Решение № 19160 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19160 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110162583 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Д К“ АДСИЦ, ЕИК ***, срещу ответника В.

Ж. Е., ЕГН **********, обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, с които се претендира да се установи със сила на присъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 864,362 лв., представляваща главница за период от 15.03.2018г. до 15.04.2023 г. по Договор за потребителски кредит-Ваканция № 310-48/2008 г. от 02.04.2008 г., сключен с А Б АД, и Споразумение от 05.05.2010 г. за признаване и разсрочване на задължение, ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1771,04 лева, представляваща договорна лихва за период от 15.03.2020 до 15.04.2023г., сумата от 746,63 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.07.2020г. до 15.04.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2023г. по ч. гр. д. № 24893/2023 г. по описа на СРС, 126-и състав.

Ищецът „Д К“ АДСИЦ, ЕИК ***, твърди, че между „А Б“ А.Е., чрез клона си „А Б- клон Б“, и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит-Ваканция № 310-48/2008 г. от 02.04.2008 г., съгласно който банката предоставила на ответника банков кредит, предназначен за текущи потребителски нужди в размер на 5800 лв. срещу задължението на кредитополучателя да го върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено на 96 месечни анюитетни вноски. Твърди, че с Договор за прехвърляне на вземания от 25.03.2010 г. „А Б“ А.Е. е цедирало вземането си по процесния договор за кредит на „МТП“ ЕООД с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително с начислената лихва, което дружество, от своя страна, цедирало вземането в полза на „А К“ АДСИЦ 1

/сегашно наименование „Д К“ АДСИЦ/ с Договор от 29.03.2021г. Твърди се, че „А К“ АДСИЦ възложило на „Д К М“ ЕАД да управлява придобити от първото дружество вземания, както и да осъществява представителство от името и за сметка на „А К“ АДСИЦ. Сочи се, че на 29.03.2010 г. между „Д К М“ ЕАД“ и „МТП“ ЕООД бил сключен договор, по силата на който последното дружество е приело да извършва от свое име, но за сметка на „А К“ АДСИЦ извънсъдебно събиране на вземанията на „А К“ АДСИЦ. С договор от 29.03.2010 г. „МТП“ ЕООД възложило на „С.Г. Г“ ООД да извършва извънсъдебно събиране на вземанията на „А К“ АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица. Сред цедираните вземания фигурирало и това срещу ответника, произтичащ по Договор за потребителски кредит- Ваканция № 310-48/2008 г. от 02.04.2008 г.

За извършената цесия до ответника било изпратено нарочно уведомление, като на 26.04.2010 г. било сключено споразумение, имащо характер на договор за спогодба, съгласно което ответникът признал, че дължи неплатена част от кредита, сключен с банката, и се задължила да изплати остатъка на 300 броя месечни вноски в размер на 61,93 лева, съгласно погасителен план. Твърди, че ответникът не извършил никакви плащания за погасяване на дължимата сума, с оглед което за ищеца е възникнало правото да претендира остатъка от непогасеното вземане в цялост. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва иска. Твърди се, че на 26.04.2010г. ответникът подписал споразумение с новите кредитори „МТП“ ЕООД и „С.Г. Г“ ООД, с което се задължава да изплати на тях първоначалното задължение към „А Б - клон Б“, като счита, че тази датата следва да се приеме като първоначална дата за вземането на ищеца. В тази връзка прави възражение за настъпила погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД. Твърди още, че от Договора за прехвърляне на вземанията от 29.03.2010г. между МТП ЕООД и „А К“ АДСИЦ не става ясно размера на задължението на ответника. Сочи, че се явява солидарен длъжник с останалите длъжници по договора от 29.03.2010г.

Твърди, че няма доказателства, че изрично ищецът е купил задължението на ответника към „А К“.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа страна намира следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 24893/2023г. заявителя Д К АДСИЦ е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите, претендирани с настоящата искова молба. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №15598/01.06.2023г. На осн. чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е подаден установителен иск, поради което настоящото производство е допустимо.

По делото не се спори, а се и установява от събраните писмени доказателства, че на 02.04.2008 г. между А Ба АД, действаща чрез клона си А 2

Ба – клон Б като кредитор, и В. Ж. Е. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит- ваканция № 310-48/2008г., по силата на който е отпуснат заем в размер на 5800 лева със срок на издължаване 96 месеца и месечна вноска – 89,55, при ГЛП в размер на 10,5 % , с уговорка в чл.

9 за едностранна промяна на лихвения процент и ГПР в размер на 11.1774 %.

Видно от договор за продажба на вземания, сключен на 25.03.2010 г. и Приложение №1 към него, А Б А.Е., действаща чрез клона си А Ба – клон Б, продава вземанията си по договор за кредит от 02.04.2008 г. на МТП ЕООД, за което е приложено уведомление от цедента до Славейка Галева с изх. № 1835 / 09.04.2010 г.

Видно от таблица 1 към Приложение 1 към договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2010 г. със същия се прехвърлят и вземанията срещу В. Ж.

Е..

По делото е представен и Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и извлечение от Приложение № 1 към него, с който се установява, че МТП ЕООД прехвърля вземанията си по договор за кредит от 02.04.2008 г. спрямо В. Ж. Е. на А К АДСИЦ/ сега Д К АДСИЦ /, за което е приложено уведомление за прехвърляне на вземания от цедента до Славейка Галева. Видно от извлечение от Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. се прехвърля вземане в размер на общ размер на 6649,42 лева.

От приложения по делото Договор от 06.10.2006 между А К АДСИЦ/ сега Д К АДСИЦ/, в качеството му на възложител, и А К М ЕАД, в качеството му на обслужващо дружество, е видно, че възложителят възлага на обслужващото дружество срещу заплащане да управлява придобитите от възложителя вземания.

Видно от Договор за събиране на вземания от 29.03.2010г., сключен между А К М ЕАД, в качеството си на обслужващо дружество на А К АДСИЦ, като възложител и МТП ЕООД, изпълнителят се е задължил да извършва от свое име, но за сметка на А К АДСИЦ, извънсъдебно събиране на вземания на А К АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор А Ба – клон Б.

Съгласно договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г. МТП ЕООД на 29.03.2010 г. е превъзложил събирането на вземанията на просрочените задължения по потребителски кредити с първоначален кредитор А Ба А.Е. на С.Г. Г ООД.

Съгласно споразумение от 26.04.2010 г., сключено между "МТП ЕООД чрез упълномощения си представител С.Г.Г ООД и В. Ж. Е., последната се е задължила да погаси задължението си, произтичащи от договор за потребителски кредит №310-48/2008 г. в размер от 6649,42 лева при условия на разсрочено плащане на 300 месечни вноски, считано от 15.05.2010 г. до 15.05.2035 г., всяка от които в размер на по 61,93 лева, при годишна лихва основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с надбавка от 10,00 пункта.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, 3 което настоящият състав приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. От същото се установява, че на 02.04.2008 г., А Б е превела на В. Ж.

Е. сумата от 5 800 лева. Вещото лице е посочило, че съгласно Приложение №1 към Договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „А Б“ А.Е. прехвърля на „МТП“ ЕООД вземания срещу В. Е. в размер на 6649,42 лева, от които 5682,58 лева главница и 966,84 лева договорна лихва. Същата сума е прехвърлена с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. от „МТП“ ЕООД към ищеца „А К“ АДСИЦ. Съгласно погасителен план към Споразумение от 26.04.2010г. задължението на В. Ж. Е. към дата 26.04.2010г. е в размер на 18 606,52 лева. Общо размерът на претендираните 62 броя месечни вноски с настъпили падежи от 15.03.2018 г. – 15.04.2023г. вкл. е 2635,36 лева, формирана от 864,32 лева – главница и 1771,04 - лихва. Мораторната лихва върху претендираното вземане за периода 15.07.2020г. до 15.04.2023г. е в размер на 746,62 лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен искът, с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за кредит за текущи потребителски нужди „Ваканция“, като е предоставил на ответника съответната парична сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; стойността на непогасената му част; че оспорените клаузи са действителни, в т.ч. индивидуално уговорени; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен

Както беше установено по-горе между А Б А.Е. и В. Е. е възникнало облигационно отношение по силата на договор за заем, впоследствие прехвърлен на осн. чл. 99 ЗЗД на А К АДСИЦ/ сега Д К АДСИЦ/, който от своя страна възлага на 29.03.2010 г. на МТП ЕООД да го управлява от свое име, но за сметка на А К АДСИЦ.

По делото са представени уведомления за прехвърляне на вземания, за които няма данни да са били получени от длъжника. Въпреки това съдът намира, че ответникът е бил уведомен за договорите за цесия с получаване на препис от исковата молба с приложените към нея уведомление. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 , ВКС

Съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

На следващо място, съгласно съдебната практика, обективирана в решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, уговорката в споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се 4 начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, какъвто не е случая, доколкото кредитополучател е физическо лице - потребител.

Настоящият състав като взе предвид събраните по делото доказателства приема, че със сключеното между „МТП“ ЕООД и В. Е. споразумение от 26.04.2010г. е договорено капитализиране на възнаградителна лихви в размер на 966,84 лева. Налице е анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, доколкото е уговорено просрочените задължения за лихви в размер на 966,84 лева да бъдат включени към размера на главницата и върху тях да се начислява възнаградителна лихва. Така установеният анатоцизъм е недопустим.

Доколкото капитализираната лихва в размер на 966,84 представлява 14,53 % от главницата по споразумението – 6649,42 лева, то следователно 14,53 % от всяка вноска представлява лихва върху капитализирана лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът намира искът за лихва за основателен до размера от 1327,86 лева, като за горницата подлежи на отхвърляне.