Решение № 178 от 21.09.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Свиленград, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200447 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000156 от 03.05.2023 година на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на У. Б., роден на 17.08.1994 година в Република Турция и с ЕГН ********** от град С*********************************, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 1) и за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лв. (пункт 2).

Жалбоподателят моли за отмяна на НП, тъй като обжалваният акт бил неправилен и незаконосъобразен.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -

1

Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 17.04.2023 година в 13.00 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Княз Борис” ” се движи моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с държавен регистрационен номер ********** – собственост на В.Л. Б. от град Никопол, област Плевен и управляван от жалбоподателя. На кръстовището на улица „Цар Симеон Велики”, улица „Княз Борис” и улица „Генерал Скобелев”, същият не спазва предписанията на знак Г2, т.е. да завие задължително на дясно след знака, а завива на ляво в посока магазин „Сарандиев” и продължава по улица „Генерал Скобелев”. Пред дом № 5 на улица „Генерал Скобелев” автомобилът е спрян за проверка от полицейския служител – свидетеля Д. Г.

Г., който установява и че шофьорът е без поставен предпазен колан при наличие на такъв в автомобила. Уведомен е дежурния автопатрул в състав свидетеля В. М. А. и колегата му Д. В. Г., които пристигат на место, където са запознати с установените от Г. нарушения.

На посочената дата и предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Д. Г. Г. – Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 806231. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с неползване на обезопосителен колан и неспазване на предписанието (нарушаване) на знак Г2 - „Движение само на 2 дясно след знака!”, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им като сочи за час на извършване на нарушенията 13.00 часа (часът в АУАН е коригиран от актосъставителя срещу положен от негова страна подпис). А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1, предложение трето от ЗДвП, които вписва за нарушени. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е, като посочва, че няма възражения против констатациите му, което и е вписано в съответната графа. Срещу подпис получава екземпляр от Акта.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 23-0351-000156 от 03.05.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН като по отношение на часа сочи 13.31 часа, както и правните квалификации на деянията, дадени от контролния орган – чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нала г а на жалбоподателя административно наказание „Глоба” съответно в размер на 50 лв. и на 150 лв.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 18.07.2023 година, видно о т Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в допълнително представената Справка за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.

Г. Г. заема длъжността Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-6105 от 22.08.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) 3 от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че има налагани санкции с влезли в сила Фишове за нарушение на ЗДвП, както и че е осъден за престъпление по транспорта и няма налагани принудителни административни мерки.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 18.09.2023 година свидетели – Д. Г. Г. и В. М. А.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на полицейските служители, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Д. Г. Г. и В. М. А. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).

Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на 4 доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им, като потвърждават фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на МПС без обезопасителен колан при наличие на такъв в автомобила и че Б. не е съобразил поведението си с пътните знаци. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът кредитира и другите налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от 5

ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесните Глоби не са платени – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Писмо с вх.рег.№ 6194 от 08.08.2023 година и от Картона на НП. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовите санкции.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до незаконосъобразност.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в случая не е необходимо назначаване на преводач, тъй като жалбоподателят владее писмено и говоримо български език, като в този смисъл са показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители. Но дори и да се приеме, че лицето не владее български език, то в Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва.