Решение № 13650 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13650 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110105964 по описа за 2026 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. В. Г., с която е предявил срещу ЮЛ иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 102.56 евро, представляваща административно наказание „глоба“, наложена по силата на наказателно постановление № ******** от 25.11.2016 г., поради погасяването по давност.

Ищецът поддържа, че с наказателно постановление № ******** от 25.11.2016 г. му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.56 евро. На основание наказателното постановление било образувано изп. д. № ************ по описа на ЧСИ А.П. Твърди се, че изпълнителното дело било образувано след погасяване на вземането по давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим. Посочва, че не били изложени твърдения дали глобата била събрана по принудителен ред, поради което не се установявало дали производството е допустимо. Пред съда страната не се явява и неизпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено наказателно постановление № ******** от 25.11.2016 г. на зам. кмета на СО, с което на ищеца му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., като на същото е 1 направено отбелязване, че било връчено на 28.04.2017 г., както и че е влязло в сила на 09.05.2017 г.

Представена е молба подадена от ответника на 10.08.2020 г., с която е образувано изп. д. № ************ по описа на ЧСИ А.П. като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложено наказателно постановление № ******** от 25.11.2016 г.

По делото е представено уведомление от 29.05.2026 г. от ЧСИ А.П. съгласно което по изп. д. № ************ никога не били постъпвали плащания, които да бъдат разпределени, като изпълнителното дело било висящо.

Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по влязло в сила наказателно постановление е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Неоснователно се явява възражението на ответника за недопустимост на производството, доколкото не било установено дали глобата била събрана по принудителен ред. Видно от уведомление от 29.05.2026 г. от ЧСИ А.П. по изп. д. № ************ никога не били постъпвали плащания, които да бъдат разпределени, поради което възражението на ответника се явява неоснователно.

Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления.

Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и компетентният съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на това вземане. Доколкото в настоящия случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, които определят компетентност на гражданския съд по искове за установяване несъществуване на публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител - Определение № 92 от 22.11.2012г. на ВАС по адм. д. № 74/2012г., Определение на ВАС по адм. д. № 1/2013г., 2

Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013г.; Определение на ВАС по адм. д. № 73/2012г., Определение № 35 от 11.05.2017г. на ВАС по адм. д. № 60/2015г., Определение № 45 от 8.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 21/2016г., Определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 47/2017г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г., Определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., Определение № 39 от 02.10.2020г. по адм. д. № 23/2020г., Определение № 52 от 29.12.2020г. на ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5членен с-в, ГК.

Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН давността при наложено наказание „глоба“ е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Следва да бъде посочено, че глобата, освен публично вземане, е и административно наказание, която правна природа следва да намери превес, поради което неприложим по отношение на давността за това вземане е срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК /в този смисъл тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВАС/. Ако в посочения по – горе 2-годишен срок не се предприемат изпълнителни действия глобата не подлежи на изпълнение по принудителен ред, в приложение на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК /в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС/.

В настоящият случай с оглед на приложението на разпоредбата по чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН се установи, че по отношение на наложеното на Г. В. Г. наказание „глоба“ на основание наказателно постановление № ******** от 25.11.2016 г. Погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на влизането в сила на същото, която дата съгласно направеното от самия ответника отбелязване върху акта е 09.05.2017 г., която дата касае датата на връчване на наказателното постановление. Това отбелязване следва да се цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 от ГПК от ответника на неизгоден за него факт. По делото от страна на ответника, въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, не са ангажирани доказателства да са предприети действия, водещи до прекъсване на давността за периода от влизане в сила на наказателното постановление до овластяването по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител с молбата за образуване на изпълнителното дело, което се явява първото установено по делото действие годно да прекъсне давността. В случая от датата на влизане в сила на наказателно постановление – 09.05.2017 г. до датата на образуване на изпълнителното дело – 10.08.2020 г., давността за събиране на наложената глоба е изтекла. Предприетите действия по изпълнителното дело след образуването му действително действително са годни да прекъснат давността, но същите са неотносими към процесния случай, доколкото предвидения в закона давностен срок е изтекъл преди извършването им.

Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на ответника да изпълни принудително вземането за глоба е погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск е основателен.

По разноските:

3

При този изход на спора с оглед основателноста на исковата претенция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, като на страната следва да се присъди сумата в размер на 25.56 евро, представляваща платена държавна такса и 200 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *************, чрез адв. И. Д., срещу ЮЛ, БУЛСТАТ: ***********, със седалище ***********, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Г. В. Г. не дължи на ЮЛ сумата от 102.56 евро, представляваща административно наказание „глоба“, наложена по силата на наказателно постановление № ******** от 25.11.2016 г., поради погасяването по давност.

ОСЪЖДА ЮЛ, БУЛСТАТ: ***********, със седалище ***********, да заплати на Г. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *************, чрез адв. И. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 225.56 евро, разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4