Определение № 2542 от 22.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2542 гр. Варна, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500904 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 21350/17.03.2026 г. на З. К. К., чрез адв. Л.

Б., срещу Определение № 2726/17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 3456/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 4094/19.01.2026 г., уточнена с молба с вх. № 5544/22.10.2026 г., за изменение на Решение № 4546 / 15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 3456/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските, като бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокат Л. К. Б. за осъществена безплатна правна помощ от 200 лв. (102,26 евро) на 613,20 лв. (313,52 евро) , евентуално, ако съдът намали под предвидения в наредбата минимум, да е до размер не по-нисък от 408,80 лв. (209,02 евро).

В частната жалба се навежда оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че съдът следва да съобрази адвокатското възнаграждение с предвидените минимуми по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а не да използва решението на СЕС, за да присъжда символични възнаграждения. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. В конкретния казус искът срещу „Кредирект“ ЕООД за обявяване на нищожността на договора за потребителски кредит на стойност 3132 лв. е изцяло уважен. От това следва, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 адвокатският хонорар по иска следва да бъде в размер на 613,20 лв. Не е ясно обаче съдът как точно е изчислил, че на адвоката се дължи възнаграждение в размер само на 200 лв. Дори поради някакви съображения да се приеме, че съдът има правомощието и може да намали адвокатското възнаграждение, което според жалбоподателя не е правилно и уронва неговата чест и право на достойно заплащане за положения труд, но дори и тогава може да се допусне да се намали с 1/3, поради което възнаграждението следва да е не по-малко от 408,80 лв. Излага се, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. или 102,26 евро е изключително занижен и унизителен, като след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, както и разходи за осъществяване на дейността (кантора, наем, консумативи, служители на кантората и т.н.) оставащата сума за часове труд + разходи по завеждане 1 и водене на делото е в размер на около 30 евро. Навежда се довод, че следва да бъде отчетено също така, че пълномощникът на ищеца е извършил множество процесуални действия, свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно - изготвяне на искова молба, в която е направено обстойно изложение на обстоятелствата, на които се основават твърденията на ищеца и са ангажирани доказателства, депозиране на молба преди съдебно заседание, както и депозиране на уточняваща молба. Твърди се, че действително делото не се откроява с фактическа и правна сложност, но отчитайки освен предвидените размери на адвокатските възнаграждения по посочената Наредба, следва да се съобрази и положеният труд от адвоката. Всяко дело изисква индивидуална подготовка, изготвяне на искова молба, в която да се изложат всички твърдения и направят всички доказателствени искания, справки по делото, процесуална защита, като последните изискват време и квалифициран труд. Макар и протекло в едно публично съдебно заседание и неусложнено от допълнителни процесуални действия на страните, представляващият ищцата адвокат е представил множество становища и писмени бележки, представил е и множество писмени доказателства. Ето защо не следва да се подценява положеният от адвоката труд, независимо от правната квалификация на заявените претенции като сложност на делото, а също и изразходеното време за подготовката и извършените процесуални действия за движението на делото. Действително съгласно постановките на решение на СЕС по дело С- 438/2022 г. при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка обаче следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. Следва да се вземе предвид икономическана конуктура и инфлационните процеси, като в случая се нарушава принципа на достойно заплащане на предоставената правна помощ.

Жалбоподателят се позовава и на съдебна практика в подкрепа на застъпеното от него становище. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на постановеното по делото решение като се увеличи размерът на определеното адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съгласно размера на уважения иск и съобразно положения труд от адвоката, до един справедлив размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от насрещна страна „Кредирект“ ЕООД, чрез адв. Х. М., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като намира обжалваното определение за правилно. Излага се, че поисканите разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е могло не просто да бъдат редуцирани, а са подлежали и на отхвърляне, тъй като договорът за правна помощ не е индивидуализиран, заради което не може да бъде свързан с настоящото дело, а с това и да породи желаните от ищеца правни последици. Сочи се, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.), като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. В Допълнителните разпоредби на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.) са уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. От значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора: по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем 2 съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.); Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца; без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е образувал настоящето дело, въпреки че е имал възможността да сключи споразумение с дружеството-ответник. Поддържа се, че всичко изброено в своята съвкупност налага извода, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 3456/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявени от З. К. К. срещу „Кредирект“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 1123918 от 06.08.2024 г., поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл. 18 от Договор за потребителски кредит № 1123918 от 06.08.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1518,42 лв. за непредоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави.

В исковата молба са наведени твърдения, че по силата на Договор за потребителски кредит № 1123918 от 06.08.2024 г. „Кредирект“ ЕООД е предоставило в заем на ищеца сумата от 1200 лв., при фиксиран ГЛП от 50% и ГПР от 63,09%, която е следвало да върне на месечни вноски за 12 месеца. В чл. 6 от договора било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определение от кредитора условия, а в чл. 18 страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1518,42 лв. Изложени са доводи за нищожност на договора за кредит поради противоречието му с изискванията на ЗПК, както и на оспорената клауза от него.

В изпълнение на дадени от съда указания с Разпореждане № 12154/21.03.2025 г. ищецът е депозирал уточняваща молба от 07.04.2025 г. за отстраняване на констатираните нередовности.

След постъпването на отговор на исковата молба от ответника „Кредирект“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК, с който предявените искове са оспорени, с Определение № 13373/03.10.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2025 г., като преди същото двете страни са депозирали молби по хода на делото с изявления за разглеждането му в тяхно отсъствие. В молбата на ищеца са изложени съображения по отговора на исковата молба и по съществото на спора в съответствие с доводите в исковата молба. В проведеното на 14.11.2025 г. открито съдебно заседание процесуалните представители на страните не са се явили, съдът е приел за окончателен изготвения проект на доклад на делото е приел като доказателства по делото представените с исковата молба, уточняващата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

С постановеното по делото Решение № 4546/15.12.2025 г. е уважен предявеният от ищеца главен иск, като е прието за установено между страните, че Договор за 3 потребителски кредит № 1123918 от 06.08.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 -11 , вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК , вр. чл. 22 ЗПК, поради противоречието му със закона. Районният съд е съобразил направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като е счел при спор като настоящия адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да е под минимума на чл. 7 от Наредба 1 от 2004 г., съобразявайки, че правната помощ се изразява в депозиране на искова молба, уточнителна молба и становище по същество. Съдът е определил сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение за достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по делото.

Ищцовата страна, чрез упълномощения й процесуален представител адв. Л. Б., е депозирала молба с вх. № 4094/19.01.2026 г., с която е отправено искане за изменение на така постановеното решение в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като присъденият размер за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца бъде увеличен до един справедлив размер. Изложени са аргументи, идентични на посочените в частната жалба, инициирала настоящото въззивно производство. С уточняваща молба с вх. № 5544/22.01.2026 г. ищецът е пояснил, че искането към съда е да увеличи присъденото адвокатско възнаграждение до един справедлив размер с оглед цената на иска, постигнатия правен резултат и извършените действия по делото, като според него това е в размер от 613,20 лв., евентуално, ако съдът намали под предвидения в наредбата минимум, който е ориентировъчен, но с оглед икономическата обстановка и занижен, то до размер не по-нисък от 408,80 лв.