Определение № 233 от 08.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600261 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. И. Б.- пълномощник на С. Р. У., против протоколно определение № 390 / 22.05.2026 г., постановено по НОХД №220/2026 г. на ОС - Хасково, с което е оставено без уважение искането за конституирането на С. Р. У. като частен обвинител по делото.

В частната жалба се заявява незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Отстоява се позиция, че тъй като С. Р. У. е еднокръвен брат на починалия Г. Р. Е., той има визираното в чл. 74, ал. 1 от НПК качество на пострадал, с оглед претърпени неимуществени вреди, както и изводимо от това качество право да участва в наказателното производство като частен обвинител. С оплакване, че съдът не е обсъдил задълбочено емоционалната връзка между С. Р. У. и пострадалия Г. Е., се иска отмяна на определението в обжалваната му част и конституиране на С. Р. У. като частен обвинител по делото.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частната жалба възражения, с приложените по делото материали, както и 1 с атакуваното определение, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

След образуване на НОХД № 220/2026 г. на ОС – Хасково, чрез упълномощения повереник адв. И. Б., са били депозирани молби за конституиране по делото като частни обвинители на пет лица, едно от които С. Р. У.. Исканията на останалите четири лица, представлявани от същия повереник, са удовлетворени, съдебният акт в тази му част не подлежи на обжалване и не се обжалва.

Принципно правилно е изразеното в частната жалба виждане, че в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК е разширен кръгът лица, за които съдебната практика приема да имат качество на пострадал от престъпленшето и изводимото от това право за участие като акцесорна страна в процеса. Несподелимо е виждането, защото противоречи на цитираното ТР, че в него е направено разграничение между:

1. лицата, които по изключение, извън традиционно признатия кръг, могат да претендират обезщетение при доказана трайна и дълбока емоционална връзка и 2. ограничената група лица, които могат да реализират такава легитимация в наказателния процес, сред които изрично са посочени братята и сестрите на починалия. Внимателният прочит на ТР1/2018 г. на ОСНГТК сочи, че братята и сестрите / подобно на неосиновените, но отглеждани деца/ се явяват изключението, обсъждано в ТР. В него е ясно изразено виждането, че роднинската връзка не е достатъчна за формиране на извод, че братът/сестрата търпи неимуществени вреди от загубата на своя близък. Такова лице е пострадал тогава, когато „ поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“.

Следва да се констатира отсъствието в молбата за конституиране на С. Р.

У. като частен обвинител на индиция дори, че като брат на починалия е имал някаква връзка с него приживе, за да се коментира дали тя е била трайна и дълбока, поради което преживява болки и страдания от неговата смърт.

2

Последното не е заявено и устно пред окръжния съд, нито писмено в частната жалба.

Несподелимо е отстояваното и пред настоящия съд виждане, че роднинската връзка- еднокръвен брат, е достатъчна да се приеме, че С. Р. У. притежава очертаните в чл. 74 от НПК характеристики на пострадало лице.

В чл. 74 и сл. от НПК законодателят не е определил кръга от лицата, претърпяли имуществени и неимуществени вреди от престъплението, които имат право да участват в съдебното производство като граждански ищци и/или частни обвинители.

Задължителната съдебна практика до постановяването на ТР 1/2018 г. приема, че това са най-близките роднини съпруг, родители и деца, фактическият съпруг и лицата, взети за отглеждане и осиновяване, които са издържани от починалия и между тях са съществували отношения на привързаност.

С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, е разширен кръгът лица, които могат да са пострадали от престъплението и да претендират на това основание обезвреди. Приетото в т.

