Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 22.05.2024, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Гражданско дело 890/2023
Вид
Решение № 68
Подписан
22.05.2024
В сила
17.02.2025
Състав
Мая Павлова Кончарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 60 · Закон за наследството
  • чл. 60, ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 262 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Кнежа, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20231430100890 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № ***, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощника – Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, представлявано от адв. Х. И., срещу Б. Б. И., с адрес: с. Ст., общ. И., обл. Пл., ул. „И.“ № 12; Е. И. В. и В. И. В. – двамата с адрес: с. К. в., общ. Б., обл. Пл., ул. „***“ № **, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците имат наследствено задължение към Банката, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 15.12.2005 год., в общ размер на 6 044.85 лв., всеки от тях съгласно припадащата му се 1/3 (една трета) част, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК в производството по ч. гр. дело № 490/ 2023 год. по описа на РС – Кн..

В молбата се твърди, че по силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 15.12.2005 год. картовото предприятие „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е предоставило на И. В. И. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5 500 лв. по кредитна карта „Euroline“, който картодържателят може да усвоява по начини 1 уговорени в чл. 4-6 от Общите условия на дружеството за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от договора.

Твърди се, че картодържателят е потвърдил изрично, че е запознат с ОУ и ги приема без възражения. Сочи се, че с оглед специфичния характер на кредитния продукт, картодържателят усвоява различни суми, през различните периоди и може да използва представения му кредит, под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед собствената си преценка и необходимост. Сочи се още, че в случая картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил/потребил като стойност от картата.

Посочва се още, че всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. В случая ищецът претендира заплащане на главница в размер на 5 382.85 лв., формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят е правил и от които са били приспаднати всички погашения, които длъжникът е направил, съгл. чл. 9.3 от ОУ. Твърди се, че съгл. чл. 10 от ОУ за издаване и използване на кредитни карти „Euroline“, картодържателят може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение, изцяло и без начисляване на лихва или на части. Твърди се, че ако длъжникът избере да погасява задължението си на части, то трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит – по арг. от чл. 10 ОУ.

Твърди се още, че на 24.03.2005 год. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с предишно наименование „Пощенска банка“ АД) е бил сключен договор за продажба на предприятие, по силата на който и на основание чл. 21.3 от ОУ за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“, правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Euroline“ са прехвърлени на последното дружество. Посочва се, че съгласно чл. 5.3 вр. чл. 2 от Договора за продажба на предприятие, Банката се конституира като страна по всички договори за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“, по които страна е „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД. Твърди се, че картовото дружество е уведомило картодържателя за извършеното прехвърляне с месечно извлечение, издадено и изпратено съгл. чл. 9.1 от ОУ, след датата на сключване на договора. Посочва се, че с решение на „Юробанк България“ АД, едноличен собственик на капитала на „Бългериън Ритейл сървисиз“ ЕАД, на 29.11.2019 год. „Бългериън Ритейл сървисиз“ ЕАД е било преобразувано чрез вливане в „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, като последното се е конституирало като страна по всички договори за кредит. Сочи се, че на 04.02.2020 год. е било осъществено преобразуване на „И Ар Би Лизинг 2

България“ ЕАД чрез вливане по реда на чл. 262 от ТЗ в „Юробанк България“ АД, както и че по силата на извършеното вливане приемащото дружество става универсален правоприемник на вливащото се дружество.

Твърди се, че на 11.04.2017 год. между новия кредитор – „Юробанк България“ АД и кредитополучателя И. В. И. е било сключено допълнително споразумение към процесния договор, с което страните се съгласили да бъде извършена промяна във вида на кредитната карта и приели действието по нови Общи условия. Твърди се, че съгл. чл. 8 от ОУ Банката издава и изпраща всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, отразяващо всички трансакции с картата, както и всички операции на картодържателя, извършени през съответния месечен отчетен период. Сочи се, че месечното извлечение съдържа всички лихви, такси и други разходи и задължения, начислени от Банката, общо дължимата сума, минималната месечна вноска, както и датата на издължаването й. Сочи се още, че според чл. 9 от ОУ, картодържателят може да погаси задълженията си, възникнали при използването на картата, в срок до датата на издължаване, посочена в месечното известие, изцяло и без начисляване на лихва или на части. Твърди се, че при изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва, съгл. чл. 10 от ОУ, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение към ОУ. Твърди се, че ако картодържателят избере да погасява задължението си на част, то трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава, с които е превишил кредитния лимит. Твърди се, че при неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателят дължи на картоиздателя обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Твърди се още, че съгл. чл. 10.1 от ОУ за предоставянето и управлението на кредита и други услуги по кредитната карта картодържателят заплаща на картоиздателя възнаграждение включително, но не само лихва, посочено в приложение към Общите условия. Посочва се, че според чл. 10 от ОУ, при изплащане на задълженията на вноски се начислява лихва от датата, на която плащанията са осчетоводени по картовата сметка или от датата на сделката. Посочва се още, че действащият в момента на подписване на договора годишен лихвен процент е 19.90%, а годишният процент на разходите – 36.37%, изчислен съгл. чл. 10.8 от ОУ.

