Решение № 87 от 30.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502533 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост с адм. адрес: гр.

Варна, ул. „М.“ № 32, с управител З. С. И. срещу Решение № 3333/25.09.2025 г., постановено по гр.д. № 14834/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XLVI състав, с което на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са отменени, както следва: взетото на 07.10.2023 г. решение на Общото събрание на етажната собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „М.“ № 32, а именно: „Да бъде преместен общият водомер в сградата от мазето, собственост на А.Д., в мазе, което Т. М.- Г. твърди, че е нейно. Преместването на общия водомер да се осъществи след необходимите съгласувания, одобрения и/или разрешения от Община Варна и/или ВиК – Варна. Запитванията към Община Варна и/или ВиК – Варна, изготвянето и съгласуването на проектите да бъде организирано от Т. М.-Г.“, както и взетите на 02.11.2023 г. решения: по т. 1 от дневния ред – „Да бъде ремонтирана входната врата. Управителят да събере оферти и да подпише договор, съобразявайки най-изгодната такава. Бюджетът за ремонт да не надвишава 200 лв. Разходът се разпределя между етажните собственици съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата“ и по т.

1

2 от дневния ред – „Да бъде доизградено стълбището, водещо до покрива на сградата и да се ремонтира вратата, водеща до покрива на сградата.

Управителят да събере оферти и да подпише договор, съобразявайки найизгодната такава. Общият бюджет за доизграждане на стълбището и ремонт на вратата, водеща към покрива, да не надвишава 1000 лв. Разходът се разпределя между етажните собственици съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата“.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, допуснатr съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на атакуваното решение. Излага се, че още с отговора на исковата молба е направено възражение, че уведомлението на Т. М. – Г., че не пребивава на адреса на ЕС не е достигнало до управителя или до някой друг съсобственик. Твърди се, че ВРС неправилно е приел, че ищцата не пребивава на адреса на ЕС. Излага се, че съдът не е предоставил възможност на страната да установи горните твърдения, като не са уважени доказателствените искания, направени с молба от 15.09.2025 г. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като ищцата ползва имота си и го отдава под наем като стаи за гости. Релевира се, че ВРС формално е обсъдил въпросът за недопустимостта на исковата молба.

Въззиваемата Т. М. М. – Г. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се излага искане за оставянето й без уважение като неоснователна и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като и двете страни претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Т. М. М. – Г. против Етажна собственост с адм. адрес: гр. Варна, ул. „М.“ № 32, с управител З. С.

И. с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмянаq както следва: взетото на 07.10.2023 г. решение на Общото събрание на етажната собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „М.“ № 32, а именно: „Да бъде преместен общият водомер в сградата от мазето, собственост на А.Д., в мазе, което Т. М.Г. твърди, че е нейно. Преместването на общия водомер да се осъществи след необходимите съгласувания, одобрения и/или разрешения от Община Варна 2 и/или ВиК – Варна. Запитванията към Община Варна и/или ВиК – Варна, изготвянето и съгласуването на проектите да бъде организирано от Т. М.-Г.“, както и взетите на 02.11.2023 г. решения: по т. 1 от дневния ред – „Да бъде ремонтирана входната врата. Управителят да събере оферти и да подпише договор, съобразявайки най-изгодната такава. Бюджетът за ремонт да не надвишава 200 лв. Разходът се разпределя между етажните собственици съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата“ и по т.

2 от дневния ред – „Да бъде доизградено стълбището, водещо до покрива на сградата и да се ремонтира вратата, водеща до покрива на сградата.