1 от него е относимо както за правото на лицето да участва като гр. ищец по делото, така и за участието му като частен обвинител, доколкото и за двете процесуални фигури е изискуемо качеството на пострадал от престъплениеточл. 80 и чл. 76 от НПК. Допълвайки кръга на лицата, очертан в Постановление №4 / 25. 05. 1961 г. и постановление № 5 / 24.09. 1969г.на ПВС, в т. 1 на ТР1/2018г. се указва като пострадал от престъплението да се третира по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Т.е., ВКС не отстъпва от изразеното виждане в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., че основанието за възникването на нематериалната вреда е не само родствената близост, а и базираната на родството емоционална връзка, прекъсната след смъртта. И докато за н ай-близките на починалия е логично да се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, то за разширения кръг лица, към който принадлежи и братът на починалия, изключението се допуска само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост. В посочения смисъл е формирана изобилна 3 съдебна практика, вкл. Решение № 93 от 30.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2624/2018 г., I т. о.,Решение № 17 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 291/2020 г., Решение № 50005 от 27.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2038/2021 г., II т. о., Решение № 50038 от 18.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 2736/2021 г., II т. о. и др.

Конституирането на акцесорни страни в процеса е предпоставено от отправена до съда молба- чл. 76 от НПК. Когато дадено лице заявява претенцията си да участва в наказателния процес като частен обвинител и/ или гр. ищеци е извън очертания от съдебната практика кръг на най- близки родственици- родители, деца, както и съпруг, то трябва да аргументира онези обстоятелства, които го съотнасят към сочените по- горе изключения за пострадал от престъплението. Само при надлежна аргументация съдът може да реализира преценката си дали е налице активна легитимация за участието му като акцесорна страна в съдебната фаза на наказателното производство.

Тази преценка не е произволна, а следва да се основава на правилата на НПК и У.новената по прилагането им съдебна практика. В случая е налице задължителна такава.

В молбата до окръжния съд за конституиране като частен обвинител н а С. Р. У. е заявено единствено, че той е брат на починалото лице. Това съответства на приложеното на л. 7, т. 1 от ДП удостоверение за родствени връзки. Роднинската връзка, с оглед вече обсъденото виждане на съдебната практика, не е достатъчна да се приеме, че С. Р. У. е пострадал от престъплението. Както бе посочено по- горе, претенцията да е налице изключението, приложимо за не най- близките родственици на починалия, какъвто е братът, е следвало да е аргументирана с назоваване на онези обстоятелства, които го обосновават и пораждат правото за конституиране като частен обвинител.

В обжалваното пред настоящия съд определение е прието отсъствието именно на втората кумулативна предпоставка братът да се третира като пострадал от престъплението- трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Хасковският окръжен съд не е основал виждането си на несъмнено установеното по делото, че такава връзка не е заявена нито писмено, нито устно в проведеното разпоредително заседание от лицето, претендиращо да е пострадал по делото. Контролираният съд е анализирал задълбочено дали е налице незаявената „трайна и дълбока емоционална връзка с починалия“.

4

Формираният отрицателен извод е убедително защитен. Разпитан като свидетел в хода на ДП /т.1, л. 106 от ДП/, С. У. е заявил, че не е познавал починалия, никога не го бил виждал, никога не е поддържал връзка с него, макар да знаел за съществуването му от баща си- че е негов „заварен син“ , а за смъртта на Г. Е. научил случайно, „от хорски приказки“. Очевидно е, че такова лице не би могло търпи вреди от настъпилата смърт на Г. Е., то не отговаря на базисния критерий при дефиниране понятието за „пострадал“ от престъплението. Това предпоставя и процесуална недопустимост да бъде конституиран като частен обвинител по делото. Едно от условията за законосъобразно провеждане на наказателния процес и за правилността на крайния съдебен акт е надлежното конституиране на страните. В множество решения на ВКС, вкл. в Решение № 213 от 10.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1041/2017 г., III н. о. е обсъждано, че това се отнася с особена сила за частния обвинител, чиято процесуална функция е да подпомага прокурора в доказването на обвинението. У.новяването в процеса на една страна в повече частното обвинение, се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до сериозно засягане на правата на п од с ъ д и м и я . Постановеното в посочения смисъл определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег.№ 390 / 22.05.2026 г., постановено по НОХД №220/2026 г. на ОС - Хасково, с което е оставено без уважение искането за конституирането на С. Р. У. като частен обвинител по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6