Твърди се, че освен дължимата лихва, в приложението към ОУ са изброени и дължимите такси – в общ размер на 31.61 лв., представляващи сбор от 2 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент на обща 3 стойност 5.90 лв., 2 бр. такси за изпращане на хартиено месечно извлечение на обща стойност 6 лв., 1 бр. такса за надвишаване на кредитен лимит на стойност 4.71 лв. и 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на стойност 15 лв.

Твърди се, че на 20.07.2022 год. кредитополучателят И. В. И. е починал, като съгласно чл. 14.5 от ОУ договорът се прекратява и цялото задължение по него е станало незабавно изискуемо и дължимо. Твърди се, че наследници на починалия длъжник са ответниците по делото – Б. Б. И., негова съпруга и двамата му синове Е. И. В. и В. И. В.. Сочи се, че съгл. чл. 60 от ЗН наследниците отговарят за задължението на своя наследодател към ищеца, произтичащо от процесния договор, при равни права, а именно всеки от тях до 1/3 част от размера на задължението. Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД длъжниците – наследници са били уведомени от кредитора за наличието на непогасено изискуемо наследствено задължение по договора с нарочни покани, чрез ЧСИ П. П. с рег.№ 905 в регистъра на КЧСИ. Твърди се, че в указания в поканите едноседмичен срок наследниците не са погасили припадащата им се част от задължението по договора, с което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Изложени са твърдения, че на 22.06.2023 год. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. дело № 490/ 2023 год. по описа на РС – Кн. и била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу заповедта е постъпило възражение от страна на длъжниците – наследници, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.

В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на паричното задължение по договора за издаване на кредитна карта.

Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Отв. Б. И., чрез пълномощника – адв. П. Х. от САК, оспорва наличието на облигационно отношение между нея и ищеца. Твърди, че е инициирала производство по приемане по опис на наследството, останало след смъртта на съпруга й Ив. Ив.. Представя разпореждане с № 344 от 23.09.2022 год. по ч. гр. д. № 537/ 2022 год. на РС – Кн., с което е допуснато приемане на наследството и видно от същото, приживе наследодателят на ответницата не е притежавал движимо и недвижимо имущество, а само вещи за лична 4 употреба. С оглед на това твърди, че не е придобила нито права, нито задължения по силата на наследственото правоприемство. Представено е и удостоверение с изх.№ 1073/ от 26.09.2022 год. по ЧГД № 537/ 2022 год. на РС – Кн. за вписване на приемането по опис на наследството в особената книга на съда под № 23/ 23.09.2022 год. На второ място, отв. Б. И. оспорва наличието на облигационна връзка между наследодателя й Ив. Ив. и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, поради липса на валидно сключен договор между страните. Твърди, че процесното заявление за издаване на кредитна карта по своята същност представлява предложение за сключване на договор и липсват доказателства за последващо сключване на договор и издаване, както и предаване, респ. последващо преиздаване, на кредитна карта. Твърди се още, че представените по делото Общи условия не са подписани от наследодателя на ответницата, поради което не може да се приеме, че същият е бил запознат с тях и ги е приел. На следващо място, оспорва материално правната легитимация на ищеца поради липса на облигационен договор между наследодателя й и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с доводи, че липсват доказателства за издаване на кредитна карта и предаването й на наследодателя, за уведомяване на наследодателя й за извършената продажба на търговското предприятие, както и последващи търговски сделки, касаещи претенцията на ищеца, издаване и предаване на наследодателя на нова кредитна карта, запознаването му с новите Общи условия и приемането им поради липса на подписи. С оглед на това, ответницата счита, че процесният договор не е обявен за изискуем и дължим и нито наследодателят й, нито тя са получавали известия и документи в тази връзка. Отделно от това, навежда доводи за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми и нищожност на клаузите за договорна (възнаградитгтелна) лихва поради противоречие с добрите нрави. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. В заключение, ответницата моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото. Представя писмени доказателства.

В отговорите си на ИМ ответниците Е. И. В. и В. И. В., чрез пълномощниците – адв. Л. П. и адв. Р. М., дв. от САК, излагат становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции, поради направени от тях и вписани откази от наследството, останало след смъртта на техния наследодател И. В. И. и с доводи идентични с тези на отв. Б. И.. Представят удостоверения за откази от наследство с изх. №№ 1130 и 1131 – от 02.08.2023 год. на РС – Кн., съотв. по ч. гр. д. №№ 587 и 588 – дв. по описа на съда за 2023 год. Претендират разноски по делото.