Управителят да събере оферти и да подпише договор, съобразявайки найизгодната такава. Общият бюджет за доизграждане на стълбището и ремонт на вратата, водеща към покрива, да не надвишава 1000 лв. Разходът се разпределя между етажните собственици съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата“.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Етажната собственост с адм. адрес: гр. Варна, ул. „М.“ № 32, с който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за процесуално допустим, поради което дължи произнасяне по съществото на правния спор.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

3

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Пред настоящата инстанция е представена и приета справка от община Варна, дирекция „Местни данъци“, от която е видно, че за периода от 01.07.2023 г. до 31.10.2023 г. в стаите за гости на Т. М.-Г. са реализирани 122 броя нощувки, като броя на настанените туристи са 38.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция и пред настоящата доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Решенията на Общото събрание на етажната собственост подлежат на съдебен контрол за законосъобразност само по реда на чл. 40 от ЗУЕС чрез предявяване на иск за отмяната им, насочен към промяна на правното положение, възникнало по силата на решението. Това следва от характера на иска, който е конститутивен.

Настоящият състав намира, че за уважаване на иска с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, ищцата следва да установи, че е собственик на обект в сградата с адм. адрес: гр. Варна, ул. „М.“ № 32, в режим на етажна собственост и че са приети решения на ОС с атакуваното съдържание. В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът следва да докаже, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколите са изготвени съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби.

Не се спори между страните, а и от представения нот. акт от 1964 г. и удостоверения за наследници е видно качеството на ищцата, настоящ въззиваем на собственик на самостоятелен обект в сградата с адм. адрес: гр.

Варна, ул. „М.“ № 32. Представените по първоинстанционното дело протоколи от 07.10.2023 г. и от 02.11.2023 г. съдържат данни за взето от ОС решения, които ищецата оспорва.

4

Съгласно чл. 40, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС предвижда следната процедура: Председателят на управителния съвет /управителят/ в 7-дневен срок от провеждането на събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от управитела на ЕС и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.

13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.

Именно такова уведомление изпраща М. – Г. до управителя на ЕС – З. И. с телепоща от 08.06.2022 г. В него го известява, че поради отсъствие от собственото й жилище в сградата, находяща се в гр. Варна, ул. „М.“ № 32 за предстоящи общи събрания на ЕС е необходимо да я известява на посочен мобилен телефон, на ел. пощата й в gmail.com, както и на посочен друг адрес в гр. Варна. От представеното известие за доставяне е видно, че горната телепоща е получена на 10.06.2022 г. от В.М., който е представил еднократно пълномощно. Между страните не се спори, а и от представените протоколи от ОС на ЕС от 28.05.2022 г. и от 04.07.2023 г. се установява, че получателят на телепощата е назначен за портиер в сградата в режим на ЕС, считано от 28.05.2022 г., като е изпълнявал тази длъжност и към момента на връчването на уведомлението от ищцата по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Видно е от отбелязването в документа, че В.М. се е легитимирал като упълномощено лице да получи телепощата с еднократно пълномощно. В тази му част известието за доставяне е официален свидетелстващ документ и в тежест на 5 оспорващата страна – ЕС е да го опровергае. Доказателства в тази насока не са ангажирани от въззвиника, поради което настоящата инстанция приема, че М.

– Г. надлежно е уведомила управителя на ЕС за неползването на самостоятелния си обект по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС.

По делото не са събрани доказателства, че съгласно изискванията на чл.

13, ал. 3 от ЗУЕС преди провеждане на събранията от 07.10.2023 г. и от 02.11.2023 г. на ищцата е изпратено покана за провеждането им на посочения в телепощата адрес или е извършено уведомяване по телефона или по ел. поща, поради което съдът намира за основателно възражението на същта относно нередовното й уведомяване за оспорените общи събрания. Горното е нарушение във връзка със реда за свикване на общото събрание, което самостоятелно сочи незаконосъобразност при провеждането на събранието и вземането на решения.

Доказано по делото е обстоятелството, че самостоятелният обект на ищцата в ЕС се отдава от нея под наем за нощувки, но това не установява по безспорен начин, че същата е могла да се уведоми своевременно за датата на оспорваните събрания, което се презюмира при лично ползване на имота.

Поради съвпадане в правните изводи на двете първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. инстанции