Решение № 430 от 15.05.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1175/2026
- Вид
- Решение № 430
- Подписан
- 15.05.2026
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104а · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 430 гр. Бургас, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120201175 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , образувано въз основа на жалба от Е.Б.П. с ЕГН: **********, с посочен адрес: **** против Наказателно постановление № 25-0769002534/22.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция" Бургас, с което: за нарушение по чл. 104а ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – "Глоба" в размер на 50 лева.
Със жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, съставено в нарушение на административно-производствените правила. Излага се противостояща на фактическите изводи в АУАН фактология, с която по същество се оспорва фактическата обстановка в АУАН, ,като се излагат аргументи,че жалбоподателят е провеждала разговор с вградена в автомобила Bluetooth система, позволяваща използване на мобилен телефон без участие на ръцете. В генерален аспект се отстоява тезата за недоказаност на нарушението.
В откритото съдебно заседание - жалбоподателят, редовно призована, се явява лично,настоявайки за отмяна НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован се представлява от гл.юрк.Ж., която изразява позиция за потвърждаване на НП, поддържайки писменото си становище. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 6 /гръб/ – НП е връчено на жалбоподателя на 13.03.2026 г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, с поставен върху нея щемпел – 25.03.2026 г.л.3). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 12.05.2025 г., св. О. М. А. - мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, съставил АУАН №3834807 на жалбоподателя за това, че на 12.05.2025 г. около 16.00 ч. в гр.Бургас, по **** управлявала л.а. „Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“ с рег.№ *****,като по време на движение използвала мобилен телефон, държейки го в дясна ръка на нивото на очите с без наличие на устройство,освобождаващо ръцете й.
1
Гореописаните обстоятелства били субсумирани като нарушение съответно на чл.104а ЗДвП.АУАН бил предявен и връчен на нарушителя,като в него е посочена липсата на възражения за жалбоподателката.
Въз основа на АУАН, на 22.08.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което при цялостна тъждественост била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка наказващият орган достигнал до еднородни правни изводи- за допуснато нарушение по см. на чл.104а ЗДвП, като приложил съответстващия санкционен състав и наложил на основание чл.183,ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв.
В проведеното съдебно следствие,съдът събра и приобщи гласните доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите О. М. А. и Д. М. Г..
Съдът като съобразени информативността на изложението на свидетелите О. М. и Д. Г. , последователността на твърденията им, тяхната логическа завършеност, вътрешната им непротиворечивост и съответствието им с останалите писмени доказателства, намира че свидетелите възпроизвеждат пълно и достоверно визуалните си възприятия за картината на събитието и отделните фрагменти,релевантни към поведението на жалбоподателя на 12.05.25г. В тази насока съдът съобрази характера на представената чрез тези показания информация,-същите са оригинерно доказателствено средство, нейния произход- от длъжностни лица с незаинтересована свидетелска нагласа, връзката й със събитието на нарушението, и намира,че тяхната достоверност е извън всяко съмнение. От техните показания по безспорен начин се установява, че на процесната дата и час са били позиционирани на **** и в хода на осъществявания пътен контрол успели ясно да възприемат всички релевантни факти– това, че Б. е управлявала МПС и че е използвала мобилен телефон без устройство "свободни ръце", държейки го на нивото на очите. Свидетелят М. уточнява, че непосредствено преди спиране на жалбоподателя-водач Б., забелязал, как водача на л.а. „Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“ с рег.№ ***** управлява, държейки с ръка пред очите си мобилното устройство, което концентрирало вниманието й и ограничавало волевата й активност. В процесуален аспект със същата еднопосочна доказателствена стойност са и показанията на св.Д. Г., който на процесната дата е бил в екип с актосъставителя,като и двамата свидетели са категорични в зрителните си впечатления,че водачът на л.а. „Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“ с рег.№ ***** при управление на МПС е държала в ръка и експлоатирала мобилно устройство, което провокирало разсейване и занижавало капацитета на волевата координация и психичната концентрация при упражняване на правнорегламентираната рискова дейност със завишена опасност. Водещото в случая е,че и двамата свидетели изтъкват „активна употреба“ на мобилен телефон без устройство /функция „свободни ръце“, което фокусира и ограничава волевите възможности за контрол при управление на МПС. Съдът намира,че предвид естеството на професионална ангажираност на служителите, динамиката и сходството на случаите в широкомащабната контролна дейност, а също и поради действието на неблагоприятния фактор –изминало време,считано от датата на нарушението до момента на свидетелстване, е възможна частична дезактуализация на спомените, в т.ч. е и допустимо частично смесване на фрагменти от близки или сходни казуси. И двамата свидетели М. и Г. са категорични и последователни при възпроизвеждане на възприятията си относно последователността на действията при проверката след спиране на водача със стоп палка на водача било разяснено, какво е нарушението, след което му бил съставен АУАН с точно и пълно описание на нарушението, който му бил предявен и подписан от Б..
Посочените фактически данни, послужили за аргументиране съставомерността на нарушението по чл. 104а ЗДвП, съдът извежда от съвкупната и индивидуална интерпретация на писмените и гласни доказателства, като за установяване на частичните несъответствия в тях съдът използва установените способи в процесуални механизми при извършения доказателствен разбор.Общият преглед на доказателствените материали обуславя несъмнения извод за съставомерността и авторството на нарушението по чл. 104а ЗДвП. Противно на персоналното несъгласие в жалбата, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти, е на санкционираното лице. В настоящия случай, такова обективно противопоставимо по своята процесуална стойност обратно доказване не бе проведено.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената 2 фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен да осъществи цялостен съдебен контрол при стриктно следване на очертания от процесуалните норми и правилата на формалната логика път при издирване на обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група в ОДМВР Бургас, С-р Пътна полиция Бургас, който е бил оправомощен да издава НП, видно от т.3.11 на приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е овластен по арг. на т.1.3.2 от Заповед Рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34,ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок по чл.34,ал.3 ЗАНН.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите по своето съдържание отговарят на предписания от законодателя съдържателен минимум от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно,достъпно и точно,с нужната фактическа и юридическа прецизност,относно темпорални, пространствени и предметни предели на нарушението, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити.
По отношение на приложимия материален закон съдът намира следното:
Съгласно относимата към датата на деянието редакция чл. 104а (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Тази разпоредба е претърпяла законодателна промяна, невлияеща обаче върху регулативната императивна стойност на вложената в нея забрана. Съгласно актуалната редакция на чл.104а - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство. В случая с новата редакция на закона предвид технологичния напредък и своеобразие от комуникационни средства и устройства, употребими в ежедневната битност на съвременния индивид понятието „мобилен телефон“ е заместено с по-широкия и притежаващ диапазон на родово определение терминологичен израз „мобилно усторйство за комуникация или друго мобилно устройство“. В новата разпоредба на чл.104а ЗДвП е разширен и кръгът на правоизключващите отговорността хипотези чрез допълнение на възможните варианти за ресурсна и технологична обезпеченост на МПС – „чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство“. Тук следва да се направи уточнение, че правоизключващият ефект на допълнителната нова хипотеза би обвързал валидно преценката на контролния орган само при условие,че подобна функционалност за дистанционна комуникация по време на управление на МПС е била ефективно използвана от водача, респ. че същият не е манипулирал на мобилното устройство във време на управление на МПС.
Съответно в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП ,в относимата по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН поблагоприятна редакция (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Актуалната редакция на санкционната разпоредба на чл.183,ал.4,т.6 ЗДвП /Изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) предвижда завишен фиксиран размер на глобата -100 лв.
Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bc257ae-a058-4c23-b050-58107a8d4af4