Решение № 1571 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100104976 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация по чл.42 от ЗН, искане по чл.537 от ГПК и чл. 30 ЗН.

Ищецът твърди, че с ответника са единствени наследници на баща си С. С., поч. през 31.07.2022 г., който от своя страна е бил единствен наследник на своята майка и тяхна баба И.И., поч. на 24.04.2021.

Твърди, че приживе наследодателят му И.И. приживе се е разпоредила – със завещателно разпореждане, с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответника, в т. ч. и с два недвижими имота в гр.София.

Твърди, че завещанието не е изготвено от завещателя, поради което иска да бъде прогласена нищожността му, както и да бъде отменен съставения в полза на ответника въз основа на него констативен нотариален акт за собственост.

При условията на евентуалност поддържа, че с извършеното в полза на ответника завещание е накърнена запазената му част от наследството на наследодателя й, поради което моли съда да я възстанови. Претендира разноски.

Ответната страна оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на ИМ. Твърди, че приживе наследодателят им и техен баща се е отказал 1 от правото си да претендира възстановяване на запазена част. Твърди освен това, че завещането е изготвено и подписано от лицето, сочено като негов автор.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Претенцията, предявена от ищеца с правно основание чл.42, б.б от ЗН - за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на И.И. от 15.04.2021г., почива на твърденията, че при съставянето му не са спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН, а именно – не е написано ръкописно от самия завещател е не носи подписа му.

Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът Ж. С. С. и ответникът- неговия брат са наследници по закон – синове на С. И. С., починал на 31.07.2022, който от своя страна е бил единствен наследник на своята майка и тяхна баба И.И., поч. на 24.04.2021.

Представено е завещание от 15.04.2021, с което И.И. е завещала на внука си И. С. цялото си движимо и недвижимо имущество.

От заключенията на приетите по делото две съдебно – почеркови експертизи се установява, че както ръкописния текст, така и подписът на завещанието не са изпълнени от И.И.. Предвид това и без да обсъжда останалите доказателства, събрани по делото, съдът намира иска за основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН , саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на завещателното разпореждане. В хода на съдебното дирене, с оглед на събраните по делото доказателства – първотачална и повторна съдебно почеркова експертиза, непротиворечиво се установи, че ръкописния текст в процесното саморъчното завещание, както и подписът под същото не са изпълнени от И.И..

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, при оспорване на саморъчно завещание тежестта на доказване на изискванията за неговата действителност пада върху страната, която се ползва от него – в случая ответника И. С., който следва да установи неговата автентичност и то по нетърпящ съмнение начин, т. е. чрез пълно и пряко доказване, каквото в случая не бе проведено.

Саморъчното завещание не отговаря на формалните изисквания на чл. 25 от 2

Закона за наследството. Макар процесното саморъчно завещание да е обявено от нотариус и вписано от съдия по вписвания в Имотния регистър при АВ, то не е съставено от И.И., сочена като негов автор, нито е подписано от нея. Съгласно чл.

42, б. "б. " от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 от ЗН .

Предвид установеното в хода на съдебното дирене, че процесното завещание не е съставено саморъчно и не е подписано от лицето, което се сочи за негов автор – И.И., то е нищожно на основание чл. 42, б. "б. " от ЗН , вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН . Искът е доказан по основание и следва да бъде изцяло уважен.

Искането по чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо. По правило то няма характер на самостоятелен иск, а отмяната/изменението на нотариален акт е з а ко н о в а последица от уважаване на предявен от претендиращия отмяната/изменението правен субект вещен иск, насочен срещу лицето/лицата, ползващи се от акта., какъвто не е настоящия случай. /така решение № 49 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 1957/2017 г., ІІ г. о., ГК на ВКС; решение № 138 от 21.06.2013 г. по гр. д. № 799/2012 г., ІІ г. о., ГК на ВКС/. Предявената самостоятелна претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

Предвид уважаването на главния иска, предявеният при евентуалност иск по чл. 30 от ЗН не следва да бъде разглеждан.

По разноските

При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски от 460.16 евро ( 900 лв.) – заплатени депозит за възнаграждение на ВЛ, заплатена държавна такса 706.20 евро (1381.21 лв.) и адвокатско възнаграждение от 1804.86 евро (3 530 лв.), което съдът не намира основание да намали /възражението за неговата прекомерност е немотивирано, съгласно изискванията на чл.78, ал.5 от ГПК, а размерът на възнаграждението, заплатено от всяка от страните е идентичен/.

Разноски на ответника не се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по иска на Ж. С. С., ЕГН **********, срещу И. С. С., ЕГН **********, завещание от 15.04.2021 на И.С.И., поч.на 24.04.2021г., в 3 полза на И. С. С., обявено с Протокол рег. № 8751/11.2021г. на Нотариус рег. № 508 на Нотариалната камера.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл.537, ал.2 от ГПК на Ж. С.

С., ЕГН **********, за отмяна на нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижими имоти № 114, т.VIІ, рег.№ 8752, дело № 1069 от 2021г. на Нотариус рег.№ 508 при НК.

ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН: **********, от гр.София, да заплати на Ж. С. С., ЕГН **********, сумата от 2981.45 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4