и на отказ за надлежно даване на кръвна проба.
С оглед гореизложеното наказателно постановление
№ 22-0367000008/01.03.2023г. на Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, подал само становище и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП следва да й се предели възнаграждение за същия - в минимален размер 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-0367-000008/01.03.2023г. на Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик.
ОСЪЖДА З. З. Б. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пазарджик, сумата от 80/осемдесет/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3